Сретение Господне (Солун)

„Сретение Господне/Христово“ (на гръцки: Ιερός Ναός της Υπαπαντής του Κυρίου) е възрожденска църква в македонския град Солун, част от Солунската епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.[1]

„Сретение Господне“
Υπαπαντής
Presentation of Jesus Church, Thessaloniki 01.jpg
Общ изглед
Местоположение в дем Солун
Вид на храмаправославна църква
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
Населено мястоСолун
ВероизповеданиеВселенска патриаршия
ЕпархияСолунска
Тип на сградататрикорабна базилика
Изграждане1841 г.
Статутдействащ храм
„Сретение Господне“ в Общомедия

Църквата е разположена в центъра на града, на кръстовището на улиците „Егнатия“ и „Агапинос“, срещу Арката на Галерий и храма „Света Богородица Дексия“. В същия район според патриаршески документи е бил разположен Йоиловият манастир, посветен на Света Богородица, станал в началото на XVI век метох на манастира „Света Анастасия Узорешителница“ на Халкидика. В 1531 година Йоиловият манастир е разрушен, но е възстановен от игумена на „Света Анастасия“ Теона, който е по-късно става солунски епископ.[1]

Църквата „Сретение Господне“ е построена през 1841 г. В архитектурно отношение е типичната за периода трикорабна базилика с дървен покрив. Зидарията на източната страна и в долните части на западната и южната е декоративна с редуване на дялани камъни и тухли. В северната страна са вградени мраморни фрагменти от римски и византийски скулптури и част от надпис от 1272 година, в който се спомената византийски офицер. В интериора трите кораба са разделени от дървени стълбове. Дървената галерия, женска църква, е с формата на подкова и е не само на запад, но и частично в страничните кораби. В храма има ценни резбовани мебели от XIX век.[1]

Царските двери с изображение на Благовещение са от XVI век, дело на майстор от Критската школа.[1] Иконата на „Сретение Господне“ от 1888 г. е дело на галатищкия майстор Георгиос Атанасиу.[2] В 1843 - 1844 година в храма работят представители на Кулакийската художествена школа. Димитриос Ламбу изписва Михаил Солунски (1843), изобразен с архаични дрехи, и Свети Йоан Предтеча (1844).[3][4] Няколко икони от 1844 г. са на Константинос Ламбу, като характерна е иконата му на Христос Вседържител, чието лице е в традицията на Кулакийската школа, но гънките на дрехите са в атонската традиция.[5] По-късно, през 90-те години на XIX век, в храма работи друг кулакиец - Митакос Хадзистаматис.[6]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Υπαπαντή. // Thessaloniki 4 all. Посетен на 5 юли 2016.
  2. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 220.
  3. Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 180. Посетен на 10 юни 2014.
  4. Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 184. Посетен на 10 юни 2014.
  5. Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 180-181. Посетен на 10 юни 2014.
  6. Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 182. Посетен на 10 юни 2014.