Стефка Съботинова

българска певица

Стефка Съботинова е българска народна певица, изпълнителка на песни от Тракийската фолклорна област.

Стефка Съботинова
българска певица
Родена
Починала
30 юли 2010 г. (80 г.)
Погребана Централни софийски гробища, София, Република България
Музикална кариера
Стил българска народна музика
Инструменти вокал
Семейство
Съпруг Кунчо Патев

БиографияРедактиране

Родена е на 2 април 1930 г. в Розов кладенец,[1] област Стара Загора. Предците ѝ са били преселници от Беломорска Тракия и от тях тя наследява огромно и своеобразно певческо наследство. За професионалната певческа кариера я открива фолклориста и народен певец Жечо Долчинков. Дълги години е била хористка и солистка в Държавния ансамбъл „Филип Кутев“. С ансамбъла гастролирала в най-големите концертни зали по света. В началото на 70-те години на 20-ти век постъпва в Ансамбъла за народни песни на Българската телевизия и радио и в състава „Мистерията на българските гласове“. Тя е единствената певица със солови песни в първия албум на Марсел Селие „Мистерията на българските гласове“. В него са включени песните „Притури са планината“ и „Мър, Станке ле“. Още тогава „Притури са планината“ е използвана като част от филмовата музика в световните продукции“ Исус от Монреал“ и „Лионците“. Стефка Съботинова в дует с Тинка Пешева записва много хумористични народни песни, сред които особено популярни са „Цонке ле, чушко червена“, „Заплакал е стар, бял дядо“ и „Овдовяла лисичката“.

Световна известност добива през 1994 г. с песента „Притури са планината“, с новия модерен аранжимент на Жаки Анона. Стефка Съботинова има издадени два самостоятелни диска и един дуетен албум с певицата Тинка Пешева.

През 2006 година Стефка Съботинова записва народната балада „Заправил Господ манастир“, заедно с актьора Джоко Росич.

През месец юни 2010 година е удостоена с най-голямото българско отличие – орден “Стара планина – първа степен“.[2] Стефка Съботинова умира на 30 юли 2010 година в София.[3][4][5]

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране