Андрей Блъсков

български генерал

Андрей Райков Блъсков е опълченец-поборник, български офицер, генерал-майор, командир на 5-и Пехотен Дунавски полк през Сръбско-българската война (1885).

Андрей Блъсков
български генерал
ЗваниеГенерал-майор
Години на служба1879 – 1886, 1887 – 1906, 1912 – 1913
Служи наНационално знаме на България България
Командвания5 пехотен дунавски полк (СБВ)
Битки/войниСръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
НаградиВижте по-долу
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
27 ноември 1943 г. (86 г.)
Родствасин на Райко Блъсков, брат на Илия Блъсков
Андрей Блъсков в Общомедия

Биография редактиране

Андрей Блъсков е роден на 25 февруари 1857 г. в Шумен. Син е на възрожденския учител Райко Блъсков и брат на писателя Илия Блъсков. През 1875 г. завършва Априловската гимназия. Учи в българското училище в Букурещ и Одеското военно училище. Участва в националреволюционното движение, като куриер в Габровския частен революционен комитет.

Руско-турска война (1877 – 1878) редактиране

През Руско-турската война (1877 – 1878) е опълченец в IV рота на II Опълченска дружина. Участва в боевете при Стара Загора и Шипка. Награден за проявена храброст с „Георгиевски кръст“ IV ст. През 1878 г. повишен в офицерско звание прапоршчик.

През 1885 г. Андрей Блъсков завършва Военна академия в Русия. Служи в 8-а пехотна дружина.

Сръбско-българска война (1885) редактиране

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 5-и Пехотен Дунавски полк (от 13 септември 1885 г.), началник на Сливнишкия отряд[1] и началник на централния участък на Сливнишката позиция.[2] Проявява голямо тактическо умение и маневреност при задържането на Дринската сръбска дивизия на 5 ноември. Участва в укрепването на позицията и в боевете, където на 5 ноември бива ранен.[3] За участието си във войната е награден с Орден „За храброст“ IV ст. и повишен във военно звание майор.

След войната участва в детронацията на княз Александър I Батенберг, а след контрапреврата е уволнен от армията. По-късно е реабилитиран и служи във Военното министерство като началник на отделение. През 1904 г. е уволнен от служба.

Балканска война (1912 – 1913) редактиране

През Балканската война (1912 – 1913) е мобилизиран и служи в Главното тилово управление.

Председател е на Поборническо-опълченското дружество „Шипка“ в Габрово, а по-късно на Централното поборническо-опълченско дружество в София.

Генерал-майор Андрей Блъсков умира на 27 ноември 1943 в София.

Военни звания редактиране

Награди редактиране

  • Орден „За храброст“ III и IV ст.
  • Златен войнишки кръст „За храброст“ I ст.
  • Орден „За военна заслуга“ II ст.
  • „Георгиевски кръст“ IV ст. / Русия / – за Руско-турската война (1877 – 1878)
  • Орден „Света Ана“ II ст. / Русия /

Бележки редактиране

  1. Венедиков, Й., История на доброволците от Сръбско-българската война 1885 година, София, 1985, Издателство на отечествения фронт, с. 105
  2. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 466
  3. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 137, с. 192

Източници редактиране

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 78.
  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.