Отваря главното меню



Стиник
Стиник
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.4667° с. ш. 22.9167° и. д.
Стиник
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Ново село
Географска област Огражден
Надм. височина 753 m
Население 58 души (2002)
МПС код SR

Стиник (на македонска литературна норма: Стиник) е село в община Ново село на Северна Македония.

ИсторияРедактиране

Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година под името Истияк. През същата година в селото живеят 56 християнски домакинства. [1]

През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Стипек (Stipek) е посочено като село в Петричка каза с 83 домакинства, като жителите му са 310 българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Стипек е населявано от 700 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 896 българи екзархисти. Там функционира българско училище.[4]

При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 58 жители, всички македонци.[6]

ЛичностиРедактиране

Родени в Стиник
  •   Лазар Атанасов (1898 – 1921), деец на ВМРО, с прогимназиално образование, загинал в сражение със сръбска войска на 15 декември 1921[7]
  •   Никола Назлъмкин, деец на ВМРО[8]
Починали в Стиник
  •   Алексо Поройлията (1864 – 1903), български революционер
  •   Гого Стоянов, български революционер, деец на Върховния комитет, четник на Алексо Поройлията, загинал заедно с войводата си в сражение на 26 юли 1903 година в местността Аджийца между селата Стиник и Игуменец, Петричко.[9]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.631-632.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 148-149
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  4. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. рр. 186-187
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 880.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 706.
  8. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 713.
  9. „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.154.