Харманли

град в България

Ха̀рманли е град в Южна България. Той се намира в област Хасково, на около 34 km източно от град Хасково. Харманли е третият по големина град в областта (след Хасково и Димитровград) и е административен център на община Харманли.

Харманли
      
Герб
Централният площад
Централният площад
Общи данни
Население19 684 души[1] (15 септември 2022 г.)
382 души/km²
Землище51 km²
Надм. височина60 m
Пощ. код6450
Тел. код0373
МПС кодХ
ЕКАТТЕ77181
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Харманли
Мария Киркова
(ГЕРБ)
Адрес на общината
Площад „Възраждане“ 1
Уебсайтwww.harmanli.bg
Харманли в Общомедия

ГеографияРедактиране

Град Харманли е разположен в близост до мястото на вливане на Харманлийската река в р. Марица. Намира се на 33 km източно от областния център Хасково.

През града преминава трансконтиненталният път от Западна Европа през София към Истанбул.

Градът разполага с жп гара по линията Свиленград–Пловдив–София.

 
Панорама отдалеч

ИсторияРедактиране

Свидетелства от археологическо естество за наличието на поселищен живот в околностите на днешния град Харманли са регистрирани през различни години. През 2004 г. археолозите Крум Бъчваров, Венцислав Божков, Виктория Петрова и петима студенти стажанти извършват проучване на праисторическо селище, намиращо се на 3 km северно от града. То е датирано към късния неолит и ранния халколит (меднокаменната епоха). От времето на късната бронзова и ранната желязна епоха води началото си малко селище, намирало се в близост до днешния град – в местността, позната на харманлийци като „Чортлене“. То продължава битуването си и през по-късни епохи. Съществуващата могила в района на местния парк за отдих, наречен Градска градина, както и намерената при строителни работи в града украса за колесница, са свидетелства за съществувало в района на самия град антично селище. За това говори и откритата от предримската епоха керамика от разкопките в района на днешния парк „Изворът на белоногата“. От времето на Средновековието са намиращите се над Харманли останки от крепост и керамични фрагменти, открити при разкопки в околностите на днешния парк „Изворът на белоногата“. В днешния си вид и на днешното място обаче гр. Харманли се появява едва около 1510 г. Ето защо тази година се смята за начало на съществуването на съвременния град – наследник на живяло в предишни епохи население с богата материална и духовна култура.

 
Джамията на Харманли, 1930

Всичко започва с кервансарая, построен да приютява пътниците от и за Цариград. Около кервансарая постепенно се оформя селище и „харман“ – равно място, където се е вършеело житото. Мястото било подходящо за харман, поради наличието на вода (реката Олудере). Хората, работещи на хармана, се наричали „харманлии“, откъдето произлиза името на града.

Според историческите източници, а и според местни легенди, край Харманли се намира гробът на прилепския крал Вълкашин Мърнявчевич, баща на Марко – останал в народната памет като Крали Марко, победен от османците в битка край недалечното село Черномен (днес Орменио в Гърция) на 26 септември 1371 г.

През 1833 г. в Харманли е създадено килийно училище, през 1835 г. – църквата „Св. Атанасий“, а след 1833 г. – светско училище. През 1870 г. е създадено читалище, наречено през 1899 г. с името „Дружба“. През 1873 г. е пусната в експлоатация и отсечката от Баронхиршовата железница Цариград–Белово, превърнала се по-късно в част от трасето на прословутия влак „Ориент експрес“.

Градът е освободен от османско владичество от частите на предния отряд на ген. Гурко на 6 януари 1878 г по стария стил (18 януари по новия стил). До 1885 г. градът е в рамките на Източна Румелия, а до 1913 г. е последният граничен град на Царство България; след това територията на страната е разширена до Свиленград.

В Харманли след Освобождението се поставят основите на типичния за малките градчета живот – държавни и обществени институции, банки, предприятия предимно на леката промишленост: тютюнообработка, обработка на текстилни влакна, керамична фабрика от 30-те години на XX век, маслодобивна фабрика и др.

Развива се образованието и културата. През 1908 – 1909 учебна година е открит първият гимназиален клас в местното училище, по-късно превърнало се в Педагогическо училище. Откриват се началното училище „Алеко Константинов“ и основното училище „Иван Вазов“, драматически състав към народното читалище „Дружба“, ученически струнен оркестър и др.

Създават се войскови части: VI конен полк и IX пехотна дружина, прославили се с участието си във войните. Градът дава свидни жертви по време на Първата световна и двете Балкански войни.

 
Марица в Харманли

В следвоенните години, както и към края на Първата световна война, в Харманли масово се заселват бежанци от Беломорска (Източна) и Западна Тракия, но също и от Македония, Албания и Мала Азия.

До 9 септември 1944 г. градът остава с преимуществено аграрен облик, като основна част от населението се занимава със земеделие и животновъдство, само малка част от хората са наемни работници или едри собственици.

След 9 септември 1944 г. в града са построени познатите и до днес предприятия, част от които вече не съществуват. Построен е керамичен завод, завод за електродвигатели, мебелен завод. Филатурата (предприятие за обработка на копринени влакна) е заменена от текстилна фабрика за платове от изкуствени влакна (бившето предприятие „Маргарит Гогов“) с над хиляда работници. Създава се и завод за релета като част от тенденцията за изграждане на предприятия с перспективна продукция. Създадени са още хлебозавод, комбинат за битови услуги и др. Изгражда се модерен АПК с образцова кравеферма. По немски образец е построена мащабна свинеферма в близост до Преславец. Променя се изцяло обликът на града в резултат на ускореното жилищно и обществено строителство.

Открити са техникум по текстил и техникум по електропромишленост за сметка на закрития аграрен техникум със специалности полевъдство и лозаро-винарство. Открити са няколко детски градини, три начални, едно основно и три средни училища. Учениците постигат успехи по олимпиади. Във връзка с професионалното обучение през 80-те години на XX век е открит и УПК.

В областта на културата също са отбелязани успехи – ансамбълът „Хорищенци“ с ръководител Атанас Николов прославя името на града далеч извън родните предели. Оформени се самодейни фолклорни колективи. В определен период съществува и роксъстав.

Демократичните промени след 1989 г. слагат своя отпечатък и върху Харманли. Голяма част от социалистическите предприятия са фалирали, като понастящем активно действат предимно фирми в областта на търговията, услугите (автокъщи, сервизи, ателиета и др.), леката промишленост (шивашки цехове), хранително-вкусовата промишленост и строителството. През последните няколко години се забелязва активизация в жилищното строителство и изграждане на обществена инфраструктура (пътища и сгради), но все още реализираното е далеч от желаното. Отрицателните тенденции, отбелязвани по отношение броя на населението, чертаят неблагоприятна перспектива, но тя би могла да бъде променена при евентуална промяна на икономическата обстановка в града (като брой работни места и възнаграждения).

Пътешественици, оставили сведения за Харманли: Бенедикт Курипешич, Корнелий Шепер, Антон Вранчич, Ханс Дерншвам, Стефан Герлах, Мелхиор Безолт, Райнхолд Любенау, Хаджи Калфа, Евлия Челеби и мнозина други.

НаселениеРедактиране

Шаблон:Демография/Численост на населението в Харманли по години на преброяване

Населението на харманли към 2011 г. възлиза на 18589 души, от които 13941 души се самоопределят като българи, 1411 души – като турци, а 1691 души – като цигани.[2] Населението на Харманли към 31 декември 2018 г. се изчислява на 19734 души.[3]

РелигииРедактиране

Гражданите на Харманли са предимно християни, като има и малко мюсюлмани. Има две големи църкви: „Св. Атанасий“, построена през 1835 г., и „Св. Иван Рилски“, построена през 1938 г. През 2012 г. започва изграждането и на джамия в близкото село Шишманово.

ПолитикаРедактиране

В града са изградени структури на основните политически партии в страната: БСП, СДС, ГЕРБ, НДСВ, ДПС и др. Съществуват и неправителствени организации.

ИкономикаРедактиране

Основни отрасли в икономиката на града са селското стопанство, производството на мебели, маслодобивът и месопреработката, автокъщи, ремонт и поддръжка на автомобили. В близкото минало Харманли е бил център на леката промишленост – бубарство, производство и износ на коприна и готови платове.

В града има две винарни, които произвеждат вина с високо качество, основно от местни лозови масиви.

Обществени институцииРедактиране

 
Читалището в Харманли

В града са изградени основните обществени институции – общинска администрация със съответните раздели: бюро по труда, РПУ, районен съд, дирекция „Социални грижи“ и др.

ЗабележителностиРедактиране

 
Местността „Приказките“
 
Гърбавият мост (1585 г.)
 
Изворът на белоногата
 
Пролетно пълноводие на р.Марица при Харманли

Малко след като се влезе в града, се пресича река Харманлийска (Олудере), по чието по-горно течение има красиво дефиле, оставащо в югозападните покрайнини на града. Там, по склона на местните възвишения, се е образувала живописна местност с борова горичка, която се спуска към река Харманлийска и се издига над нея. На мястото е направен гребен канал по реката, а малко по-нагоре се намира културното средище на съвременния български ресторант „Приказките“, като наблизо има и хотел.

В града се намират руините на така наречения кервансарай. Той е представлявал своеобразна крайпътна станция, служила за пренощуване на пътниците от и за Цариград, както и за смяна на впрегатните животни на султанските коли. Кервансараят се смята за причината за създаването на града. Първоначално е бил по-малък. През втората половина на XVI в. Сиавуш паша получава от султана за особени заслуги местните земи от Харманли до Свиленград. Той достроява и модернизира кервансарая. Днес от него е запазена само една от стените, на която е поставен надпис, свидетелстващ за 500-годишната история на града.

Над река Харманлийска, зад сградите на общинския съд и музея, се намира „Гърбавия мост“. Той е един от най-старите мостове в областта: строен е през 1585 г. и има своеобразна архитектура. Според археологически проучвания този мост и кервансараят са строени по едно и също време и най-вероятно по инициатива на тогавашния управител на областта – Сиавуш паша (по произход хърватин, приел исляма и издигнал се до длъжност везир).

Мостът е връх на османското изкуство – каменен, сводест, павиран, с надпис на старотурски и с превод на български. Сега под него не тече реката, която е отбита встрани поради проект отпреди много години, според който под моста трябвало да има езеро с лодки.

Красиво място е връх Трифона, от който се вижда целият град.

Друга забележителност в околностите на Харманли е долменът край село Остър камък. Предполага се, че това е неолитно жилище на праисторическите хора, населявали този район.

В източния край, на излизане от Харманли в посока Свиленград, се намира Изворът на белоногата. Той е превърнат в чешма, до която има плоча с куплет от едноименната поема (Изворът на белоногата) от Петко Славейков и статуя на самата белонога Гергана, прославила българката и смаяла самия велик везир на Османската империя със скромното си, но достойно държание.

От обновената Гребна база започва екопътека, която минава край ресторант „Приказките“ и води до дядо Тодоровата чешма. Тя е любимо място за разходка на харманлийци.

Олтарът на църквата „Св. Иван Рилски“ е забележителен образец на резбарското изкуство.

В местността Дефилето, по течението на р. Харманлийска, може да се видят привлекателни природни феномени, включително и малък водопад. В околността могат да се видят и останките от средновековна крепост.

Красиво оформен е и центърът на града с фонтани, парк и заведения, събиращи през почивните дни много местни жители и посетители на града.

ТеатриРедактиране

 
Трупа
 
Трупа1

В Харманли се намира красив реставриран театър, който е част от народното читалище „Дружба“. На сцената му гостуват често трупи от цялата страна. Провеждат се постановки на детски групи и концерти на местните групи по народни танци, пиано, китара.

През ноември 2007 г. младите ентусиасти Зорница Боянова и Румяна Костова със съдействието на читалище „Дружба“ учредяват актьорска трупа. Ръководител е известната хасковска актриса Светла Рудева. Тази малка крачка спомага за възраждането на културния живот в Харманли чрез въвличането на млади любители на актьорската игра в работа по множество пиеси и приказки.

МузеиРедактиране

През 1964 г. е създадена музейна сбирка към читалище „Дружба“. Тя е отворена за посещение на 18 януари 1968 г. Първоначално експонатите от основаната музейна сбирка са разпределени в три отдела: „Археология“, „Етнография“ и „Революционно движение“. През 90-те години на XX век сбирката се премества от малката сграда в близост до църквата „Св. Атанасий“, където се е помещавала дотогава, в сградата на бившата поща, обявена за паметник на културата. През 2000 г. по решение на Общинския съвет на гр. Харманли сбирката е преобразувана в Исторически музей „Харманли“.

Музеят разполага с над 15000 експоната. Те са разпределени в три отдела: „Археология“, „Етнография“, „Нова и най-нова история“.

И трите отдела имат изградени експозиции. Изградени са и три фондохранилища. Музеят има библиотека и конферентна зала. Общата полезна площ на музея е 800 m², на два етажа. Пространството пред музея е оформено като открита сцена (ротонда) с места за сядане, като това дава възможност за организиране на прояви на открито, а в двора зад музея ще се оформи лапидариум.

Музеят пази също богата нумизматична колекция.

Редовни събитияРедактиране

В Харманли се провеждат няколко ежегодни събития:

— празнични събирания за Трифон Зарезан на връх Трифончето, където се подрязват лозите, яде се курбан и се пие вино;

— всяка есен през първата или втората седмица на октомври се провежда панаир;

— ежегодният конкурс „Поети с китара“;

— на 2 май се чества празникът на града; Тържествата траят около седмица и включват разнообразна програма от спортни и културни мероприятия;

— съборът на мотористите, организиран от харманлийския моторен клуб „Чакалите“ и провеждан в местността „Казала“ край града през летните месеци.

През 2015 г. се проведе и младежки музикално-театрален фестивал „Среща“.

ЛичностиРедактиране

 
Делчо Коцев
Родени в Харманли
Други

През Харманли по своя път е минал Христо Стоичков. Той играе футбол в Харманли от 1982 г. до 1985 г. Пристига като млад юноша и скоро започва да играе в отбора под ръководството на треньора Сава Савов, който от своя страна допринася изключително много за развитието на футбола в Харманли.

Дълго време стопанското развитие на града се ръководи от Ангел Бонев, при когото са създадени хотелският комплекс с ресторант в центъра на Харманли, универсалният магазин, търговският комплекс „Изворът на белоногата“ край града, ресторант „Приказките“ в местността „Дефилето“, търговското предприятие на града и валутният магазин на международния път.

ЛитератураРедактиране

В Харманли се провежда конкурсът „Поети с китара“, на който поети представят своите творби под съпровод на китара.

От харманлийското село Доситеево произхожда поетът и писател Янко Добрев. През целия си живот той пресъздава селската романтика на родния си край – покрайнините на Източните Родопи, Южния Сакар, далечните западни краища на Странджа, Тракия покрай Марица. Интересна сбирка от Янко Добрев е „Под воя на кучетата“.

В Харманли са родени множество млади литературни творци – поети и писатели, някои от които творят през целия си живот. Мястото и природата предразполагат към свобода на духа и тялото.

ДругиРедактиране

Градът е намерил място в произведението на Петко Р. Славейков „Изворът на белоногата“. Поемата е посветена на чешма близо до Харманли. Свързана е с обичая да се вгражда сянката на най-паметната мома в града.

Към 2017 г. в Харманли има бежански лагер.[5]

Заливът Харманли на остров Тауър в Антарктика е наименуван в чест на град Харманли.[6]

КухняРедактиране

Местната кухня не може да се нарече типично българска. Ястията на местните хора са резултат от смесване на български, гръцки и турски рецепти, от които се е получила една смайваща мешаница и най-добре е сякаш човек да обиколи селата около града, за да се запознае с местната кухня.

Култово ястие е така нареченият тавалък, който може да представлява най-различни ястия, сготвени в тава, които после се ядат направо от тавата, като всички на трапезата се нареждат в кръг наоколо. Предпочитани тавалъци са пиле с ориз, пиле с ориз и зеле, пиле с картофи, пиле с ориз и спанак. Едва ли може да се намери тавалък в ресторант или механа в града, но може да се опита в почти всяка къща, където често се яде заедно с голяма купа шопска салата, туршия от чорбаджийски чушки или каквато и да е туршия.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране