Стефан Блъсков
Стефан Рашков Блъсков е български опълченец и словослагател в печатницата на Христо Ботев и Любен Каравелов, син на писателя Рашко (Райко) Блъсков.
| Стефан Блъсков | |
| български опълченец и печатар | |
 Портрет от албума „Спомен от Освободителната руско-турска война“ | |
| Роден |
1855
|
|---|---|
| Починал | 1928
|
| Работил | печатниците на Любен Каравелов и Христо Ботев |
| Семейство | |
| Баща | Рашко Блъсков |
| Майка | Руска Блъскова |
Биография редактиране
Стефан Блъсков е роден през 1855 година в Шумен в семейството на Руска и Рашко Блъскови.[1] Баща му е книжовник и писател. Сред другите деца в семейството са Илия Блъсков (1839 – 1913, писател), Димитър Блъсков (1842 – 1873, свещеник), Андрей Блъсков (1857 – 1943, генерал, син от втората съпруга на Рашко Блъсков, Гинка).
Когато е на около 15 години, Стефан напуска родния си град и заминава да работи като печатар в Болград в Бесарабия, оттам – в Плоещ и Браила, а от началото на 1870 г. – в Букурещ. Натрупва опит в словослагателството и работил в няколко печатници, включително и тези на Любен Каравелов и на Христо Ботев.[2]
След разрива в отношенията между Каравелов и Ботев през март 1875 г., Блъсков напуска печатницата на Каравелов и отива да работи при Ботев, където остава до ноември 1875 г. По това време Ботев е започнал подготовката за преминаване с четата си през Дунава в България.[2]
През 1877 г. Блъсков се записва в Българското опълчение и е зачислен в състава на Четвърта дружина под командването на майор Пьотър Редкин.[3]
След края на войната Блъсков отново се връща към занятието си на печатар.[2] През юли 1878 година баща му Рашко премества печатницата си от Шумен в Русе, където ръководството временно се поема от Стефан.[4]
Умира през 1928 година в София.[1]
Признание редактиране
Със свое решение от 21 септември 1922 г. Габровският градски общински съвет обявява за почетни граждани 522 поборници и опълченци, един от които (под № 288) е Стефан Блъсков.[5]
Източници редактиране
- ↑ а б Стефан Блъсков (1855 – 1928) Архив на оригинала от 2022-02-28 в Wayback Machine., GTrees.com. Последен достъп: 28.02.2022.
- ↑ а б в Григоров, М. Себе си, брате, губя тия глупци като мразя, Сайт на Военен телевизионен канал (ВТК), 06.01.2017. Последен достъп: 28.02.2022.
- ↑ Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година, Централно поборническо опълченско дружество „Шипка“, София, 1928, стр. 37, 38.
- ↑ Каква е историята на първата печатница във Варна (снимки), Moreto.net, 19.02.2019. Последен достъп: 28.02.2022.
- ↑ Почетни граждани от 8-ия до 529-ия – опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета, Десета дружина и Конната сотня, участвали в боевете на Шипка, Сайт на Община Габрово. Последен достъп: 28.02.2022.