Стар Караорман (на македонска литературна норма: Стар Караорман) е село в община Щип, Северна Македония.

Стар Караорман
Стар Караорман
— село —
41.7817° с. ш. 22.2036° и. д.
Стар Караорман
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаЩип
Надм. височина325 m
Население911 души (2002)
Пощенски код2000
МПС кодST
Стар Караорман в Общомедия

География

редактиране

Стар Караорман е сред най-големите села в Община Щип според данните от 2002 година. Разположено е в плодородната долина на река Брегалница на левия ѝ бряг, на 5 километра северно от град Щип. За развитието на селото способства плодородното землище и близостта до Щип и пътните артерии свързващи Повардието с Кочанското поле и Малешевско. На отсрещния бряг на Брегалница се намира друго село - Чардаклия, а на север е село Нов Караорман, намиращо се вече на територията на община Карбинци.

На километър южно от селото е археологическият обект Горно поле-Балабаница, селище от Желязната и Ранноантичната епоха.[1] На север е некрополът от Желязната епоха Орлови чуки.[2]

В XIX век Стар Караорман е малко българско село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кара Орманитѣ имат 42 жители, всички българи християни.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Караорманите има 48 българи екзархисти и работи българско училище.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 селото остава в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 911 жители, от които.[5]

Националност Всичко
северномакедонци 840
албанци 1
турци 791
роми 0
власи 67
сърби 3
бошняци 0
други 1

Личности

редактиране
Родени в Стар Караорман
  •   Стоян Чавдаров, български революционер, деец на ВМОРО,[6] убит от младотурците[7]
  •   Стоян Ефремов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Костов[8]
  1. Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. с. 441. (на македонска литературна норма)
  2. Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. с. 446. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 3 март 2008 
  6. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 101.
  7. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 128.
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44