Отваря главното меню

Второ главно управление (през 1944 – 1947: Отделение Б; през 1947 – 1950: Втори отдел; през 1950 – 1969: Второ управление) е подразделение на Държавна сигурност на България, натоварено с контраразузнаването. След закриването на Държавна сигурност през 1990 година е преобразувано в Национална служба „Сигурност“, която през 2008 година става основа на Държавна агенция „Национална сигурност“.

Второ управление на Държавна сигурност се занимава с контраразузнаването извън армията. До началото на 50-те години дейността му е сравнително ограничена и се концентрира основно върху чуждите дипломати в страната. След това то бързо се разраства, като му е възложен надзора на политически неблагонадеждни групи – духовенството, младежта, интелигенцията, пътуващите в чужбина спортисти. То изгражда своя агентурна мрежа, обхващаща предприятията в цялата страна.[1] През 1967 г. от Второ управление е отделено Шесто управление (политическа полиция) и дейността му отново е ограничена до външното контраразузнаване.[2]

През 1969 г. контраразузнаването получава статут на главно управление.[3] През 1974 година организира отвличането на политическия емигрант Борис Арсов.[4] През 70-те и 80-те години то се занимава основно с контрол на чуждите дипломати в страната, като прерогативите му за надзор на емиграцията постепенно са иззети от Първо главно управление.[5] През 1986 г. от Второ главно управление е отделено Четвърто управление (Управление за контраразузнавателно обслужване на икономиката).[2] С разделянето на Държавна сигурност през 1990 г. управлението е преобразувано в Национална служба Сигурност, а от 2008 г. влято в Държавна агенция „Национална сигурност“.

Началници на Второ главно управлениеРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Методиев 2008, с. 160 – 163.
  2. а б Методиев 2008, с. 81.
  3. Методиев 2008, с. 80.
  4. Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 273 – 275.
  5. Методиев 2008, с. 167.
Цитирани източници