Технология „Стелт“
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Технологията „Стелт“ (от английски: stealth technology, от by stealth – „крадешком, мълчешката“), също като „технология с ниска радарна видимост“ (low observable technology, LO technology) е набор от конструктивни решения и системи за активно и пасивно радарно противодействие, които се използват от самолети, кораби и ракети с цел да бъдат по-малко забележими (в идеалния случай – незабележими) от радари, инфрачервени сензори и други локационни средства.
Идеята за технологията не е нова, възможността да бъдат извършвани незабележими от врага действия винаги е била цел на военните. Значението ѝ нараства с усъвършенстването на технологиите за откриване и прехващане (радари, ПВО, ПРО и т.н.) Обикновено за да се постигне нужната „невидимост“ на даден апарат, технологията „стелт“ се внедрява още с първоначалното му планиране, което определя и крайно необичайния му външен вид.
Първият в историята боен „невидим“ бомбардировач и щурмови самолет е Lockheed F-117. Радиолокационните станции не го засичат поради това, че в конструкцията му са вложени радиопоглъщащи материали, и че геометрията му с ъгловатите си форми отразява основните радиолокационни сигнали над или под насочения лъч от радиолокатора, а отразените сигнали се концентрират само в няколко тънки сектора.
Вижте същоРедактиране
- Камуфлаж
В Общомедия има медийни файлове относно Технология „Стелт“
.svg){kind=small}