Спиридон Казанджиев (лекар)
Спиридон Тр.[1] или Спасов[2] Казанджиев е български лекар и общественик.
| Спиридон Казанджиев | |
| български лекар | |
| Роден |
1858 г.
|
|---|---|
| Починал | 1943 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Женевски университет |
| Награди | „За заслуга“ |
Биография редактиране
Роден е в 1858[3] или 1860[1] година в Прилеп, тогава в Османската империя.[3][1] Следва медицина в Женева, където завършва в 1893 година.[1] В следващата 1894 година заминава за София, където полага държавен изпит с успех. Заминава за Солун, където отваря една от първите български аптеки в града.[3] Открита е с негови средства, но съгласно действащите разпоредби работи от името на правоспособен фармацевт, чието име не е известно.[4] В писмо до Българската екзархия от 8 ноември 1908 година доктор Спиридон Казанджиев пише, че работи в Солун от 1900 година, където „лекува тамошното българско население, както и двете гимназии срещу 33 турски лири годишно. С притежаваната от него аптека също е в помощ на населението“,[5] като подпомага бедните българи с безплатно давани лекарства, отделяйки от заплатата си. [4] В писмото се съобщава за покушение на турци срещу семейството му, при което е убит дядо му, а детето му е ранено.[5]
Доктор Спиридон Казанджиев става пансионен екзархиийски лекар в Солунската българска девическа гимназия в 1905 година, след като замества Михаил Христович.[6] В ролята си на пансионен лекар на девическото училище, Казанджиев прави предложение да се приемат само доказано здрави деца.[5] Остава екзархийски училищен лекар до 1911 година,[7] когато екзархията го преназначава за училищен лекар в мъжката гимназия, но той отказва поради недостатъчната за издръжката на семейството му заплата (20 т.л. годишно) и започва частна практика в Солун.[8]
Умира в 1943 година и е погребан в Централните софийски гробища.[3]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). „Юруков“, 1994. с. 210.
- ↑ а б в г Парцел 38 // София помни. Посетен на 19 декември 2017.
- ↑ а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). „Юруков“, 1994. с. 173 – 174.
- ↑ а б в Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). „Юруков“, 1994. с. 101.
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). „Юруков“, 1994. с. 97.
- ↑ Желев, Йордан. Българската общност в османския Солун: демографска, стопанска и социална характеристика – В: Солун и българите: история, памет, съвремие. София, БАН, 2019. ISBN ISBN:978-619-7179-10-1. с. 172 (бел. 77).
- ↑ Галчев, Илия. Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). „Юруков“, 1994. с. 101 – 102.