Отваря главното меню

„Луч“ (на сръбски: Луч, в превод Лъч) е сръбско месечно списание, издавано в Скопие, Югославия от 1937 до 1938 година. Списанието е издавано от пробългарски интелектуалци, сред които и дейци Македонската младежка тайна революционна организация, като орган, поддържащ съпротивата срещу посърбяването на Вардарска Македония.[1]

„Луч“
Luch magazine frontpage.JPG
година ІІ, брой 3, 30 март 1938 г.
Информация
Вид списание

Начало 1 юни 1937
Край 20 май 1938
Издател Борис Арсов

Съдържание

ОсноваванеРедактиране

Идеята за издаване на списанието се заражда при големия терор, установен в югославската част на Македония, след убийството на крал Александър Караджорджевич от ВМРО в 1934 г., който възмущава дори и местни сърбомани с високо обществено положение. Идеята за списанието е появява в 1936 г. в средата на група млади български патриоти.[2]

Списанието е основано през пролетта на 1937 г. в хотел „Бристол“, като на основаването присъства и представителя на властта Марко Батричевич, служител на Управата на град Скопие. Списанието е регистрирано в съда като „Луч – месечно списание за култура, икономически и социални въпроси – Скопие“ (Луч – месечни часопис за култура, економска и соцјална питања – Скопље). Сред обсъжданите имена са „Борина“, „Юг“ и „Вардарски край“. Основни двигатели на списанието са д-р Теодосий Робев, икономист от Битоля, д-р Борис Арсов, икономист от Крива паланка, Аца Цветкович, битолски сърбоманин, чиновник в Бановината, но симпатизант на движението, проф. Георги Киселинов, филолог от Ресен, Зафир Джиков, търговец от Скопие, Васил Пупков, печатар от Скопие. Робев, Арсов, Цветкович и Киселинов са членове на редакционната колегия, като собственик е Киселинов (Ђорђе Ј. Киселиновић), а отговорен редктор е Арсов (Борисав Арсић). Джиков е касиер, Пупков го печата в собствената си печатница, а главен разпространител е Георги Симонов Касапинът. От брой № 5 собственик е инженер Атанас Атанасов.[2]

Първи брой на списанието излиза от 1 юни 1937 година до 20 май 1938 година. Списанието се печата в скопската печатница Неманя. Сред сътрудниците на списанието са Благой Благоев, Димитър Гюзелов, Антон Панов, Радослав Петковски, Цеко Попиванов, д-р Теодосий Робев, Глигор Ставридис и други.

Членове-съдружници на предприятието „Луч“Редактиране

Номер Име От Професия
1 д-р Теодосий Робев Битоля стопановед, потомък на фамилията Робеви
2 д-р Борис Арсов Крива паланка юрист
3 проф. Георги Киселинов Ресен филолог, главен двигател на редакцията
4 д-р Александър Георгиев Кратово лекар[2]
5 Христо Попсимов Охрид поет, юрист, внук на Григор Пърличев
6 д-р Иван Анастасов Кавадарци лекар, син на Григор Анастасов
7 д-р Петър Здравев Тетово лекар, член на Академичното дружество „Македония“ в Женева
8 д-р Тодор Хаджимитков Скопие ветеринарен лекар
9 д-р Георги Донов Ресен химик
10 д-р Тодор Мировски Щип икономист
11 Спиро Китинчев Скопие виден българин
12 инженер Кирил Жерновски Дебърско
13 инженер Атанас Атанасов Куманово
14 инженер Димитър Караджов Щип известно време кмет на града
15 Тома Кленков Струга аптекар в Свети Никола
16 Тома (Томче) Попцветанов Кочков Скопие бивш учител, виден българин
17 поп Стоилко Давидов Кратово свещеник в Скопие
18 Милче Стоянов Скопие аптекар
19 Антон Панов Дойран артист, автор на драмата „Печалбари“ на македонски диалект
20 Филип Каваев Струга учител, автор на патриотични разкази на македонски диалект, редовен сътрудник
21 Атанас Чорбев Велес депутат
22 Сане Санев Скопие търговец
23 Тихомир Здравев Скопие търговец
24 Методий Минчев Скопие чиновник
25 Коце Ванов Велес стопановед, виден общественик
26 Сотир Тренчев Ресен юрист, адвокат в Битоля
27 Цеко Стефанов Попиванов Скопие, по произход от Кочани журналист с леви убеждения
28 Методи Андонов Прилеп търговец винар
29 Трайко Рибарев Скопие търговец, потомък на възрожденския род Рибреви, член на ММТРО
30 Павле Гичев Велес часовникар в Скопие, член на ММТРО
31 Андрей Алексов Михайлов Скопие търговец, виден член на ММТРО
32 Михо Михайлов Скопие търговец, член на ММТРО
33 Никифор (Форе) Талаганов Скопие търговец, член на ММТРО
34 Зафир Джиков Скопие търговец, изявен български активист
35 Георги Симонов Велес месар
36 Васил (Васе) Димитров (Димчев) Пупков Скопие книжар и собственик на печатница, кредитор за печатането на списанието[3]
37 д-р Милош Яковлевич Галичник лекар сърбоманин, чиновник в Бановината, но благосклонен към движението[4]
38 Аца Цветкович Битоля сърбоманин, началник на отделение в Бановината, благосклонен към движението
39 Йосиф Михайлович Тресонче инженер, сърбоманин, бивш кмет на Скопие, благосклонен към движението
40 Люба Маркович Дримкол сърбоманин, но критичен към режима[5]

ПолитикаРедактиране

Главната тенденция на списанието е да се запази Вардарска Македония от посърбяване. Като образец е използвано хърватското списание „Нива“. Платформата на списанието, чрез която се съпротивлява на сърбизма, е южнославянската. Печатат се критични статии върху колонизационната и икономическата политика на режима, като авторите са само от Македония – българи или сърбомани с единственото изключение на сърбина проф. Душан Неделкович, публикувал теоретична лява политическа статия.[5]

Публикуваните материали са за Македония (наричана Южни краеве) – икономическото ѝ състояние (Яковлевич), културното богатство, критика на правителствената политика, спъваща прогреса ѝ. Особено място заемат художествените материали, народни и оригинални, които са публикувани на местни български говори, а не на сръбски език. Попсимов пише стихове на охридски, Каваев на стружки, а в драмата си „Печалбари“ Панов използва струмишки говор. Художествен сътрудник на „Луч“ е Никола Мартиноски.[5] Статиите са на сръбски, но в тях се вкарва и македонски говор, като особено успешно го прави Каваев.[6] Статиите чест прикрито се опитват да прокарат българска патриотична линия. Така например бившият български учител Тома Попцветанов пише в статията си „Значението на Св. св. Кирил и Методий за югославянството“:

Това дело на Светите братя се чувства и днес след хиляда години... С него се свързват сърбите, българите и русите... Българският княз Борис, приемайки християнството, с това е отбелязал бъдещите насоки на целия южнославянски народ... През времето на цар Симеон България става духовно огнище за всички славяни...[7]

Д-р Борис Благоев пише в своя икономическа статия:

Повардарието са напуснали над 50 000 негови синове, зщото нямат достатъчно земя, която да ги храни. Същевременно тъкмо в този Юг са колонизирани 10 650 семейств, докарани от пасивните краища на зържавата... Не е направено нищо в борбата против туберкулозата, против голямата и несъразмерна детска смъртност... Положението е наистина отчаяно. Прехраната е невъзможна. Работникът въобще няма възможност да си купи месо, захар, мляко и пр. Всичко това е непостижимо за него. Още по-малко може да се облече и обуе.[8]

Властите отговарят с глоби и заплашване на читателите. Финансовото състояние на списанието е слабо, тъй като пласирането му върви трудно, поради страх от репресии при купуването му или абонирането за него. Печатарят Пупков го кредитира в огромна степен. Редакцията стига и до самооблагане. Проблемът с „Луч“ стига и до Белград, като самият министър-председател Драгиша Цветкович в Скопие пряко и косвено се опитва да убеди редакцията да спре списанието.[8]

Формалният повод за спиране на списанието е свикано събрание на членовете-съдружници, за което не е получено разрешение от властите, а фактическата последна капка са две стихотворения на Христо Попсимов, които съдържат мъгляв зов за борба.[9] Членовете-съдружници са дадени под съдд и началникът на Управното отделение в Бановината (Държавната сигурност) Никола Димитриевич, сърбоманин от Ресен, иска от прокуратурата забраната му поради четири причини: стихотворенията говорят за бунт срещу държавата, редакторите и сътруниците му привидно се правят на югославяни, а на практика са противодържавни елементи, отричат, че македонският говор е сръбски и една част от членовете му са прикрити бугараши и прокарват противосръбски замисли, а друга са „наши наивници, които неволно прикриват бугарашките замисли“.[10]

Списанието е спряно. Редакторите и членовете-съдружници са глобени с по 1000 динара и осъдени на по 30 дни затвор. Въпреки съпротивата на редакторите глобата е събрана принудително. Борис Арсов е уволнен от Бановината, Аца Цветкович – понижен в писар, Киселинов е изпратен в Подгорица, Робев – уволнен от общината.[10]

От списанието излизат общо 14 броя.[6][11]

Дейците около „Луч“, две години след забраната на списанието, активно поддържат установената българска власт във Вардарска Македония и открито се декларират като българи. След войната Гюзелов, Чкатров и Китинчев са осъдени на смърт като българи от новите комунистически македонистки власти.[10] Киселинов, Пупков, Михайлов, Джиков, д-р Анастасов и д-р Георгиев са осъдени на затвор като българи, а Робев и Попсимов успяват да се спасят в България.[12]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 151 – 153.
  2. а б в Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 151.
  3. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 152.
  4. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 152 – 153.
  5. а б в Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 153.
  6. а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 154.
  7. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 155.
  8. а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 156.
  9. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 157.
  10. а б в Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 158.
  11. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 811.
  12. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 159.