Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дупница.

Ду̀пница е град в Югозападна България, административен център на община Дупница, област Кюстендил. Градът отстои на ок. 40 km източно от областния град Кюстендил и е втори по големина след него. Според преброяването през 2011 г. в Дупница живеят 33 519 жители, а според ГРАО през септември 2011 г. има 38 519 жители, регистрирани по настоящ и 42 104 по постоянен адрес.

Герб на Дупница
Дупница
Panorama of Dupnitsa and Rila Mountain, Bulgaria.jpg
Общи данни
Население 37 081 (ГРАО, 2015-03-15)*
31 147 (НСИ)
Землище 32,32 km²  km²
Надм. височина 535 m  m
Пощ. код 2600
Тел. код 0701
МПС код КН
ЕКАТТЕ 68789
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Дупница
Методи Чимев
(ГЕРБ)
Адрес на общината
пл. „Свобода“ 1
Дупница в Общомедия

Съдържание

ИменаРедактиране

 
Писмо от жителите на Дупница от 1863 г., с което се оплакват от гръцкия митрополит и искат на негово място да бъде назначен българинът Прокопий Мелнишки

Най-ранното известно споменаване на града е фрагмент от подробен муфасал регистър на хасове и тимари в Софийско от 1451 година, в който при описа на днешния пернишки квартал Църква е споменат местен жител, някой си Радой, от село Дупниджѐ.[1][2] Следващо споменаване е в пътеписа на немския рицар Арнолд фон Харф, минал през град Тобиница през 1499 г. В различни източници се срещат и вариантите Дупла, Дъбница, Дупница.

 
Центърът на Дупница, 1935 г.

Името на града през 1565 г. е споменато отново като Дупница, а лондонското евангелие от 1578 г. изписва името като Дупеница. През 1634 г. името на града е записано като Дупнеца.[3] Очевидно става дума за различни изписвания, които се доближават до един общ и усреднен вариант, a сведението на Арнолд фон Харф може да дава неточна транслитерация. Според академик Йордан Иванов името произлиза от старобългарската дума дѹпьнъ – „дупчест, издълбан“.

През 1948 г. градът е преименуван от новата комунистическа власт на Станке Димитров, на името на дупнишкия комунистически функционер Станке Димитров, като градът отново е преименуван през следващата 1949 г. на прякора му – Марек. Това име остава до 1950 г., тогава градът е преименуван отново на Станке Димитров, което име остава в продължение на 40 години. Старото име Дупница е върнато през 1990 г.[4].

ГеографияРедактиране

Разстояния от Дупница до някои големи градове (по първокласен път[5])
Будапеща ~ 800 km
Белград ~ 435 km
Ниш ~ 205 km
Перник 35 km
Видин ~ 250 km
Враца ~ 170 km
Монтана ~ 160 km
София ~ 50 km
Одеса ~ 1015 km
Варна ~ 510 km
Букурещ ~ 450 km
Русе ~ 370 km
Кюстендил 35 km
Куманово ~ 135 km
Скопие ~ 170 km
Прищина ~ 260 km
Самоков 35 km
Пловдив ~ 170 km
Ямбол ~ 330 km
Бургас ~ 415 km
Битоля ~ 290 km
Охрид ~ 355 km
Тирана ~ 490 km
Вльора ~ 560 km
Благоевград 27 km
Сандански ~ 90 km
Солун ~ 235 km
Атина ~ 730 km
Смолян ~ 265 km
Одрин ~ 340 km
Истанбул ~ 540 km
Баку ~ 2800 km

Град Дупница се намира в северозападното подножие на планината Рила, на изток от Конявска планина и на юг от Верила. Административен център е на община Дупница. През 90-те години общините Сапарева баня, Рила, Кочериново, Бобошево, и Бобов дол се отделят от община Дупница като нови общини. В тях се намират Рилският манастир, Паничище, Седемте рилски езера, „Гейзера“ (в Сапарева баня) – най-топъл в Европа, и много могили. През града преминават реките Джерман, Бистрица, Отовица – Саморанска река и Джубрена, а градът е разположен в долината на р. Джерман.

Линията на транспортен коридор 4,   европейски път E79, второкласен път 62 и ЖП линията, които свързват Атина и Истанбул със София и Букурещ, Тирана и Скопие, както и с най-различни български и световни дестинации. Дупница се намира близо по автомобилен път до границата с Македония – на 50 km, със Сърбия – на 65 km, с Гърция – на 115 km, с Косово – на 150 km, с Румъния – на 260 km (през мостът Нова Европа) и с Турция – на 325 km. Дупница е на около 50 km от българската столица София, от големите градове най-близо е на 28 km от Благоевград, на по 35 km е от Кюстендил, Самоков и Перник, на около 170 km от втория по големина български град – Пловдив, на приблизително същото разстояние от столицата на Република Македония – Скопие и на около 235 km от втория по големина гръцки град – Солун. Наблизо са зимните курортни Паничище (20 километра), Боровец (45 километра) и Банско (90 km).

РелефРедактиране

 
Релефна карта на Дупница

Градът е разположен в преходната част между Горно Дупнишко поле и Долно Дупнишко поле. Средната надморска височина е около 530 – 540 m надморска височина (на цялата община 946,3 m средна надморска височина). Релефът е котловинен до нископланиниски. Котловинният грабен е заобиколен от оградни склонове на средновисоки планини, с по-голяма отвореност е на юг по долинното разширение на Джерман по Долно Дупнишко поле.

В тектонско отношение районът на град Дупница представлява грабен, запълнен от палеогенски, плиоценски и квартернерни наслаги. Скалната основа на територията на града се характеризира с високо кристалинни гнайси и амфиболити с палеозойска възраст. Срутища и свлачища се срещат предимно по долинните склонове на река Джерман. Територията се намира в сеизмична зона VII, VIII и IX степен за периода на сътресимост съответно за 100, 250 и 1000 години (според сеизмичното райониране на България от 1997 г.)

КлиматРедактиране

Климатът на град Дупница е умереноконтинентален с известно средиземноморско влияние, поради отвореността от юг по долините на реките Джерман и Струма. По данни на метеорологичната станция в града за периода 1931 – 1970 г. средната годишна температура е 10,6 °С. Най-студен месец е януари със средна стойност около –1 °С, а най-топъл е юли с 21,0 °С.

Зимата е сравнително студена. Валежите през зимата са най-малки като количество и интензитет – 134 л/м2, но най-много като честота на случване. Сняг най-често превалява от края на ноември, до средата или края на март, като възможната средна продължителност в дни е около 100 дни. Средният действителен брой дни със снежна покривка е 35 – 40 дни годишно. Снежната покривка рядко надхвърля половин метър. За зимата е характерен студеният североизточен вятър, проявяващ се при определен тип синоптични обстановки. При затопляния се проявява фьон при подходящи условия. Мъглите са най-чести и най-продължителни през месец декември. Образуват се характерните за котловините температурни инверсии. Сравнено с Кюстендилското поле, тук мъглите са по-слаби и с по-слаба продължителност. Последното се дължи на по-голямата отвореност от юг и постоянния отточен вятър. Абсолютният минимум в Дупница е измерен в състояние на мощна температурна инверсия и е –30,0 °С, един от най-ниските в Кюстендилска област.

Пролетта е прохладна, с чести валежи, придружени от гръмотевици. Средното сумарно количество валежи през пролетта е 167 л/м2. Реките бележат пълноводие и заради снежното подхранване. Сумарната слънчева радиация нараства, мъглите намаляват, инверсиите са слаби. Последният сняг пада през март или април, като през април образуването на снежна покривка е по-рядко явление и не се случва всяка година.

Лятото е сравнително топло, горещините са малко. Обикновено в началото си е по-дъждовно, със силни гръмотевични бури. Понякога лятото е много дъждовно и валежите достигат големи количества. Градушка в самия град пада сравнително рядко (по климатични наблюдения в миналото), но в последните десетилетия това явление се наблюдава често. Лятото е най-валежният сезон, като сумарното количество валеж е 171 л/м2. Най-високата температура, измервана в Дупница за периода 1921 - 1970 г., е 39,3 °С. Съществуват регистрирани 40,0 °С през 1916г преди въпросния период. Предполага се, че през много горещата 2007 г. температурата е била в интервала 40,0 °С – 41,0 °С на метеорологични измервания за първи път (от началото на 21 век).

Есента е по-топла от пролетта. Характеризира първите мразове през септември (най-ранна дата) – октомври. Валежите са обложни и продължителни, понякога са с летен характер и са поройни. Често се случва септември да прилича на почти летен месец, а октомври или ноември – на почти зимен. Почти всяка година през ноември пада първият сняг. Сумарното количество на валежите е 155 л/м2.

Месец Ян Фев Март Апр Май Юни Юли Авг Септ Окт Ное Дек Годишно
Средна месечна
температура (°C)
-0,9 1,3 4,7 10,6 15,3 18,8 21,0 20,5 16,7 11,4 6,5 1,5 10,6
Средна месечна максимална
температура (°C)
3,1 6,2 10,5 16,7 21,5 24,9 27,6 27,8 24,1 18,1 11,3 5,3 16,4
Средна месечна минимална
температура (°C)
-5,1 -3,3 -0,4 4,7 8,9 12,3 13,5 12,6 9,3 4,9 1,9 -2,3 4,8
Валежи (mm) 45 38 37 61 69 79 52 40 38 56 61 51 627
Климатична таблица на станция Дупница (НИМХ) по Климатичен справочник НРБ [1]
Месец Ян Фев Март Апр Май Юни Юли Авг Септ Окт Ное Дек Годишно
Средна
температура (°C)
1 2 5,4 11,4 18 20 22 25 20 17 12 10 12
Средна максимална дневна
температура (°C)
10 6,8 12 18 23 26 29 30 27 19 13 8 17
Средна минимална дневна
температура (°C)
-2 -2 1 6 10 14 16 14 12 8 3 -3 8
Валежи (mm) 48 45 42 52 68 65 54 36 38 59 62 55 624
Климатична таблица за Дупница

Съвсем основателно може да се твърди, че настоящето разположение на града в коритото на река Джерман не е старото такова. Наличието на крепост и кула в местността „Кулата“ (днес назовавана и „Кръсто“) подсказват търсенето на старото разположение на града около тази крепост.

КварталиРедактиране

„Аракчийски мост“, „Байкал“, „Бешико“, ж.к. „Бистрица“, „Вароша“, „Васил Левски“, „Възраждане“, Гиздова махала, Горна махала, ж.к. „Възход“, ж.к. „Елица“, ж.к. „Дупница“, „Иван Вазов“, ж.к. Изгрев, Каваклия, Новата махала, Подина, Прогоно, Развесена върба, „Рилски езера“, „Спартак“, „Христо Ботев“, ж.к. „Химик“, Южен ж.к., в.з. „Кършия“

ИсторияРедактиране

 
Църквата „Покров Богородичен“ в Дупница, преди 1943 г.
 
Панорамна снимка на Дубница от началото на 20 век
 
Черква „Св. Георги“, 1906 г.
 
Галерията в Дупница, бивша джамия, изградена върху основите на православен храм

Наоколо се е намирал тракийският град Болбабрия, според намерен надпис в общината в местността Царичина (Dιὶ Ζβελσουρδῳ τῷ κυρίῳ Βολβαβριηνοι κωμῆται ανεθηκαν „На господарят Звелсурд болбабрите посветиха“) и вероятно селище Секине от надпис в околността „секиненос“.[6][7] В града и околностите има средновековни църкви, следи от тракийска култура, некрополи (могили), стара часовникова кула, останки от римска гробница и средновековна крепост.

Селища на територията на Дупница съществуват от времето на късната каменна епоха и античността. В околностите на града се намира тракийският град Германея[8]. Македонците, а по-късно и римляните, завладяват региона, в близост до Германея минава и важният търговски и военен древноримски път Виа Милитарис.

Археологическите проучвания показват, че около днешното положение на градската градина и часовниковата кула е била изградена ранновизантийска крепост от V – VI век и просъществувала до XII век, по сведения от легенди по-късно там се издига Дупнишката крепост, разрушена от турския пълководец Лала Шахин. В миналото съществува мост, който започва от Драгойната крепост (в местността „Кръсто“) и завършва от другата страна на река Джерман в планината (близо до ловния дом). Местността Разметаница е близо до Дупница, където според Йоан Скилица и съвременни изследователи цар Самуил убива брат си Арон.

През средновековието Дупница е част от първото и второто български царства, от Византия и за кратко от Душановото Сръбско царство. След падането на Велбъждското деспотство, Дупница е присъединена към Османска империя. Очертава се като важна спирка по пътя от Константинопол за Западна Европа и поради това много пътешественици описват града между 14 – 18 век. В близост е и духовната обител Рилски манастир, която става основен културен център за югозападните български земи. Според свидетелства на посетили града през 1859 година американски мисионери, той има 10 хиляди жители, като 6 хиляди са българи, а останалите турци с известен брой евреи.[9]

След освобождението на България през 1878 г. и последвалия Берлински конгрес от 1879 г. Дупница попада в границите на Княжество България. В града се съсредоточават множество българи-бежанци от Македония, а Гоце Делчев създава граничен пункт на ВМОРО. През 1902 г. 600 жени и деца бягат в града от Македония заради нападения от турската армия.

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Прогресивнолибералната партия.[10]

През 1904 г. в града е създадена и е дислоциран щабът на Седма Рилска дивизия, като е построена и една от най-старите военни болници в България[4]. При избухването на Балканската война през 1912 г. осемдесет души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение[11], като дупнишкият отряд е именуван Седма пехотна рилска дивизия. След края на Първата световна война изборите за кмет на Дупница се печелят от БРСДП (т.с.) и Коста Петров. Те създават Дупнишката комуна, която просъществува 842 дни, построени са временни жилища за бежанци от Македония, продадени са 150 парцела за жилища на бедни семейства от общинския фонд, разкрит е пансион за хранене на деца на загинали родители в Балканската и в Първата световна война, направени са и постъпки за електрификация на града. На 21 февруари 1923 г. кметът е убит от Харалампи Златанов, член на ВМРО. Настъпва криза в градската управа и до Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. града се управлява предимно от назначаван Временен управителен съвет. В това време Дупница става център на тютюнопроизводството и минното дело в района. През 1935 г. в Дупница се открива първия ВУЗ – Институт за прогимназиални учители по всички специалности, по инициатива на ген. Тодор Радев. По време на Втората световна война, над 4000 евреи от окупираните гръцки и югославски територии са пратени в концентрационен лагер в Дупница през март 1943 г., които след 10 дни са преместени в град Лом.[12] Дупница е бомбардирана от съюзниците. На 4 януари 1944 г. 108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. 40 бомбардировачи хвърлят 150 бомби над Дупница. Разрушени са 40 сгради. През 1952 г. по инициатива на акад. Тодор Самодумов е открит дома за деца и юноши без родители.

ПолитикаРедактиране

 
Сградата на общината в Дупница

Градът е известен като „синя крепост“. В най-новата история на България Дупница се прочува като „град на барикадите“ – израз на народното недоволство от управлението на Жан Виденов.

До местните избори от октомври 2007 г. кмет на Дупница е Първан Дангов (БСП), а след него независимият Атанас Янев. През октомври 2011 г. за кмет, след балотаж с кандидатът на БСП Станислав Павлов, е избран Методи Чимев (ГЕРБ).

На 1 ноември 2015 г. след балотаж с подкрепения от БСП кандидат д-р Иван Ибришимов инж. Методи Чимев (ГЕРБ) е преизбран за кмет на Община Дупница.

Съотношението на Oбщинския съвет от края на 2015 до 2019 г. е както следва:

  • ГЕРБ – 12 съветници
  • БСП – 5 съветници
  • Местна коалиция ОДБ – 3 съветници
  • Лидер – 3 съветници
  • Народен съюз – 3 съветници
  • Реформаторски Блок – 2 съветници
  • Партия на зелените – 1 съветник
  • Движение 21 – 2 съветници
  • Единна Народна Партия – 2 съветници

Обществени институцииРедактиране

В града са разположени множество държавни обществени институции: администрация на община Дупница, районен съд, полицейски управления, болници, пожарни, пощи, училища, банки и др.

УчилищаРедактиране

Основни училища:

 
Дупнишката гимназия „Христо Ботев“
 
ОУ „Неофит Рилски“

Средно общообразователни училища:

Гимназии:

 
Младежкият дом, където се помещават местната телевизия – Рила ТВ и вестник Вяра

Висши училища:

МедииРедактиране

Търговски центровеРедактиране

  • ГУМ Дупница[2]
  • Евро базар

НаселениеРедактиране

 

Етнически състав към 2011 г.

  Българи (86.81%)  Турци (0.04%)  Роми (6.96%)  Не се самоопределят (0.32%)  Не отговорили (5.61%)  Други (0.26%)

В началото на 19 век Дупница има около 6000 души население[13], а през 1832 г. Ами Буе казва за населението на Дупница:

Цялото население там, както и в околността на Дубница, е българско. Жените ми направиха впечатление с големите игли, които носеха в косите си, както в Милано, и коланите им от жълта мед се закопчаваха с две големи кръгли и издути плочки[14].

През 1838 г. населението е около 7 – 8000 жители[15]. След освобождението, в края на 19 и началото на 20 век градът е сред 10-те най-големи градове в Княжество България и Царство България, въпреки че е бил с около 10 и 20 хил. души. До периода на урбанизация през комунизма, Дупница е бил най-големия град в широк радиус и в цяла Югозападна България, въпреки че тогава е бил по-населен от Кюстендил, Горна Джумая(Благоевград) и Самоков, а Перник още е бил село, в края на краищата други градове станали областни и образователни центрове и там се инвестирало повече, а Дупница не се развил като първостепенен град. През 1980-те град Дупница има население от около 50 000 – 60 000 души. След падането на комунистическия режим и отварянето на границите на България много дупничани емигрират, предимно в Милано, Италия и Чикаго, САЩ. Така в началото на 1994 г. град Дупница е 29-тият по големина град в България с 41 658 жители[16]. ГРАО сочат, че през декмември 2010 г. в град Дупница има над 40 000 жители с постоянен адрес и 39 000 с настоящ адрес.

Населението на града е главно българско, предимно от местната шопска подгрупа, но има и също и представители на македонската подгрупа, сформирана от преселници от близкия Кочериновски и Рилски край, а и през войните от бежанци от далечни краища на Македония. Традиционно за страната, Дупница има и няколко цигански махали, като според преброяването през 2011 г. циганите са над 2,000 души, а българите около 30,000. В миналото е имало и по-големи общности от евреи и турци, но след създаването на българската държава турците се изселват, а след Втората световна война огромна част от евреите се изселват в Израел и САЩ, като след падането на желязната завеса почти изчезват като етнос в Дупница и в крайна сметка сега в цяла област Кюстендил има общо 29 етнически евреи[17] и 105 турци,[18] от които повечето вероятно са пенсионери.[19][20]

Дупница
Година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2009 2011 2013 2016
Население 7869 11 710 16 056 19 301 25 466 35 806 41 929 42 153 41 398 38 127 36 816 36 008 33 205 32 369 30 627
Най-голям брой 42 153 в 1985
Източници: Национален Статистически Институт, „citypopulation.de“, „pop-stat.mashke.org“, Географски институт при БАН
 

ГоворРедактиране

Дупнишкият говор е шопски западен български диалект. Някои от особенстите на диалекта: „ще“ – „че“; „защо“ и „защото“ – „оти“; „аз“ – „я“; „той“, „тя“, „то“, „те“ – „он“, „она“, „оно“, „они“; „във“ – „у“; „ами“ – „епа“; „добре (съгласен съм)“ – „ако“; членуване с „о“: „комуниста“ – „комунисто“; рокада на „ъ“ и „р“: „ние къртим стената“ – „ние крътиме стената“; рокада на „р“ и „е“ с преминаване на „е“ в „ъ“ и „ч“ в „ц“: „червен“ – „цръвен“; „а“ вместо „ъ“ на много места: „къща“ – „каща“; без „х“ в началото на думата: „хладно“ – „ладно“; без „х“ в средата на думата: „изнесохме“ – „изнесоме“; без частицата „то“: „където“ и „дето“ – „каде“; „е“ вместо „я“ на много места: „трябва“ – „требе“; „ъ“ вместо „о“ на някои места: „такъв“ – „таков“; добаване на „ѝ“ след „н“ на глаголите: „ядене“ – „йеденье“; „е“ вместо „а“ на някои места: „чакай“ – „чекай“; „у“ вместо „ъл“ на много места: „българи“ – „бугари“; рокада на „ъ“ и „л“ на някои места: „дълга“ – „длъга“; „ъ“ вместо „ъл“ на малко места: „жълто“ – „жъто“; „е“ вместо „я“ на някои места „е“: „тия“ – „тие“; спрягане на глагола „ходя“ в сегашно време: 1 ед. „Я одим“, 2 ед. „Ти одиш“, 3 ед. „Он оди“, 1 мн. „Ние одиме“, 2 мн. „Вие одите“, 3 мн. „Они одат“; някои диалектни думи: „ям“ – „ручам“, „пикам“ – „мочам“, „поне“ – „барем“, „искам“ – „сакам“; различните ударения са чести

ЗабележителностиРедактиране

Карта на забележителностите в град Дупница
 
Изглед към часовниковата кула, построена през 1782 г.
 
Православният храм „Св. Георги Победоносец“ днес
 
Мемориални плочи на евреите-воини на входа на Градската градина
 
Новопостроения параклис „Св. Иван Рилски“ в Дупница, в парк „Рила“

През 1499 г. рицарят Арнолд фон Харф посещава Дупница и го описва като „хубав град“[21]. През 1812 г. граф Антоан-Франсоа Андреоси посещава Дупница и я описва в „Описание на пътя от Костеница до Константинопол“: „... Този град е разположен в най-тясната част на долината. Населен е с 6000 жители, околностите му са засадени най-вече с лозя.“ В града има часовникова кула от 18 век, общински исторически музей и къща-музей на Станке Димитров. В Дупница също се намират Паметник костница на участниците в Междусъюзническата, Балканската и Първата световна война от Седма рилска дивизия, Паметник на загиналите воини през Балканската и Първата световна война, възпоменателни плочи на загиналите във войните и барелеф на командващия дивизията генерал Георги Тодоров. Също така в града и околностите са разкрити следи от тракийската култура, некрополи (могили) и гробница от римско време. Символи на града са тютюневите складове и полета, описани в романа на Димитър ДимовТютюн“.

В града се намират православни храмове като „Свети Георги“, чийто иконостас е дело на дебърски майстори от рода Филипови,[22] „Свети Никола“ и „Покров Богородичен“, над града се намират параклисите „Свети Спас“, „Света Марена“ и „Света Петка“, също и оброчище „Св. Св. Константин и Елена“. Друго място в региона с религиозно наследство е с. Червен брег, където е запазена единствената късносредновековна църква в общината – „Свети Спас“, от около 1500 г., в с. Сапарево също има средновековна църква – „Свети Никола“, която е полуразрушена. След окупирането на Дупница от османската власт всички средновековни църкви в града са сринати и сега в самия град няма такива църкви. Християните в града са били повече от мюсюлманите по време на османската власт, въпреки това тогава в града е имало 13 джамии и 2 църкви, след освобождението на Дупница всички джамии с изключение на една също са сринати, нейното минаре е паднало от земетресение през 1913 г., а тя е била построена през 16 век върху останките на православен храм. Днес в нея се помещава „Дом на изкуствата“ или „Галерията“ с изложбата „Джамията“. В града има и еврейски гробища, преди е имало и синагога. В Дупница има действащи около 10 православни храма а за празник на града е определен денят на Свети Иван Рилски, чества се от 1998 г. Храмове на други религии няма, изключение правят само няколко къщи, импровизирани като протестантски молитвени домове.

На хълм, западно от града, има паметник кръст в памет на загиналите през първата световна и балканската война. На същия хълм има останки от средновековна крепост.

ЦърквиРедактиране

 
„Свети Спас“, с. Червен брег – единствената запазена средновековна църква в общината
Църкви в града без селата
  • „Свети Георги Победоносец“
  • Покров Богородичен
  • „Света Никола"
  • „Света Богородица"
  • „Свети Иван Рилски"
  • „Преп. Йоан Рилски чудотворец" (старостилна)
  • „Свети Илия"
  • „Света Петка Параскева"
Църкви над града
  • „Свети Спас“, „Света Марена“, „Света Петка“, оброчище „Св. Св. Константин и Елена“
Църкви в околните села (средновековни)

КрепостиРедактиране

  • Часовникова кула в градската градина[3]

МузеиРедактиране

  • Oбщински исторически музей
  • Художествена галерия
  • Паметник костница на участници в Междусъюзническата, Балканската и Първата световна война

ТеатриРедактиране

Градът е известен със своите културни традиции. През 1950-те и 1960-те са съществували любителски формации. Имало е оперетен театър, който представя „Хубавата Елена“ на Офенбах. Ръководител на трупата е Венета Вичева, която е диригент на ученически хор в град Шумен. Тук е изиграл първите си роли оперетният певец Арон Аронов. Театърът днес носи името на една от най-големите звезди на българското кино – Невена Коканова, която е родом от града. От тук е и артистът Лео Конфорти. Всяка година се провеждат празници на културата.

  • Общински драматичен театър „Невена Коканова“

ЧиталищаРедактиране

  • Читалище „Зора“

ПарковеРедактиране

СъбитияРедактиране

Югозападен международен фолклорен фестивал „Мир на Балканите“

СпортРедактиране

Дупница е град със спортен дух и има отколешни традиции и постижения в спорта. Сред спортните съоръжения най-големите и значими са легендарният стадион „Бончу̀к“, който има площ 81 дка и разполага с 20 000 места и масивни трибуни, спортната зала, която е масивна с обща площ 1250 m2 и 640 седящи места. Изградена е през 1971 г., сградата е многофункционална като в края на 2005 г. в нея е изградена и монтирана изкуствена стена за скално катерене. Стадион за бейзбол и софтбол – 34 000 m2 обща площ.

 
Снимка от футболния мач за купата на УЕФА през 1978-а (Марек 2:0 Байерн Мюнхен)

Дупница има история в спорта. Най-популярни са футболният отбор ПФК Марек (Дупница), който е известен с победите си над ФК Байерн Мюнхен, отбора на Сър Алекс Фъргюсън, унгарския шампион и други в Европа и българското първенство. ВК „Марек Юнион Ивкони“ има една от най-развитите детски школи на Балканите.

Спортни отбори в Дупница:

 
Спортната зала в града
  • ПФК Марек (Дупница)
  • Волейбол: ВК „Марек Юнион Ивкони“
  • Шахмат: ШК „Капабланка“
  • Конен спорт: СКБКС „Марек P&G“
  • Бадминтон: Бадминтон клуб „Победа“
  • Спортно катерене: Клуб за екстремни спортове „Отовица“
  • Борба: Клуб по класическа борба „Дан Колов"
  • Таекуондо: СК „Гладиатор“
  • Карате: СК „С.Х.А.Г.И.“
  • Кик бокс и MMA: СК „ПАТРИОТ“
  • Софтбол и бейзбол: „Ейнджълс“
  • Баскетбол: „Ейнджълс" Дупница“
  • Общински мажоретен състав
  • Боксов клуб „Моката“
  • Клуб по бейзбол и софтбол „Девълс“

ЛичностиРедактиране

Родени в Дупница
Македоно-одрински опълченци от Дупница
  •   Владимир Янев (1889 – ?), 3 рота на Кюстендилската дружина[26]
  •   Иван Костов (1859/1860 – 1913), 3 рота на 7 кумановска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 6 юли 1913 г.[27]
  •   Иван Николов (1872 – ?), 3 рота на Кюстендилската дружина[28]
  •   Михаил Христов (Михал, 1887/1888 – ?), 1 рота на 7 кумановска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[29]
  •   Никола Ив. Арапчев, ковач, ІV отделение, 28-годишен, Серска чета[30]
  •   Никола Младеов (1879/1880 – ?), родом от Градево, жител на Дубница, 2 и 3 рота на 7 кумановска дружина[31]
  •   П. П. Андреев, 39-годишен, четата на Дончо Златков[32]
  •   Станиш Иванов (1891 – ?), родом от Градец, жител на Дубница, 3 рота на Кюстендилската дружана, 2 рота на 7 кумановска дружина[33]
  •   Тодор Н. Китанов (1887/1888 – ?), 2 рота на 7 кумановска дружина[34]
Починали в Дупница

  Любомир Любенов, финансист

Други личности, свързани с Дупница

ПаметнициРедактиране

Побратимени градовеРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • История на Дупница и Дупнишко. София, 2015, 624 стр.
  • Радкова, Румяна. Възрожденска Дупница (XVIII-XIX в.). София, 2015, 248 стр.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. НБКМ-Сф, ОО – ОАК 85/20, л. 10а-11б
  2. Извори за българската история, том 13, Сф, БАН, 1966 г., стр. 71 – 73; текстът на осъвременената османска арабица е на стр. 72
  3. Служебник със служба и жития на Иван Рилски. Гошев 1935 – 1936:45
  4. а б Кратка история на Дупница от сайта на община Дупница
  5. Google Maps упътвания
  6. http://www.kroraina.com/thrac_lang/thrac_4a1.html
  7. https://www.academia.edu/5268711
  8. Кратка история на сайта на община Сапаравена баня
  9. Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 30, 69 – 70.
  10. Милюков, Павел. Живата истина (Студии за България). София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-162-3. с. 162.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 845.
  12. The Fate of the Bulgarian Jews Шаблон:Pipe The German Occupation of Europe. // Holocaustresearchproject.org. Посетен на 2012-06-09.
  13. Цветкова, Бистра, „Френски пътеписи за Балканите, XIX в.“, Наука и изкуство, София 1981 г., стр.30 – 31
  14. Цветкова, Бистра, „Френски пътеписи за Балканите, XIX в.“, Наука и изкуство, София 1981 г., стр.351
  15. Цветкова, Бистра, „Френски пътеписи за Балканите, XIX в.“, Наука и изкуство, София 1981 г., стр.396
  16. „Портативна визуална енциклопедия“, Колектив автори, ИК „Кибеа“, 1997 г., стр.643
  17. Преброяване 2001
  18. http://censusresults.nsi.bg/Census/Reports/2/2/R7.aspx
  19. Population on 01.02.2011 by provinces, municipalities, settlements and age; National Statistical Institute
  20. Population by province, municipality, settlement and ethnic identification, by 01.02.2011; Bulgarian National Statistical Institute
  21. История на Дупница, от сайта http://bg.zonebulgaria.com посетен на 17.04.10 г.
  22. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.
  23. „Бележити българи на съвременна България“, т. 2, Изд. Асеневци, 2013 г., ISBN: 978-954-8898-30-0
  24. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.337.
  25. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.196.
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 817.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 372.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 503.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 773.
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 51.
  31. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 469.
  32. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 42.
  33. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 298.
  34. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 349.
  35. Списък на побратимени градове