Станислав Памукчиев

български художник

Станислав Минков Памукчиев е български художник.

Станислав Памукчиев
български художник
Роден
9 май 1953 г. (71 г.)
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
АкадемияВИИИ „Николай Павлович“
Учителипроф. Васил Вълев, проф. Димо Заимов
НаградиГолямата награда на Международно триенале за живопис в София (1996)
„Захари Зограф“ (2003)
„Владимир Димитров – Майстора“ (2015)
Семейство
Децасин

Биография

редактиране

Роден е в София на 9 май 1953 г. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ и специалност стенопис в ВИИИ „Николай Павлович“ в София при проф. Димо Заимов (1979). Професор в катедра „Рисуване“ на НХА.[1]

Член на Управителния съвет и секретар на секция „Живопис“ на Съюза на българските художници.[1]

Куратор на участието на НХА в Международния проект „Трансформ“ в Солун, Гърция (2012) и на изложбата „Огън“, част от проекта „Идея за дом“ на СБХ (2012).[1]

Самостоятелни изложби

редактиране

Станислав Памукчиев има над 40 самостоятелни изложби, сред които:

  • „Реликти“, зала „Райко Алексиев“, София, 2000[2];
  • „93 – 03“, СГХГ, София, 2003[3];
  • „Пепели“, Музей за съвременно изкуство, Белград, Сърбия, 2004;
  • „Начала“, Галерия „Кръг +“, София, 2004;
  • „Бяла стая“, Галерия „Сибанк“ CREDO BONUM, София, 2006;
  • „Начала“, Музей за съвременно изкуство, Скопие, Македония, 2008;
  • „Хронотопи“, Галерия „Райко Алексиев“, София, 2009[1];
  • Изложба БКЦ Париж, 2010;
  • „Гранично/безгранично“, СБХ, Шипка 6, 2013;
  • „Пепелни картини“, Галерия „Академия“, НХА, София, 2013;
  • „Опуси“, Галерия „Резонанс“, Пловдив, 2013[4];
  • „Утаено време“, Галерия „Райко Алексиев“, 2015;
  • „Начала“, БКИ Прага, 2016.
  • „Преминаване“, Национална художествена галерия, София, 2016;
  • „Завръщане“, Галерия „Вл. Димитров – Майстора“, гр. Кюстендил, 2017 г.;
  • „Завръщане“, Галерия „Райко Алексиев“, СБХ, София, 2017 г.;
  • RETURNING, ART Center HUGO VOETEN, Herentals, Belgium, 2017;

Общи и международни изложби

редактиране
  • ЕFА, Център за съвременно изкуство, Ню Йорк, САЩ, 2001;
  • DONUMENTA, Регенсбург, Германия, 2005;
  • Биенале за съвременно изкуство (НГ), Прага, Чехия, 2005;
  • ХІ триенале, Ню Делхи, Индия, 2005;
  • Актуална сцена – България, Музей „Лудвиг“, Кобленц, Германия, 2008;
  • Колекция на Европейски парламент, Брюксел, Белгия, 2011;
  • Международен фестивал за съвременно изкуство „Скулптура и обект“, Братислава, Словакия, 2011;
  • Арт център „Hugo Voeten“, Херенталс, Белгия, 2012.[1]
  • Съвременна българска живопис, Ханджоу, Китай, 2014;
  • Safe the dreams, Benetton Collection, Imago mundi, Венеция, 2015;
  • Спорът за реалността, СБХ, Шипка 6, 2017 г.;

Публикации

редактиране
  • „Пластическият идиом....“, Научна конференция „Рисуването“, НХА, София, 2001;
  • (в съавторство с Петер Цанев) „Неразказаната българска абстракция“, 2014.[5]

Източници

редактиране
  1. а б в г д е Профил на проф. Станислав Памукчиев на сайта на НХА.
  2. Мария Славчева, Реликти извън историята“, в-к „Култура“, бр. 49 (2160), 15 декември 2000 г.
  3. Светла Петкова, „Гранични състояния“, в-к „Култура“, бр. 42 (2297), 14 ноември 2003 г.
  4. Николай Маринов, Опуси – делата на художника“, в-к „Култура“, бр. 25 (2731), 5 юли 2013 г.
  5. Станислав Памукчиев и Петер Цанев, „Неразказаната абстракция“, Портал за култура, изкуство и общество, 22.05.2014 г.
  6. Росен Йорданов, „Проф. Станислав Памукчиев получи наградата „Владимир Димитров-Майстора“, сайт на Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил, 2 февруари 2016 г.
  7. „Станислав Памукчиев е носителят на годишната национална награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“, Artprice.bg, 02.02.2016 г.
  8. „Станислав Памукчиев с наградата на Майстора“, в. „Стандарт“, 03.02.2016 г.
  9. „Звезден миг за големи творци“, PloshtadSlaveikov.com, 25 май 2016 г.
  10. ПОЧЕТНИ ГРАЖДАНИ НА СОФИЯ

Външни препратки

редактиране