Стара Брезовица или Брезовица[1] (на сръбски: Стара Брезовица или Stara Brezovica) е село в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, Град Враня, община Враня.

Стара Брезовица
Стара Брезовица/Stara Brezovica
— Село —
42.4864° с. ш. 22.0758° и. д.
Стара Брезовица
Страна Сърбия
ОкръгПчински
ОбщинаВраня
Надм. височина1099 m
Население57 души (2011)
Пощенски код17508
Телефонен код(+381) 17
МПС кодVR

География

редактиране

Селото се намира в планината Кочура, високо над левия бряг на язовир „Първонек“, във водосборния басейн на Банската река. По своя план е пръснат тип селище, съставено от махали и отделни къщи. Отстои на 26,5 km югоизточно от общинския и окръжен център Враня, на 3,5 km северно от село Нова Брезовица, на югоизток от село Средни Дел и на запад от село Корбул.

В края на XIX век Брезовица е село в Прешевска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Брѣзовница е населявано от 66 жители българи християни.[2] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Брезовица има 16 сръбски патриаршистки къщи.[3]

По време на Първата световна война селото е във военновременните граници на Царство България, като административно е част от Вранска околия на Врански окръг и е център на Брезовишката община.[4]

В 2002 година в селото има 89 жители сърби. Според преброяването на населението от 2011 г. селото има 57 жители.[5]

Преброявания[5][6][7]

редактиране
  1. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр. 11, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 9 февруари 2021 
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 220.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр. 11, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 9 февруари 2021 
  5. а б Први резултати Пописа становништва, домаћинстава и станова 2011
  6. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр. 11, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 9 февруари 2021 
  7. УПОРЕДНИ ПРЕГЛЕД БРОЈА СТАНОВНИКА 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991. И 2002. ГОДИНЕ