Стефова къща
Стефова къща (на македонска литературна норма: Куќа на Стефоски) е къща в град Охрид, Северна Македония. С богатата си неокласическа архитектура и експонирани фасади, сградата е обявена за значимо културно наследство на Република Македония.[1]
| Стефова къща Куќа на Стефоски | |
 | |
 Местоположение в Охрид | |
| Вид | къща |
|---|---|
| Местоположение | Охрид, Северна Македония |
| Стил | неокласицизъм |
| Изграждане | 1924 година |
| Етажи | 3 |
| Статут | паметник на културата |
История
редактиранеКъщата е разположена във Воска, до Воска хамам, на югозападната страна на улица „Гоце Делчев“ № 169 (алтернативна номерация 167). Построена е в 1924 година от неизвестни майстори.[1] Принадлежала е на семейство Стефоски.[2]
Архитектура
редактиранеСградата представлява три свободностоящи братски къщи и изобилства с неокласически елементи. Архитектурата е симетрична с ритмично разпределени прозорци и балкони с огради от ковано желязо. Фасадата е изпълнена с пиластни, хоризонтални профилирани венци и друга гипсова декорация. Впечатляващ е покривният венец и полукръглите и триъгълни тимпанони над прозорците на втория етаж, както и пиластрите покрай балконските врати, които завършват с богати капители. Като вертикален завършек има три мансарди с балкони и три тимпанона, два полукръгли и един триъгълен. На триъгълния тимпанон в средата е изписана годината на строежа и името на собствениците. Страничните фасади също са симетрични и декорирани. Скромна е само северозападната фасада към двора.[1]
Градежът е масивен с носещи зидове – в мазето от камък, а на приземието и етажа от цяла тухла. Междуетажните и покривните конструкции са дървени.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Куќа на ул. Гоце Делчев бр.167 // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-09-29. Посетен на 28 септември 2017.
- ↑ Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 80.