Стефан Петров (художник)
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: вътрешни препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Стефан Стоянов Петров е български художник.[1]
| Стефан Петров | |
| български художник | |
| Роден |
22 октомври 1891 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 декември 1991 г.
Шумен, България |
| Националност |  България |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | живопис, графика, скулптура, приложни изкуства |
| Жанр | пейзаж, портрет, натюрморт, фигурални композиции и батални сюжети |
| Академия | Художествена академия |
| Учители | Стефан Иванов, Иван Мърквичка, Иван Ангелов, Антон Митов, М. Василев, Харалампи Тачев |
| Награди | орден „Св.св. Кирил и Методий“ – първа степен, 1986 г., два пъти почетен гражданин на град Шумен, през 1991 г. и 2001 г. |
| Семейство | |
| Баща | Стоян Петров Петров:
роден 4 декември 1863г починал19 май 1923г. София |
Биография редактиране
Роден е на 22 октомври 1891 г. в Шумен, в семейство на военен. Средното си образование завършва в Русенската гимназия, а през 1918 г. завършва Художествено-индустриалното училище в София (сега Художествена академия). Негови преподаватели са Жеко Спиридонов, Иван Мърквичка, Стефан Иванов и др.[2]
След дипломирането си работи в Държавна печатница – София, Военно-картографически институт, Дирекция на пощите, и като декоратор в Народния театър. Завръща се в Шумен и работи като учител в Първа Нанчова прогимназия, Занаятчийското и Техническото училище. Учителската професия не го влече и става художник на свободна практика. Той е един от основателите на Дружеството на севернобългарските художници през 30-те години на 20 век, и е член на СБХ.[2]
Оставя стотици картини изобразяващи старите сгради в Шумен. Прави редица самостоятелни изложби – 1943 г., 1966 г. 1968 г. , 1974 г. 1986 г., 1990 г. През 1991 г. е направена изложба по случай 100-годишнината му.
Редица галерии и институции притежават негови творби – Национална художествена галерия – 5 бр., Национален военноисторически музей, София – 3, Исторически музей – Шумен – 39, Хотел „Шумен“ – 14, училище „Тр. Симеонов“, Шумен – 5 бр. и много други обществени институции. Частни притежания в чужбина – Италия, Германия, Русия, Турция, Гърция.[3]
Стефан Петров умира при нещастен случай на 27 декември 1991 г. в Шумен.[2]
- Галерия
-
-
-
Стоян Петров Петров
Източници редактиране
- ↑ Стефан Петров – Художествена галерия „Елена Карамихайлова“, Шумен
- ↑ а б в Художникът Стефан Петров, „Шуменски истории“
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България /БАН/, енциклопедия на гр. Шумен
Външни препратки редактиране
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Стефан Петров
