Средна земя
Средната земя (на английски: Middle-earth) е мястото на голяма част от фентъзи творбите на английския писател Дж. Р. Р. Толкин. Терминът е еквивалент на Мидгард от скандинавската митология и Middangeard в английски произведения включително Беоулф. Средната земя е ойкумене (т.е. обитаваният от хора свят или централният континент на Земята) във въображаемото митологично минало на Толкин. Най-четените произведения на Толкин, Хобитът и Властелинът на пръстените, се развиват изцяло в Средната земя. „Средната земя“ също се превръща в съкратен термин за легендариума на Толкин, неговия голям обем от фентъзи писания и за целия му измислен свят.
Средната земя е основният континент на Земята (Арда) във въображаем период от миналото, завършващ с Третата епоха на Толкин, преди около 6000 години.[a] Разказите на Толкин за Средната земя се фокусират предимно върху северозападната част на континента. Този регион подсказва за Европа, северозападната част на Стария свят, с околностите на Графството, напомнящи за Англия, но по-конкретно, Уест Мидландс, с града в центъра му, Хобитово, на същата географска ширина като Оксфорд.
Средната земя на Толкин е населена не само от хора, но и от елфи, джуджета, енти и хобити, както и от чудовища, включително дракони, тролове и орки. През въображаемата история народите, различни от хората, намаляват, напускат или избледняват, докато след периода, описан в книгите, на планетата не останат само хора.
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиранеИзточници
редактиране
Бележки
редактиране- ↑ Carpenter 2023 , #211 до Rhona Beare, 14 октомври 1958 г., последна бележка под линия.