Орките (на латински: Orcus, титла на бога Плутон, цар на подземното царство) са митични същества познати в наши дни предимно от книгите на Дж. Р. Р. Толкин като раса от създания, които често са използвани от злите сили като войници.

Орк
герой на Дж. Р. Р. Толкин
от Властелинът на пръстените
Savage Orc by farmerownia.jpg
Картинката е на Урук-хай (вид орк, селектиран от Саурон-Бялата ръка в Исенгард)
Характеристики
Описание дребни, кривокраки, кривогледи и гърбави същества, с тъмна кожа, стърчащи от устата остри зъби
Прякор горгун, урук, креслива орда
Роден
Аман
Принадлежност войници
Орк в Общомедия

Латинското наименование е използвано впоследствие и за подземното царство като цяло. Думата се появява по-късно в германските езици без латинското си окончание в познатата форма „орк“.

Във фолклора и в приказките на европейските народи орките са огромни човекоподобни чудовища, великани, гиганти, жестоки човекоядци.

Орките в творбите на ТолкинРедактиране

Орките са злобни същества, известни от творбите на английския писател Джон Роналд Руел Толкин – „Хобит“, „Властелинът на пръстените“, „Силмарилион“ и други. Орките са създадени от първия Мрачен владетел, наричан Моргот /Мелкор/, в Севера на Средната земя.

Толкин описва, че първоначално те били елфи, отвлечени от слугите на Моргот, изтезавани и осакатени, докато се превърнали в „скверни, поробени твари“ – злобна подигравка с елфите – прекрасните Чеда на Илуватар. Обратно на елфите, възвишени и красиви, орките са дребни, кривокраки, кривогледи и гърбави същества, с тъмна кожа, стърчащи от устата остри зъби. Във вълшебния свят на Толкин по подобен начин са създадени и троловете – като грозно подобие на ентите, за забавление на Мрачния владетел.

Орките повече от всичко обичат да рушат и убиват, въпреки че ако се наложи умеят да строят и да бъдат опитни ковачи и леяри (макар и далеч от класата на джуджетата, както е казано в „Хобит“). Говорят варварска смесица от различни езици, като всичко изопачават по свой вкус, а говорът им е изпълнен с ругатни и грубости. Саурон, Властелинът на пръстените (първи помощник на Моргот и по-късно новият Мрачен владетел) създава Черната реч, желаейки да я направи общ език за слугите си, но се проваля в това и единствено Назгулите я знаят в древната ѝ форма. Но трябва да се отбележи, че много от думите, разпространени сред орките през Третата епоха идват именно от Черната реч – един пример е думата гаш („огън“).

Любимото оръжие на орките – ятаганът, въпреки че използват също боздугани, лъкове и брадви. Орките изключително са на страната на злото, те са използвани от Мрачния владетел като основни войскови единици и враждуват с всички други народи.

Орките не понасят слънчевата светлина, предпочитат мрака на нощта или тунелите, които прокопават с голямо умение. През Третата епоха обаче, Саруман създава в Исенгард особена порода полуорки, устойчива на слънчева светлина, по-едра и силна от съществуващите дотогава представители. Наричат я Урук-хай (от Черната реч - буквално „племе на орките“).

Основните обиталища на орките през Третата епоха на Средната земя са в Мордор, Мъгливите планини, Исенгард. Известни с имена представители на оркския род са Гришнах, Горбаг, Шаграт, Углук и други. Другите народи използват различни названия за тези неприятни същества. Всъщност „орк“ е название най-близко до езика на Рохан. На Синдарин то звучи като ирч, Друедаините използват думата горгун, в Черната реч названието е урук. Елфите употребяват и думата Гламхот – буквално „креслива орда“.

Орките в поредицата WarcraftРедактиране

В поредицата Warcraft орките са представени като народ, готов да се хвърли с готовност в боя. Макар и понякога по-кръвожадни от нужното са показани и техни добри черти. Във втората книга главният герой е орк (Трал, който по-късно става и техен боен водач). Светът е показан предимно през техния поглед и мироглед. Разкрити са тяхната обич към природата и бойният им дух.

В следващите книги от поредицата (трилогията „Войната на древните“) един от героите също е орк (Броксигар или Брокс, един от най-добрите войни в редиците, изпратен от Трал на специална мисия). И макар и на външен вид да прилича просто на чудовище, Брокс отново ни показва, че представата за народа му не е съвсем точна. Той се жертва в името на каузата, знаейки че със сигурност ще умре, но надеждата му да помогне на другарите си (които в конкретния случай са човек, дракони и нощни елфи) го карат да се изправи без страх дори и пред господаря на Пламтящия легион – Саргерас.