Неохори (дем Аристотел)

селище в Гърция
Тази статия е за селото в Халкидики. За други селища на име Ново село вижте Ново село. За други селища на име Неохори вижте Неохори.

Неохори или Ново село (на гръцки: Νεοχώρι, Неохори, Неохори, катаревуса: Νεοχώριον, Неохорион, старо Νοβοσέλο, Ново село) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония.

Неохори
Νεοχώρι
— село —
Входът на Неохори
Входът на Неохори
Гърция
40.508° с. ш. 23.6794° и. д.
Неохори
Централна Македония
40.508° с. ш. 23.6794° и. д.
Неохори
Халкидика
40.508° с. ш. 23.6794° и. д.
Неохори
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАристотел
Географска областМадемохория
Надм. височина550 m
Население2253 души (2001)

География редактиране

Неохори е село в историко-географската област Мадемохория (Мадемските села). Разположено е на 8 километра североизточно от демовия център Арнеа (Леригово) в южните поли на планината Пиявица (на гръцки Стратонико Орос).

История редактиране

В Османската империя редактиране

При заселването на славяните на Балканите източната част на Халкидика е пославянчена, като българският език се запазва до края на XIX век. Селото е основано около 1500 година. За пръв път е споменато в търговски договор от 1640 година, пазен днес в библиотеката на манастира Ивирон. Ново село е едно от 12-те мадемски села, които взимат участие в гръцкото въстание на Халкидика през 1821 година под водачеството на Анастасиос Каратасос и Емануил Папас.[1]

Според данни на хилендарски монаси до към средата на XIX век в Ново село и съседното Извор все още се говори български, а към 1900 година има отделни стари хора, които помнят българския език. Васил Диамандиев пътувал от Солун за Света гора през 1850-те години е слушал да се пеят по селата български жътварски песни, обаче без да разбира населението смисъла им.[2]

Църквата „Свети Георги“ е от 1858 година. Църквата „Свети Димитър“ край селото също е от XIX век.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ново село (Novo Selo), Йерисовска епархия, живеят 420 гърци.[4] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) представя Ново село като българско село с една църква и училище.[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ново село живеят 500 жители гърци християни.[6]

В Гърция редактиране

В 1912 година, по време на Балканската война, в Ново село влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.

В гората североизточно от селото е параклисът „Свети Илия“.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Неохори на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Бацудия[7] Μπατσούδια Ангонас Άγκωνας[8] възвишение на ЮИ над Неохори[7]
Пиявица[7] Πιάβιτσα Ливадаки Λιβαδάκι[8] местност в Пиявица на СИ от Неохори[7]
Балбузани[7] Μπαλμπουζάνη Спата Σπάθα[8] връх в Пиявица на СИ от Неохори (820 m)[7]
Дабизи[7] Νταμπίζι Кефали Κεφάλι[8] възвишение на ЮИ над Неохори[7]

Бележки редактиране

  1. а б Νεοχώρι // Δήμος Αριστοτέλη. Архивиран от оригинала на 2014-09-01. Посетен на 21 юни 2014.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 74 – 75.
  3. ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 7 юни 2014.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 34. (на френски)
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 114 – 115. (на руски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
  7. а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  8. а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)