Стефан Богданов (разузнавач)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за разузнавача. За генерала вижте Стефан Богданов.

Стефан Иванов Богданов (1910 – 1986) е български и съветски разузнавач, първи началник на отделение „Б“ на Държавна сигурност – за контраразузнаване (септември 1944 – 1949).

Стефан Богданов
български комунист
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Роден е на 17 март 1910 г. в Трявна. От 1927 г. е технически секретар на ОК на БКП във Велико Търново. Завършва Висшата партийна школа на Коминтерна в Москва (1932 – 1933). Учи в Софийския университет, но е изключен след като напада български офицер в защита на свой другар-комунист. След това е привлечен като инструктор на ЦК на БКМС.

Взема участие в нелегалната дейност на БКП, заради което е арестуван и съден и излежава пет години в арести, затвори и лагерите „Гонда вода“ и „Кръсто поле“. През 1937 г. е вербуван от военното разузнаване на СССР. През 1942 г. дейността му е засечена и е арестуван и осъден на доживотен затвор. Има брат Петър Богданов, който е разстрелян по процеса на ЦК на БКП.

След 9 септември 1944 г. Богданов става началник на контраразузнаването. Бил е началник на следствието в ДС, а после завеждащ културния сектор в Комитета за наука, изкуство и култура. През 1949 г. е арестуван и разследван, а през 1951 г. осъден на 15 години затвор с обвинение, че е привърженик на Трайчо Костов. Излежава присъдата си в Бургаския затвор и в концлагера Белене. През 1956 г. е реабилитиран и освободен. В периода 1965 – 1969 г. е търговско аташе в Швейцария. От 1970 г. е съветник на министъра на земеделието. През 1981 г. е арестуван и разследван и изключен от БКП заради изнасяне на мемоарите на Благой Попов в Швейцария. Умира kd 28 май 1986 г. в Саарбрюкен[1]. През 1991 г. посмъртно са издадени спомените му „Две смърти няма, а без една не може“[2].

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране