Стайковци или Стайковце (на македонска литературна норма: Стајковци) е село в Община Гази Баба на Северна Македония.

Стайковци
Стајковци
— село —
Изглед от селото
Изглед от селото
Скопие
42.0275° с. ш. 21.5131° и. д.
Стайковци
Северна Македония
42.0275° с. ш. 21.5131° и. д.
Стайковци
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаГази Баба
Географска областСкопско поле или Църногория
Надм. височина237 m
Население3532 души (2002)
Пощенски код1040
МПС кодSK
Стайковци в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в Скопската котловина, североизточно от Скопие и на практика е негов квартал. Въпреки това, повечето хора смятат мястото за част от Църногорието, тъй като по-голямата част от жителите в селото идват от региона, а поради това, че е на 2-3 км от Црешево и на подобно разстояние от Смилковци, и двете села се намират в Църногорието. Поради това селото технически е част от Църногорието.

История редактиране

В края на XIX век Стайковци е българско село в Скопска каза на Османската империя. До Стайковци е разположено и малката махала Рукомия (Рукомија).[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Стайковци живеят 85, а в Рукомия - 54 българи християни.[2]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стайковци има 24 българи екзархисти.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва и Стайковце (Stajkovce) и Рукумия (Rukumija) като села с неясен етнически състав.[4]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Рукомия като българско село.[5]

Според преброяването от 2002 година Стайковци има 3532 жители.[6]

 
Църквата „Св. св. Кирил и Методий“
Националност Всичко
македонци 3207
албанци 232
турци 2
роми 43
власи 0
сърби 38
бошняци 0
други 10

Бележки редактиране

  1. Сайт на община Гази баба[неработеща препратка]
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
  4. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 9 октомври 2007