Стара Загора (област)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Стара Загора.
Област Стара Загора (също и Старозагорска област) е една от 28-те области в България. Заема площ от 5151,1 km² и е 5-а по територия в страната. Населението ѝ възлиза на 296 507 души към 7 септември 2021 г., като малко повече от 55,6% от всички жители на областта живеят в двата най-големи града – Стара Загора (122 536 души) и Казанлък (42 208 души).[2] Пощенските кодове разпределени за населените места в област Стара Загора започват от 6000 (за град Стара Загора) до п.к. 6299. МПС кодът ѝ е СТ.
Област Стара Загора Stara Zagora | |
Области в България | |
Област Стара Загора на картата на България | |
Страна | България |
---|---|
Район за планиране | Югоизточен район за планиране |
Областен център | Стара Загора |
Площ | 5152 km² |
Население | 291 852 души (31 декември 2022 г.) |
Общини | 11 |
БВП (2021) | 6 236 000 000 лв.[1] |
МПС код | СТ |
Официален сайт | www.sz.government.bg |
Административно деление на областта | |
Стара Загора в Общомедия |
В югоизточната част на областта на ръба на община Раднево има съоръжение за производство на въглища. Между 1934 и 1949 г. областта включва части от днешната област Кърджали.[3]
Населени места по общини
редактиранеГрадовете са с удебелен шрифт
Братя Даскалови, Верен, Голям дол, Горно Белево, Горно Ново село, Гранит, Долно Ново село, Колю Мариново, Малко Дряново, Малък дол, Марково, Медово, Мирово, Найденово, Опълченец, Оризово, Партизанин, Плодовитово, Православ, Славянин, Съединение, Сърневец, Черна гора
Брестова, Гурково, Дворище, Димовци, Жълтопоп, Златирът, Конаре, Лява река, Паничерево, Пчелиново
Априлово, Великово, Главан, Гълъбово, Искрица, Медникарово, Мусачево, Мъдрец, Обручище, Помощник, Разделна
Бузовград, Голямо Дряново, Горно Изворово, Горно Черковище, Долно Изворово, Дунавци, Енина, Казанлък, Копринка, Крън, Кънчево, Овощник, Розово, Ръжена, Средногорово, Хаджидимитрово, Черганово, Шейново, Шипка, Ясеново
Борущица, Ветрен, Дъбово, Държавен, Зимница, Мъглиж, Радунци, Селце, Сливито, Тулово, Шаново, Юлиево, Яворовец, Ягода
Едрево, Елхово, Николаево, Нова махала
Бащино, Бял извор, Бяло поле, Васил Левски, Венец, Княжевско, Кравино, Опан, Пъстрен, Средец, Столетово, Тракия, Ястребово
Александрово, Асен, Виден, Габарево, Горно Сахране, Долно Сахране, Манолово, Осетеново, Павел баня, Скобелево, Турия, Тъжа, Търничени
Бели бряг, Боздуганово, Българене, Гледачево, Даскал-Атанасово, Диня, Землен, Знаменосец, Ковач, Ковачево, Коларово, Константиновец, Любеново, Маца, Полски Градец, Раднево, Рисиманово, Свободен, Сърнево, Тихомирово, Тополяне, Трояново, Трънково
Арнаутито, Бенковски, Богомилово, Борилово, Борово, Братя Кунчеви, Бъдеще, Воденичарово, Горно Ботево, Дълбоки, Еленино, Елхово, Загоре, Змейово, Казанка, Калитиново, Калояновец, Кирилово, Козаревец, Колена, Ловец, Лозен, Люляк, Лясково, Маджерито, Малка Верея, Малко Кадиево, Михайлово, Могила, Ново село, Оряховица, Остра могила, Памукчии, Петрово, Плоска могила, Подслон, Преславен, Пряпорец, Пшеничево, Пъстрово, Ракитница, Руманя, Самуилово, Сладък кладенец, Стара Загора, Старозагорски бани, Стрелец, Сулица, Хан Аспарухово, Християново, Хрищени, Яворово
Винарово, Воловарово, Гита, Димитриево, Държава, Зетьово, Златна ливада, Изворово, Малко Тръново, Могилово, Осларка, Рупките, Свобода, Спасово, Средно градище, Стоян-Заимово, Целина, Ценово, Чирпан, Яздач
Население
редактиранеВ общо 11-те града живеят приблизително 71,7% (232 131 души) от всички жители в областта (323 685 души). Малко повече от 80% от тях (градското население) живеят в двата най-големи града – Стара Загора (136 807) и Казанлък (49 825). Останалата част от градското население е разпределена в останалите 9 града, от които само Раднево и Чирпан са с население повече от 10 000, но по-малко от 20 000 души. Другите градове в област Стара Загора са с население, наброяващо по-малко от 10 000 души.[4]
Численост на населението
редактиранеОбласт Община |
Площ, km2 |
Население 31.12.1934 |
Население 31.12.1946 |
Население 1.12.1956 |
Население 1.12.1965 |
Население 2.12.1975 |
Население 4.12.1985 |
Население 4.12.1992 |
Население 1.3.2001 |
Население 1.2.2011 |
Население 7.9.2021 |
Брой общини |
Градове | Села | Общо |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Област Стара Загора | 5 156,885 | 289 411 | 308 405 | 324 362 | 362 018 | 396 766 | 411 990 | 397 339 | 370 615 | 333 265 | 296 507 | 11 | 11 | 195 | 206 |
Община Братя Даскалови | 487,956 | 29 583 | 30 245 | 25 498 | 20 893 | 16 723 | 13 359 | 12 393 | 11 065 | 8677 | 7266 | – | 23 | 23 | |
Община Гурково | 292,261 | 6234 | 6501 | 7428 | 7337 | 6694 | 6452 | 6160 | 5676 | 5127 | 4420 | 1 | 10 | 11 | |
Община Гълъбово | 348,895 | 18 815 | 19 626 | 19 350 | 23 038 | 21 287 | 20 313 | 17 740 | 16 182 | 13 394 | 10 967 | 1 | 10 | 11 | |
Община Казанлък | 634,781 | 39 848 | 44 503 | 53 865 | 67 818 | 83 579 | 91 279 | 88 761 | 81 533 | 72 581 | 65 721 | 3 | 17 | 20 | |
Община Мъглиж | 388,884 | 15 949 | 15 958 | 16 082 | 16 186 | 15 618 | 14 078 | 13 777 | 12 973 | 10 180 | 9992 | 1 | 14 | 15 | |
Община Николаево | 96,524 | 5435 | 5462 | 5483 | 6282 | 6385 | 5608 | 5302 | 4948 | 4346 | 4194 | 1 | 3 | 4 | |
Община Опан | 257,476 | 12 870 | 13 795 | 13 059 | 10 069 | 7092 | 5754 | 4859 | 4142 | 2950 | 2418 | – | 13 | 13 | |
Община Павел баня | 518,675 | 20 011 | 19 827 | 19 547 | 19 762 | 20 498 | 19 464 | 16 950 | 15 891 | 14 186 | 12 594 | 1 | 12 | 13 | |
Община Раднево | 545,145 | 26 612 | 28 247 | 27 671 | 31 597 | 30 949 | 27 335 | 26 244 | 24 280 | 20 079 | 16 585 | 1 | 23 | 24 | |
Община Стара Загора | 1063,418 | 77 480 | 84 926 | 97 710 | 123 936 | 153 664 | 176 861 | 175 451 | 167 661 | 160 108 | 144 213 | 1 | 51 | 52 | |
Община Чирпан | 522,870 | 36 574 | 39 315 | 38 219 | 35 100 | 34 277 | 31 487 | 29 702 | 26 264 | 21 637 | 18 137 | 1 | 19 | 20 |
Общински центрове
редактиранеГрад/село | Население |
---|---|
Стара Загора | 122 536 |
Казанлък | 42 208 |
Чирпан | 13 151 |
Раднево | 10 597 |
Гълъбово | 7062 |
Мъглиж | 3058 |
Николаево | 2577 |
Гурково | 2519 |
Павел Баня | 2516 |
Братя Даскалови | 594 |
Опан | 278 |
Общо | 207 096 |
Прираст на населението
редактиранеЕстествен прираст
редактиранеДемография на населението (в ‰) | |||
---|---|---|---|
Година | Раждаемост | Смъртност | Естествен прираст |
2000 | 9,3 | 14,2 | −4,9 |
2001 | 8,8 | 14,5 | −5,7 |
2002 | 8,5 | 14,5 | −6,0 |
2003 | 8,6 | 14,9 | −6,3 |
2004 | 9,2 | 14,9 | −5,7 |
2005 | 9,0 | 15,1 | −6,1 |
2006 | 9,7 | 15,3 | −5,6 |
2007 | 9,9 | 15,4 | −5,5 |
2008 | 10,1 | 14,8 | −4,7 |
2009 | 10,5 | 15,0 | −4,5 |
2010 | 10,2 | 15,4 | −5,2 |
2011 | 10,0 | 15,5 | −5,5 |
2012 | 9,8 | 15,6 | −5,8 |
2013 | 9,5 | 15,3 | −5,8 |
2014 | 9,5 | 16,5 | −7,0 |
2015 | 9,5 | 16,4 | −6,9 |
2016 | 9,4 | 16,1 | −6,7 |
2017 | 9,6 | 16,6 | −7,0 |
2018 | 9,2 | 16,5 | −7,3 |
2019 | 8,9 | 16,5 | −7,6 |
2020 | 8,9 | 19,0 | −10,1 |
2021 | 8,8 | 22,9 | −14,1 |
2022 | 8,4 | 19,5 | −11,1 |
2023 | 9,2 | 16,5 | −7,3 |
Етнически състав
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[6][7]
Численост | Дял (в %) | ||||
---|---|---|---|---|---|
2001 | 2011 | 2001 | 2011 | ||
Общо | 370 615 | 333 265 | 100.00 | 100.00 | |
Българи | 319 379 | 265 618 | 86.17 | 79.70 | |
Турци | 18 529 | 15 035 | 4.99 | 4.51 | |
Цигани | 26 804 | 24 018 | 7.23 | 7.20 | |
Други | Руснаци | 751 | 1715 | 0.20 | 0.51 |
Арменци | 153 | 0.04 | |||
Власи | 21 | под 0.01 | |||
Македонци | 112 | 0.03 | |||
Гърци | 190 | 0.05 | |||
Украинци | 109 | 0.02 | |||
Евреи | 15 | под 0.01 | |||
Румънци | 3 | под 0.01 | |||
Други | 1046 | 0.28 | |||
Не се самоопределят | 2308 | 1720 | 0.62 | 0.51 | |
Неотговорили | 1195 | 25 159 | 0.32 | 7.54 |
Общини
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи по общини, според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
Община | Численост | Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | |
Общо | 333 265 | 265 618 | 15 035 | 24 018 | 1715 | 1720 | 25 159 | 79.70 | 4.51 | 7.20 | 0.51 | 0.51 | 7.54 |
Братя Даскалови | 8677 | 6169 | 734 | 1139 | 10 | 33 | 592 | 71.09 | 8.45 | 13.12 | 0.11 | 0.38 | 6.82 |
Гурково | 5127 | 3596 | 196 | 1034 | 5 | 29 | 267 | 70.13 | 3.82 | 20.16 | 0.09 | 0.56 | 5.20 |
Гълъбово | 13 394 | 12 036 | 68 | 769 | 20 | 81 | 420 | 89.86 | 0.50 | 5.74 | 0.14 | 0.60 | 3.13 |
Казанлък | 72 581 | 57 822 | 4962 | 3738 | 787 | 455 | 4817 | 79.66 | 6.83 | 5.15 | 1.08 | 0.62 | 6.63 |
Мъглиж | 10 180 | 6274 | 323 | 2975 | 109 | 52 | 447 | 61.63 | 3.17 | 29.22 | 1.07 | 0.51 | 4.39 |
Николаево | 4346 | 2493 | 464 | 1083 | 8 | 53 | 245 | 57.36 | 10.67 | 24.91 | 0.18 | 1.21 | 5.63 |
Опан | 2950 | 2443 | 7 | 72 | 0 | 5 | 423 | 82.81 | 0.23 | 2.44 | 0.00 | 0.16 | 14.33 |
Павел баня | 14 186 | 7220 | 4451 | 1701 | 73 | 80 | 661 | 50.89 | 31.37 | 11.99 | 0.51 | 0.56 | 4.65 |
Раднево | 20 079 | 17 430 | 199 | 1202 | 43 | 73 | 1132 | 86.80 | 0.99 | 5.98 | 0.21 | 0.36 | 5.63 |
Стара Загора | 160 108 | 133 619 | 2841 | 8531 | 624 | 705 | 13 788 | 83.45 | 1.77 | 5.32 | 0.38 | 0.44 | 8.61 |
Чирпан | 21 637 | 16 516 | 790 | 1774 | 36 | 154 | 2367 | 76.33 | 3.65 | 8.19 | 0.16 | 0.71 | 10.93 |
Езици
редактиранеЧисленост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[8]
Роден език | Численост | Дял (в %) |
Общо | 370 615 | 100.00 |
Български | 319 846 | 86.30 |
Турски | 18 924 | 5.10 |
Цигански | 26 178 | 7.06 |
Други | 2433 | 0.65 |
Не се самоопределят | 2039 | 0.55 |
Непоказано | 1195 | 0.32 |
Вероизповедания
редактиранеЧисленост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[9][10]
Численост | Дял (в %) | |||
---|---|---|---|---|
2001 | 2011 | 2001 | 2011 | |
Общо | 370 615 | 333 265 | 100.00 | 100.00 |
Православие | 329 628 | 210 440 | 88.94 | 63.14 |
Католицизъм | 522 | 1028 | 0.14 | 0.30 |
Протестантство | 4094 | 5476 | 1.10 | 1.64 |
Ислям | 21 423 | 11 693 | 5.78 | 3.50 |
Друго | 363 | 321 | 0.09 | 0.09 |
Нямат | – | 14 023 | – | 4.20 |
Не се самоопределят | 13 390 | 22 263 | 3.61 | 6.68 |
Непоказано | 1195 | 68 021 | 0.32 | 20.41 |
Качество на живота
редактиранеПрез октомври 2004 г. на област Стара Загора е присъдено 1-во място за най-добро качество на живота в Европа заедно с област Цюрих пред такива области като Андалусия (Испания) и Фландрия (Белгия). Наградата е дадена от FDI Magazine, проект на Financial Times, за новопостроените жилища, ниските цени и богатото културно-историческо наследство.
Икономика
редактиранеТоп 10 компании по оборот през 2015 г. [11]
редактиранеКомпания | Оборот (млн.лв.) | Печалба (млн.лв.) | |
1. | ТЕЦ Марица-Изток 2 ЕАД | 637,3 | −72,6 |
2. | ЕЙ&ЕС-3С Марица-Изток 1 ЕООД | 609,8 | 145,7 |
3. | Мини Марица-Изток ЕАД | 582,7 | 2,6 |
4. | Арсенал АД | 241,2 | 30,0 |
5. | Зара-Е ООД | 171,0 | 0,1 |
6. | Градус-1 ООД | 165,6 | 31,4 |
7. | Загорка АД | 160,7 | 26,1 |
8. | Ритъм-4-ТБ ООД | 128,5 | 0,1 |
9. | Бисер Олива АД | 89,1 | 9,1 |
10. | М+С Хидравлик АД | 86,9 | 8,6 |
Икономическа инфраструктура
редактиранеОбласт Стара Загора е на 3-то място (от 28 области в България) по индекс на човешко развитие (ИЧР) за 2003 г. и икономическа активност (данни от официалния Национален доклад за развитието на човека на UNDP – Програма на ООН за развитие). В сравнение с 2002 г. областта се премества с 1 място напред и се нарежда след областите София-град и Враца, като изпреварва областите Варна и Габрово.
Най-голям дял от БВП на областта има индустриалният сектор, следван от услугите и от селското стопанство. В края на 2004 г. безработицата в областта е 9%, а в град Стара Загора – около 3,5%, което е много под средната стойност за страната (11,9%).
През 2004 г. преките чужди инвестиции в региона са 838 млн. евро (при 2,02 млрд. евро общо за България), което представлява над 40% от всички инвестиции в страната. Около 600 млн. евро от инвестициите са в сферата на енергетиката.
11-те общини от област Стара Загора заемат следните места в класацията (на 262 български общини) по общински ИЧР за 2003 г.: Стара Загора – 7; Гълъбово – 17; Раднево – 27; Казанлък – 40; Чирпан – 105; Опан – 157; Братя Даскалови – 167; Павел баня – 168; Гурково – 215; Мъглиж – 228; Николаево – 244.
Най-големият промишлен комплекс е промишлено-енергийният комплекс „Марица-Изток“.
В Стара Загора се намира и най-голямата пивоварна в България – „3агорка“ АД, която е собственик и на пивоварна в София и произвежда бира с марките „Загорка“, „Ариана“, „Столично пиво“, „Столично тъмно пиво“, „Амстел“, „Хайнекен“ и др. „Загорка“ държи 30% от пазара на пиво в страната. В пивоварната в Стара Загора работят над 800 старозагорци и по този показател „Загорка“ е един от най-големите работодатели в града.
Тук се намира и винарната „Домейн Менада“, която от 2002 г. е собственост на френската фирма Belvédère Group, официален вносител на Sobieski vodka за България. Към нея спада и избата в с. Оряховица на 15 km от Стара Загора. Винарната е сред най-проспериращите на българския пазар с марките Tcherga, Traiana, Augusta, Menada, Menada Trinity и др., както и като износител на вино в чужбина. „Домейн Менада“ и „Оряховица“ са производители на едни от най-добрите вина от сорта каберне совиньон в страната, като не са за подценяване и вината от сортовете мерло, рубин, шардоне, димят и др. През 2004 г. са направени големи инвестиции за нови мощности във винзавода, както и за нови лозови масиви.
Останалите най-важни предприятия в града са: ДЗУ; Завод за чугунени отливки „Прогрес“; Завод за текстилни влакна; Завод за инструментално и нестандартно оборудване; Завод за технологично оборудване; Завод за метални конструкции; Ковашко-пресов завод „Пресков“; Завод за машини за хранително-вкусовата промишленост „Хранинвест – Хранмашкомплект“; мебелни предприятия „Средна гора“ и „Мебел“; Завод за трикотаж „Наталия“; Завод за пиво „Загорка“; Заводи за млекопреработване „ОМК“; Зърнено-фуражен комбинат; Тютюнев комбинат „Слънце – БТ“; мелница „Загоре“; Завод за макаронени изделия „Загария“; Завод за слънчогледово масло „Бисер олива“, предприятия за производство на летицин, шрот, биоконцентратни смески; Птицекомбинат „Градус“; Предприятие за металорежещи машини, цехове за фармацевтика и др.
Стара Загора е средище на богатата селскостопанска област Загоре, прочута с пшеницата си, с производството си на зърнени храни, технически култури, зеленчуци, овощия, грозде. Местната старозагорска овца от 1950 г. се използва като подложка при създаването на тракийската тънкорунна овца.
Благодарение на добрата икономическа ситуация в Стара Загора, през последните години се построиха множество хипермаркети като „Метро груп“, „Билла“, „Техномаркет Европа“, „Технополис“, „Практис“, „Хипермаркет Багира“, „Практикер“, „Кауфланд“ и други. В града се намират и 2 от най-големите за областта молове – „Парк Мол Стара Загора“ и Mall Galleria.
Транспорт
редактиранеСтара Загора е сред най-важните транспортни възли в Южна България. През града минават ЖП линиите от Русе до Подкова (с проект за продължаване през прохода „Маказа“ до Дедеагач на Егейско море) и от София до Бургас (по което трасе има проект до 2020 г. да се изгради високоскоростна ЖП линия). В района на града има летище с дълга писта, подходяща за приемане на големи самолети. През региона преминават 4 от 5-те трансевропейски коридори, пресичащи територията на страната. От 2007 г. Стара Загора има връзка с магистрала Тракия.
Източници
редактиране- ↑ www.nsi.bg
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ www.visittobulgaria.com
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 31.12.2015 Г. ПО ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, МЕСТОЖИВЕЕНЕ И ПОЛ Национален статистически институт Република България
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 9 февруари 2021
- ↑ а б „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2017. (на английски)
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 1 октомври 2017.
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 1 октомври 2017.
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 1 октомври 2017.
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2017. (на английски)
- ↑ Първите в бизнеса. Поглед отвътре. Сп. Мениджър. с. 322, 340 стр.
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно област Стара Загора
- Областна администрация Стара Загора
- ((bg)) Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта в Български рок архиви