Национална художествена галерия

Национална художествена галерия на България

Националната художествена галерия е художествен музей в София. Официалното му название е Национална галерия от 2015 г. Обект е от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Национална художествена галерия
Художествена галерия в България
Бившият дворец, в който се помещават галерията и етнографският музей
42.6965° с. ш. 23.3268° и. д.
Местоположение в центъра на София
МестоположениеСофия
Обект на БТС  62
Печатима
Национална художествена галерия в Общомедия

Намира се в центъра на София. Помещава се в северозападната част на бившия царски дворец, като ползва общ вход с Националния етнографски музей (в югоизточната част на сградата). Създадена е с постановление на правителството на 24 ноември 1948 г. като приемник на тогавашната Софийска градска художествена галерия, от която получава доста от експонатите си. Настанява се в Двореца едва през 1952 г.

През 2014 г. Националният музей на българското изобразително изкуство и Националната галерия за чуждестранно изкуство са обединени в национален музеен комплекс, който се нарича Национална галерия от юли 2015 г.

Националната галерия включва и залите на новия „Квадрат 500“ – бивша сграда на Техническия университет край площад „Паметник на Васил Левски“. Там в 28 зали на 4 етажа са изложени 1700 произведения на български и чуждестранни художници от богатия фонд на галерията. „Квадрат 500“ е открит на 25 май 2015 г.[1]

Във фонда си съхранява над 50 000 художествени творби – живопис, скулптура и графика на видни представители на българското изобразително изкуство, от които са изложени над 3000 експоната, както и икони, стенописни фрагменти, щампи, ръкописи и църковна утвар, представящи християнското изкуство.

Филиали редактиране

Националната художествена галерия има няколко филиала:

 
Детайл от фасадата

Експозиции редактиране

На посетителите си галерията предлага няколко постоянни експозиции – на втория етаж в сградата на двореца са изложени около 150 творби, представящи историята на българския живопис от Възраждането до 1960-те години, а на третия се намира постоянната скулптурна експозиция. В криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски“ са изложени и образци на българската иконопис. Националната художествена галерия представя в залите си и временни експозиции – изложби на съвременни български автори, кураторски проекти, гостуващи експозиции. Към НХГ има и филиали, като къщите музеи на Иван Лазаров, Никола Танев, Вера Недкова, но те реално трудно функционират за посетители. В залите на НХГ се организират и други публични и частни мероприятия: концерти, семинари, коктейли.

Фонд на НХГ редактиране

Сбирката на Националната художествена галерия е най-голямата музейна сбирка в страната, но не са осигурени за всички произведения подходящи за съхранение места. Единственото оборудвано хранилище за живопис се помещава в сградата на бившия Партиен дом, понастоящем сграда на Народното събрание. Друг проблем на фонда е, че поради липсата на държавническо решение за отпускане на средства през последните 15 – 20 години в НХГ има изключително малко нови постъпления и то предимно от дарения. Разнообразните търсения, форми и движения в българското визуално изкуство от 1990-те години почти не присъстват в галерията. Някои частни колекции и други галерии имат по-добри възможности за представяне на актуалното състояние на българското изобразително изкуство, а отделни галерии (като галерията-дарение на Светлин Русев например) се опитват да предлагат и своя виждане за историята и развитието на българското изобразително изкуство.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране