Стефан Савов (актьор)

български актьор
Тази статия е за актьора. За политика вижте Стефан Савов.

Стефан Иванов Савов е български актьор и драматург.

Стефан Савов
български актьор и драматург
Портретна снимка, 1940 г. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка, 1940 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
Уебсайт
Стефан Савов в Общомедия

Биография редактиране

Роден е в град Монтана (тогава град Фердинанд) на 18 април 1896 г. Завършва средното си образование във Враца през 1914 г. Впоследствие учи в правния факултет на СДУ, а след това и в театралната школа на Народния театър при проф. Николай Масалитинов.

Играе в Народния театър „Иван Вазов“ в периода 1920-1969 г., като през 1963 г. е удостоен със званието „народен артист“. Автор е на множество пиеси със социално-битова и историческа тематика, някои от които са поставяни на сцената на Народния театър. Пише либретото на оперетите „Малинарка“ от 1943[1] и „Пристанушка“[2] от 1945 година на композитора Борис Левиев.

Стефан Савов е един от основателите на „Дома на киното“. Бил е член на Управителния съвет. Една година е бил председател на секция „Астьори“ (1953-1954). Член е на СБП (1944) и БСД.

Носител е на Димитровска награда от 1950, 1951 и 1952 г.

Умира на 21 февруари 1969 г.

Библиография редактиране

  • Йончови ханове, 1931
  • Люти клетви, 1931 – (битова драма)
  • Черна орисия, 1934 (битова пиеса)
  • Пристанушка, 1934
  • Кара Танас, 1936
  • Към Голгота, 1938
  • Дъщерите на Ефремов, 1938 – (комедия)
  • Борба за щастие, 1940 – (пиеса)
  • Изповед пред писателя, 1963 – (пиеса)
  • Под чехъл,
  • Наши хора.

Награди и отличия редактиране

Роли в театъра редактиране

Филмография редактиране

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1971 Странен двубой капитанът от ДС
1957 Урокът на историята - („Урок истории“) СССР / България Георги Димитров
1955 Неспокоен път Стамен
1954 Септемврийци генерал Петровски
1950 Тревога Витан Лазаров
1950 Калин Орелът чорбаджи Черньо
1943 Ива Самодива(незавършен) България / Унгария
1943 Сватба капитан Хайнрих / немският офицер Хайнрих, неговият син
1941 Шушу - мушу Иванов
1936 Грамада Камен
1931 Безкръстни гробове Момчил
1928 Когато любовта говори Исмаил

Източници редактиране

  • Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988 г.

Външни препратки редактиране