Стефка Георгиева
Стефка Кръстева Георгиева-Маноилова е българска архитектка.
Стефка Георгиева | |
българска архитектка | |
Родена | |
---|---|
Починала | 2004 г.
|
Националност | България |
Учила в | Мюнхенски технически университет Държавна политехника[1] |
Архитектура | |
Академия | Мюнхенски технически университет (1940 – 1943), Държавна политехника (1947) |
Направление | архитектура |
Семейство | |
Съпруг | проф. инж. Левчо Маноилов |
Биография
редактиранеРодена на 7 август 1923 г. в село Джулюница, Горнооряховско.
Започва да учи архитектура през 1940 г. в Техническия университет в Мюнхен, но поради Войната прекъсва следването си в Германия, като по-късно продължава в София и завършва в Държавната политехника 1947 г.
От 1948 г. е проектантка в ЦАПО (Централна архитектурно-проектантска организация), по-късно преобразувана в „Главпроект“, София, където от 1973 г. е ръководител на ателие. По нейни проекти са построени много обществени и жилищни сгради и комплекси – хотелите „Люляк“ и „Мак“ в курортен комплекс „Златни пясъци“ (1956 – 1959). Като част от колектива на арх. Никола Николов проектира със свой екип хотелите „Бор“, „Нарцис“ и ресторант „Дюни“ (1958 – 1960) в курортен комплекс „Слънчев бряг“, спортна зала за тенис „София“ (1968) в София, ресторант „Воденицата“ над Драгалевци (1970), жилищна група с 3 високи блока за дипломатическия корпус в София (1972), хотелски комплекси „Черно море“ и „Фрегатата“ и други хотели и ресторанти също в „Слънчев бряг“ (1972 – 1973), градоустройствен план и хотел на Държавния съвет в правителствена резиденция „Бояна“, в София (1974) с активно участие на художниците Марин Върбанов, Сун Върбанова, Ст. Николов, Димитър Балев, Никола Тузсузов, Иван Ненов и др., вили резиденции за Държавния съвет в Парк Евксиноград (1976) и др. Проектира много павилиони на НРБ в чужбина. Последната ѝ държавна месторабота е в „Софпроект“.
Награди и отличия
редактиране- 1959 г. – Димитровска награда (с колектив);
- 1962 г. – Народен орден на труда – златен;
- 1968 г. – Народен орден на труда – сребърен;
- 1972 г. – Наградата на София
- 1973 г. – Наградата на София
- 1974 г. – Орден „Георги Димитров“;
- 1977 г. – Почетно звание „заслужил архитект“;
- 1981 г. – Хердерова награда.
Източници
редактиране- Енциклопедия България в 7 тома, т.2 (Г-З), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1981 г.
- Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 1 (А-Л), Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1980.
Външни препратки
редактиране- Анета Василева. Архитектурата на Стефка Георгиева: На границата между локално и глобално. Изкуствоведски четения 2013: 589- 600. ISSN 1313-2342. С. 2015: Институт за изследване на изкуствата - БАН.
- Павел Попов, Стефка Георгиева - Маноилова (1923 - 2004), в-к „Култура“, бр. 11, 12 март 2004.
- Анета Василева. Стефка Георгиева и непознатото лице на българския архитектурен брутализъм. WhAT Association, 17.07.2019.
- Анета Василева. Стефка Георгиева и непознатото лице на българския архитектурен брутализъм. К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия, K-38- брой 25,12.07.2019
- Анета Василева. Стефка Георгиева и непознатото лице на българския архитектурен брутализъм. К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия, Бр. 26 (37), година I, 12.07.2019
- Роси Михова. Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм. Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също. Капитал - брой 29/2019, Капитал Light, 19.7.2019, 9:25.