Стагира (дем Аристотел)
Тази статия е за селото в Гърция. За античния град в Гърция вижте Стагира.
Ста̀гира (на гръцки: Στάγιρα или Στάγειρα, до 1924 година Καζαντζή Μαχαλά, Казандзи махала[1]) е село в Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония, с 372 жители.
| Стагира Στάγιρα | |
| — село — | |
  Стагира  Стагира  Стагира | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Аристотел |
| Географска област | Мадемохория |
| Надм. височина | 481 m |
| Население | 373 души (2021 г.) |
| Стагира в Общомедия | |
География редактиране
Стагира е село в историко-географската област Мадемохория (Мадемските села). Разположено е в южните поли на планината Пиявица (на гръцки Стратонико Орос), на 73 километра източно от град Солун.
История редактиране
В Османската империя редактиране
Тук е бил византийският и по-късно османски укрепен комплекс Сидерокапса, известен и като Изворска крепост (Κάστρο Ισβόρου). От византийското и османско селище Сидирокавса са запазени специфичната единична Сидирокапсенска кула на хълм северозападно от Казанджи махала, конакът и Мадемаговата кула срещу Аристотеловата горичка. Смята се, че тази група сгради е построена по време на първия османски разцвет на селището, тоест през XV или в самото начало на XVI век. Освен кулите са запазени хамам от източната страна на хълма, втори хамам северно от селото и основи на минаре. Има и разпръснати стени, както на хълма Агиос Димитриос, така и на планинския склон. В миналото между къщите на селото ясно личали останките и на други кули.[2]
Църквата „Рождество Богородично“ в Казанджи махала е построена в 1814 година.[3][4][5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Махала (Mahalla), Йерисовска епархия, живеят 240 гърци.[6]
Църквата в горната част на селото „Рождество Богородично“ (Панагуда) е построена в 1903 година на ръба на една скала и носи името Спилиотиса (Σπηλιώτισσα).[4]
В Гърция редактиране
В 1912 година, по време на Балканската война, в Казанджи махала влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1924 година селото е прекръстено на Стагира на името на античния град, който е разположен на десетина километра на север.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Хумисти[7] | Χούμιστη | Митеро | Μυτερό[8] | възвишение на ЮЗ от Стагира[7] |
| Доруди[9] | Ρογκούδι | Ститос | Στήθος[8] | възвишение на ЮЗ от Стагира[7] |
| Бахцинас[7] | Μπαχτσίνας | Стенопория | Στενοποριά[8] | река в Пиявица на С от Стагира[7] |
| Баши[7] | Μπασί | Скепасто | Σκεπαστό[8] | местност в Пиявица на СИ от Стагира, на пътя Неохори (Ново село) - Олимпиада[7] |
| Каравдолакос[7] | Καραβδόλακκος | Агриогурно | Άγριόγουρνο[8] | река в Пиявица на С от Стагира[7] |
| Ярени | Γιαρένι | Литос | Λίθος[8] | възвишение в Пиявица на С от Стагира (233 m)[7] |
| Тараза Мандри[7] | Ταραζα Μανδρί | Мандра | Μάντρα[8] | местност на Ю от Стагира[7] |
Личности редактиране
- Родени в Стагира
Сава Констамонитски (? - 1821), новомъченик
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Πύργος Σιδηροκαυσίων // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 30 януари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Ἱερὰ Μητρόπολις Ἱερισσοῦ, Ἁγίου Ὄρους καὶ Ἀρδαμερίου // Οικουμενικόν Πατριαρχείον. Посетен на 5 юни 2014.
- ↑ а б Στάγειρα // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 5 юни 2014.
- ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 7 юни 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 34. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
- ↑ Rodholívos GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.