Второ главно управление
Второ главно управление (през 1944 – 1947: Отделение Б; през 1947 – 1950: Втори отдел; през 1950 – 1969: Второ управление) е подразделение на Държавна сигурност на България, натоварено с контраразузнаването. След закриването на Държавна сигурност през 1990 година е преобразувано в Национална служба „Сигурност“, която през 2008 година става основа на Държавна агенция „Национална сигурност“.
Второ управление на Държавна сигурност се занимава с контраразузнаването извън армията. До началото на 50-те години дейността му е сравнително ограничена и се концентрира основно върху чуждите дипломати в страната. След това то бързо се разраства, като му е възложен надзора на политически неблагонадеждни групи – духовенството, младежта, интелигенцията, пътуващите в чужбина спортисти. То изгражда своя агентурна мрежа, обхващаща предприятията в цялата страна.[1] През 1967 г. от Второ управление е отделено Шесто управление (политическа полиция) и дейността му отново е ограничена до външното контраразузнаване.[2]
През 1969 г. контраразузнаването получава статут на главно управление.[3] През 1974 година организира отвличането на политическия емигрант Борис Арсов.[4] През 70-те и 80-те години то се занимава основно с контрол на чуждите дипломати в страната, като прерогативите му за надзор на емиграцията постепенно са иззети от Първо главно управление.[5] През 1986 г. от Второ главно управление е отделено Четвърто управление (Управление за контраразузнавателно обслужване на икономиката).[2] С разделянето на Държавна сигурност през 1990 г. управлението е преобразувано в Национална служба Сигурност, а от 2008 г. влято в Държавна агенция „Национална сигурност“.
Началници на Второ главно управлениеРедактиране
- Стефан Богданов (септември 1944 – 1949)
- Николай Задгорски (1949 – 1951)
- Димитър Мурджев (1951 – 1956)
- Каприел Каприелов (1956 – 1963)
- Богдан Думков (1963 – 1965)
- Григор Григоров (1965 – 19 юли 1972)
- Георги Аначков (4 август 1972 – 1990)
БележкиРедактиране
- ↑ Методиев 2008, с. 160 – 163.
- ↑ а б Методиев 2008, с. 81.
- ↑ Методиев 2008, с. 80.
- ↑ Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 273 – 275.
- ↑ Методиев 2008, с. 167.
- Цитирани източници
- Методиев, Момчил. Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София, Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество, 2008. ISBN 978-954-28-0237-2. Архив на оригинала от 2016-09-15 в Wayback Machine.