Стефан Ненков
Стефан Досев Ненков е български музикант и общественик. Той е роден на 20 декември 1880 г. в Дупница. Учи в Букурещкия институт за слепи от 1908 до 1914 г. Владее френски, румънски и есперанто. Умира на 10 януари 1967 г. в София.
| Стефан Ненков | |
| български общественик | |
 | |
| Роден |
20 декември 1880 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | виолончело |
Работа редактиране
Работи в Столичното общинско кошничарско училище и във Военната шивалня като майстор – пантофар. Около две десетилетия е учител по пантофарство в Държавния институт за слепи и виолончелист в оркестри. Още при сформирането на първия професионален оркестър от слепи музиканти (1922) Ненков почти винаги участва в концертите му като изпълнител на виолончело. Когато през 1932 г. се образува малък оркестър от петима музиканти, той се включва в състава му и продължава да участва в изнасянето на концерти[1].
Обществена дейност редактиране
Стефан Ненков е председател[2] на Дружеството на българските слепи от 1926 до 1936. През февруари 1945 г. е избран за председател на контролния съвет на Първа българска кооперация за общи доставки на слепите в България. Стефан Ненков е председател на ДБС[3] от 1944 до 1946, на ССБ от 1946 до 1951 и на Общ съюз на слепите в България от 1951 до 1953.
Публикации редактиране
Автор е на разработката „Нашите организации“ и на други статии и преводи от есперанто.
Източници редактиране
- ↑ Пеев, 2005
- ↑ Именник на председателите на Дружеството на българските слепи, Общия съюз на слепите в България и на Съюза на слепите в България, архив на оригинала от 20 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071220030121/http://www.sotirof.dir.bg/s-preds.html, посетен на 3 март 2008
- ↑ Глава 8. Председатели на Съюза на слепите в България след 1946 година
- Тази статия се основава на материал от sotirof.dir.bg[неработеща препратка], използван с разрешение.