Андрей Блъсков
Андрей Райков Блъсков е опълченец-поборник, български офицер, генерал-майор, командир на 5-и Пехотен Дунавски полк през Сръбско-българската война (1885).
| Андрей Блъсков | |
| български генерал | |
 | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1879 – 1886, 1887 – 1906, 1912 – 1913 |
| Служи на |  България |
| Командвания | 5-и пехотен дунавски полк (СБВ) |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 25 февруари 1857 г. (стар стил)
|
| Дата и място на смърт | 27 ноември 1943 г.
|
| Родства | син на Райко Блъсков, брат на Илия Блъсков |
| Андрей Блъсков в Общомедия | |
Биография
редактиранеАндрей Блъсков е роден на 25 февруари 1857 г. в Шумен. Син е на възрожденския учител Райко Блъсков и брат на писателя Илия Блъсков. През 1875 г. завършва Априловската гимназия. Учи в българското училище в Букурещ и Одеското военно училище. Участва в националреволюционното движение, като куриер в Габровския частен революционен комитет.
Руско-турска война (1877 – 1878)
редактиранеПрез Руско-турската война (1877 – 1878) е опълченец в IV рота на II Опълченска дружина. Участва в боевете при Стара Загора и Шипка. Награден за проявена храброст с „Георгиевски кръст“ IV ст. През 1878 г. повишен в офицерско звание прапоршчик.
През 1885 г. Андрей Блъсков завършва Военна академия в Русия. Служи в 8-а пехотна дружина.
Сръбско-българска война (1885)
редактиранеПрез Сръбско-българската война (1885) е командир на 5-и Пехотен Дунавски полк (от 13 септември 1885 г.), началник на Сливнишкия отряд[1] и началник на централния участък на Сливнишката позиция.[2] Проявява голямо тактическо умение и маневреност при задържането на Дринската сръбска дивизия на 5 ноември. Участва в укрепването на позицията и в боевете, където на 5 ноември бива ранен.[3] За участието си във войната е награден с Орден „За храброст“ IV ст. и повишен във военно звание майор.
След войната участва в детронацията на княз Александър I Батенберг, а след контрапреврата е уволнен от армията. По-късно е реабилитиран и служи във Военното министерство като началник на отделение. През 1904 г. е уволнен от служба.
Балканска война (1912 – 1913)
редактиранеПрез Балканската война (1912 – 1913) е мобилизиран и служи в Главното тилово управление.
Председател е на Поборническо-опълченското дружество „Шипка“ в Габрово, а по-късно на Централното поборническо-опълченско дружество в София.
Генерал-майор Андрей Блъсков умира на 27 ноември 1943 в София.
Военни звания
редактиране- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик (20 август 1882)
- Капитан (24 март 1885)
- Майор (25 февруари 1886)
- Подполковник (1892)
- Полковник (1896)
- Генерал-майор (7 октомври 1904)
Награди
редактиране- Орден „За храброст“ III и IV ст.
- Златен войнишки кръст „За храброст“ I ст.
- Орден „За военна заслуга“ II ст.
- „Георгиевски кръст“ IV ст. / Русия / – за Руско-турската война (1877 – 1878)
- Орден „Света Ана“ II ст. / Русия /
Бележки
редактиране- ↑ Венедиков, Й., История на доброволците от Сръбско-българската война 1885 година, София, 1985, Издателство на отечествения фронт, с. 105
- ↑ Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 466
- ↑ Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 137, с. 192
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 78.
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.