Специални образователни потребности

Понятието специални образователни потребности (СОП)[1] е определено в нормативните актове на Министерството на образованието и науката.

Специални потребности на децата в образователните институцииРедактиране

СОП могат да имат деца, които срещат различни затруднения в обучението си, поради:

Нормативна уредбаРедактиране

Децата, които имат специални образователни потребности, се нуждаят от специална педагогика и използват услугите на ресурсен учител, който е назначен от съответния ресурсен център. Съгласно чл. 126. (1) от закона за предучилищното и училищното образование (обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.), учениците със специални образователни потребности не повтарят класа.[2] Чл. 95 от същия закон постановява необходимост (но не е задължителна) да се разработва индивидуален учебен план въз основа на училищния учебен план и за децата със специални образователни потребности. Процедурата по установяване на това, дали детето е със специални образователни потребности, се описва в наредба за приобщаващото образование, приета през 2017 г. (обн. - ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., в сила от 27.10.2017 г.; ...; изм. и доп. ДВ. бр.92 от 27 октомври 2020 г.) (акт. 11.11.2020 г.).[3]

Статистика за броя на децата с обучителни затруднения в БългарияРедактиране

  • Близо 17 000 са децата със СОП през 2017 г., за които се твърди, че посещават училище с ресурсно подпомагане или масова детска градина[4]
  • Към септември 2020 г., изказване на председателя на Националната асоциация на ресурсните учители уточнява, че децата и учениците със СОП в България са близо 25 000. Според него данните на Световната здравна организация са, че всяко десето дете в света е с различна степен на увреждания или със специални потребности.[5]

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране