Стефан Петров (генерал-майор)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Петров.
Стефан Петров Петров е български офицер, генерал-майор от пехотата, командир на Шуменската доброволческа дружина през Сръбско-българската война (1885), командир на 2-ри резервен полк (1903) и инспектор на класовете на Военното на Негово Княжеско Височество училище (1909).
| Стефан Петров | |
| български генерал | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1879 – 1909 |
| Род войски | Пехота |
| Командвания | Шуменска добр. дружина 2-ри резервен полк |
| Битки/войни | Сръбско-българска война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Родства | брат на Рачо Петров |
Биография редактиране
Стефан Петров е роден на 16 юни 1859 г. в Шумен, Османска империя. През 1879 г. постъпва в Софийското военно училище, завършва с 2-ри випуск и на 30 август 1880 г. е произведен в чин подпоручик. На 30 август 1883 г. е произведен в чин поручик. Взема участие в Сръбско-българската война (1885) като командир на Шуменската доброволческа дружина.[1] На 24 март 1886 г. е произведен в чин капитан, през 1889 в чин майор, през 1893 в чин подполковник и на 2 май 1902 г. в чин полковник. През 1903 г. поема командването на 2-ри резервен полк. През 1909 г. е назначен за инспектор на класовете на Военното на Негово Княжеско Височество училище[2], като същата година е уволнен от служба. На 5 август 1920 г. преминава в опълчението.
По време на военната си кариера служи и в Разградска № 22 пеша дружина.
Генерал-майор Стефан Петров умира на 14 май 1925 година. Погребан е в Централните софийски гробища.[3]
Семейство редактиране
Генерал-майор Стефан Петров е по-големия брат на генерал от пехотата Рачо Петров.[1]
Военни звания редактиране
- Подпоручик (30 август 1880)
- Поручик (30 август 1883)
- Капитан (24 февруари 1886)
- Майор (1889)
- Подполковник (1893)
- Полковник (2 май 1902)
- Генерал-майор (1909)
Образование редактиране
- Военно на Негово Величество училище (1879 – 1880)
Бележки редактиране
- ↑ а б Венедиков, Й., „История на доброволците от Сръбско-българската война 1885 година“, София, 1985, Издателство на отечествения фронт, с. 59
- ↑ Пейчев, А., „Българската бойна слава“, София, 1999, Издателство „Балкани“, стр. 103
- ↑ София помни – карта на Централния гробищен парк на град София, парцел 35
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 76.