Спиро Гьорев Китинчев с псевдоним Скопянски[1] е български политик, кмет на град Скопие в периода от април 1941 до септември 1944 година.[2]

Спиро Китинчев
български политик
Роден
Починал
1946 г. (51 г.)

Образование Лозански университет
Солунска българска мъжка гимназия
Партия Вътрешна македоно-одринска революционна организация
Семейство
Баща Гьоре Китинчев

БиографияРедактиране

Китинчев е роден през 1895 година в Скопие. Учи в българската гимназия в Солун, а по време на Първата световна война следва в Лозана, Швейцария. По време на българската окупация на града през войната (1915 – 1918) баща му Гьоре Китинчев е кмет на Скопие.[3] Включва се в организацията на македонските студенти ММТРО в Швейцария. На 16 декември 1918 година Китинчев е сред организаторите на обединението на македонските студентски дружества под името Главен съвет. През 1919 година по време на заседанията на Парижката мирна конференция този Главен съвет издава апели, меморандуми, както и печатния орган „Ендепенданс Маседониен“, работещ в полза на независима мултиетнична Македония, на принципа на Швейцарската конфедерация.

След 1919 година Китинчев се връща в Скопие. Той е сред основателите на списание „Луч“ и пропагандатор на идеята да се поместват материали на местен говор.[4] Става член на околийски комитет на ВМРО.[5] Китинчев членува в Демократическата партия, но заедно с други местни българи се отцепва от нея, заради което е преследван и арестуван от сръбските власти.[6]

 
Решение за нов герб на Скопие на Скопската общинска управа в състав командирован кмет Янко Мустаков, кмет Спиро Китинчев и помощник-кметове Крум Органджиев и инженер Кирил Жерновски, 12 юли 1941 г.

През 1936 година заедно с Димитър Чкатров и Димитър Гюзелов се включва в демократичната организация МАНАПО (Македонски народни покрет).[7]

При разгрома на Кралска Югославия през април 1941 година Китинчев става кмет на Скопие, на който пост остава и след като градът е предаден за българско администриране. По същото време е избран за вицепрезидент на Българските акционни комитети.[8]

На 8 септември 1944 година, след провала на опита за създаване на Независима Република Македония, Китинчев остава на поста си в Скопие до 14 ноември, когато градът е превзет ог БНА и югославските партизани. Впоследствие е задържан и разследван. По време на процеса, който продължава от 25 май до 2 юни 1945 година, Китинчев е обвинен във великобългарски шовинизъм заедно с Димитър Гюзелов и Димитър Чкатров. Тримата не отричат, че са се борили против сръбската асимилация.[9] Китинчев е осъден на смърт, но по-късно присъдата му е заменена с 20 години каторга. Умира в затвора Идризово след една година от туберкулоза и изтезания.[10][11][9]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 88
  2. Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност Полог, „Тетово“, 1977, стр. 309
  3. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония - 1941 г.. София, Македонски научен институт, 1995. с. 26. Посетен на 28 януари 2015.
  4. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 152
  5. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 144
  6. Михайлов, Иван. Спомени, том III, Луврен, 1967, стр. 363 – 376, в: Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр. 28
  7. Кратка справка от сайта znam.bg, посетен на 11.12.2010 г.
  8. Билярски и Бурилкова, „БКП и македонското освободително движение“
  9. а б Гоцев, Димитър. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944 – 1991 г., Македонски научен институт, София, 1998, глава Първите политически процеси
  10. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1992, стр. 256 – 259
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 78