Солунска българска девическа гимназия

Солунската българска девическа гимназия „Свето Благовещение“ е първата българска девическа гимназия в Македония. Гимназията е основана през есента на 1880 година в град Солун, където съществува до 1913 година. Гимназията се поддържа от Българската екзархия и от Солунската българска община.

Солунска българска девическа гимназия
„Св. Благовещение“
Печат на Солунската българска девическа гимназия
Печат на Солунската българска девическа гимназия
Информация
СедалищеСолунОсманска империя
Основаване1880 г.
ОснователБългарска екзархия
Закриване1913 г.
Видгимназия
ДиректорКузман Шапкарев
Георги Кандиларов
Христо Батанджиев
Михаил Сарафов
Солунска българска девическа гимназия
„Св. Благовещение“
в Общомедия

История редактиране

 
Учителки и ученички от Солунската девическа гимназия през учебната 1882 – 1883 г. Мария Константинова – първа, от с. Гайтаниново, Сярско; Боянка Миладинова от Струга; Кипра Сарафова от с. Либяхово, Сярско; Луиза Пърличева от Охрид; Екатерина Стрезова от Охрид; Мария Константинова – втора, от с. Плевня, Драмско; Христина Стрезова от Охрид. На втората редица, в средата, главната учителка Царевна Миладинова; вдясно от нея възпитателката Фания Димитрова от Охрид и ученичката Екатерина Сарафова от с. Либяхово, Сярско; вляво от главната учителка Миладинова – учителката Елена Стателова, а още по-вляво – ученичките Марица Шурбанова от Битоля; Елена Атанасова от с. Просечен, Драмско. На третата редица, пак от ляво надясно в снимката, ученичките: Мария Желязкова от с. Баня, Разложко; Панайотица Апостолова от Ортакъой; Донка Велкова от Лерин; Василка Робева от Битоля; Поликсени Попгеоргиева от Охрид; Стоянка Тошева от Прилеп. Вляво прислужникът и гавазин от Дойран
 
Сградата на девическата гимназия
 
Печат на гимназията от 1890 година

В 1880 година девическата гимназия стартира с първи клас и една учителка.[1] Всъщност гимназията се открива с един подготвителен клас, а в следващата година и с първи клас.[2] В същата 1881 година девическата гимназия се именува „Благовещение“.[3] За първа учителка е поканена дъщерята на Димитър МиладиновЦаревна Миладинова, която по това време работи като учителка в Свищов.[4] Кузман Шапкарев е определен за главен учител на мъжката и девическата гимназия.[5] Първоначално срокът на обучение е 4 години, от 1886 – 1887 година – 5, от 1890 – 1891 – 6, а от 1907 – 1908 година – 7 години. В началото на 1881 – 1882 се известява за откриване на втори клас в девическата гимназия с окръжно до общините в Македония, като изискванията са учениците да са здрави, с училищно удостоверение за добър успех и с минимална възраст от 14 години.[5][6] В 1885 – 1886 гимназията излъчва първия си випуск, от който се дипломират 6 ученички, завършили IV клас и с учителски персонал – Царевна Миладинова, Евгения Димиева (братовчедка на Стефан Стамболов), Елена Стателова, Камелия Сплитек и Анна Тръпчева.[7] Към гимназията функционира пансион, в който през учебната 1888 – 1889 година са настанени 66 ученички.[8]

 
Годишен акт на Солунската българска девическа гимназия за 1909 – 1910
 
Първият випуск на гимназията 1895 – 1896 г. с учителите Георги Пенев, Анастас Наумов, Бано Кушев, Атанас Бадев, Йероним Буфети, Елена Димитрова, Ана Кертева, Тима Икономова, Михаил Сарафов, Захария Шумлянска, Елена Палашева, Атина Николова. Фото Пол Зепджи
 
Преподаватели от Солунската девическа гимназия – Михаил Сарафов, Андрей Тошев, Анастас Наумов, Младен Панчев, Атанас Бадев, Йероним Буфети, Бано Кушев, Захария Шумлянска, Райна Попикономова, Манол Иванов, Атина Тенчова
 
Випуск 1905/1906 година
 
Свидетелство на Райна Пракицова от Солун за завършване на Солунската българска девическа гимназия от 1908 година[9]

В гимназията преподават учители от Солунската българска мъжка гимназия, както и Царевна Миладинова, Хрисанта Настева, Е. Димитрова и други. В гимназията се преподава по същия учебен план като в мъжката гимназия. От 1904 година тя се премества в отделна сграда. Михаил Сарафов има големи заслуги за сдобиването на гимназията с тази сграда като се свързва с Евлоги Георгиев и успява да го убеди да купи и да подари на Солунската община триетажно и светло помещение до мъжката гимназия.[10] От 1905 – 1906 година се изучава и шивачество. Сред директорите на гимназията са Георги Кандиларов, Марин Пундев, Христо Батанджиев, Михаил Сарафов (1895 – 1896), Йордан Николов (1910 – 1911).

Гимназията до закриването си от новите гръцки власти в 1913 година подготвя 22 випуска с общо 647 възпитанички. Впоследствие девическата заедно с мъжката гимназията се сливат в едно учебно заведение, под името „Струмишка смесена гимназия“. След 1913 година тя се мести последователно в градовете Струмица, Щип, пак Струмица, Петрич. През 1920 година се установява окончателно в град Горна Джумая (днес Благоевград) в Пиринска Македония, България, където съществува и до днес под името Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“.[11][12]

Голяма част от архива на девическата гимназия се съхранява в Националната библиотека на Гърция в Атина.[13]

Директори редактиране

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. Кандиларов, Георги. „Българските гимназии и основни училища в Солун“, Македонски национален институт, София, 1930, стр. 16 – 17. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.
  2. ЦДИА, ф.264, оп. 1, ае 269, л. 139 (двадесет и пет годишен отчет на гимназията). Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.
  3. „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 68.
  4. Алексиев, Владислав. „Създаването на българската община в Солун“ сборник „Солун“, София, 1934, стр. 213. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.
  5. а б „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.
  6. „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 69.
  7. „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 74.
  8. Централен държавен архив, ф. 246 К (Българска екзархия), оп.1, а.е. 21, л. 101.
  9. Солун и българите: история, памет, съвремие // Институт за балканистика с Център по тракология към БАН.
  10. Научен архив при БАН, из архива на М. Сарафов, т. II, стр. 156. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 80.
  11. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  12. Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора, Изд. на Отечествения фронт, София, 1985
  13. Спасов, Пантелей. Запазен архив на българските гимназии в Солун // „Македонски преглед“ XLІI (2). София, МНИ, 2019. с. 98-142.
  14. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 152.