Отваря главното меню

Стойно Цвятков Спасов (понякога Стойне) е български офицер и революционер, горянин, борец срещу комунистическата власт в България, и в частност в Пиринска Македония, след Деветосептемврийския преврат.

Стойно Бачийски
Полковник
Информация
Служба 1926 – 1944
Прякор Бачийски
Служил на Знаме на Българската армия Българската армия
Командвания Командир на 51-ви пехотен вардарски полк (II СВ)

Роден
Починал
17 май 1949 г. (51 г.)

БиографияРедактиране

Стойно Бачийски е роден на 1 септември 1897 в Княжево.[1] Произведен е в подпоручик през 1919, в поручик на 30 януари 1923 година, в капитан на на 15 юни 1928 година, в майор на 6 май 1936 година, в подполковник на 6 май 1940 година.[2]

Като офицер от запаса полковник Стойно Бачийски се ползва с доверие пред царския двор. През 1942 – 1943 година е командир на 51-ви пехотен вардарски полк в Скопие и като такъв участва във всички антипартизански акции. По негова заповед са избити 10 комунисти партизани.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Стойно Бачийски е подведен заради дейността си под отговорност пред т. нар. Народен съд, но поради причина, че се е укривал на фронта, делото е спряно.

На 8 март 1948 г., заедно с подполковник Димитър Цветков, се присъединява към четата на Герасим Тодоров и заема ръководно място в нея. Заловен на 20 март, след като четата е разбита и е осъден на смърт по чл. 1, ал. 1,4 и 9 от ЗЗНВ. Разстрелян е на 17 май 1949 година в град Горна Джумая. Заровен е в яма в гробищата на града. През 1992 година е посмъртно повишен в чин генерал-майор.[3]

ИзточнициРедактиране

  • Ангелов, Веселин, „Отличен българин с името Герасим“, СамИздат, второ издание, 2008 г., меки корици, 234 стр., ISBN 9789546170347

БележкиРедактиране

  1. Въпросник за установяване самоличността на полковник Стойно Цветков Бачийски (ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 120, л. 313)
  2. Стойно Цветков Бачийски – роден на 1 септември 1897 г., с. (днес квартал на София) Княжево. Произведен както следва – в 1919 г. в подпоручик, на 30 януари 1923 г. в поручик, на 15 юни 1928 г. в капитан, на 6 май 1936 г. в майор, на 6 май 1940 г. в подполковник. Служил както следва: до 1929 г. в 65-и пехотен полк, 13-ти пехотен полк, интендантската дружина на 6-и пехотна дивизия, 15-и пехотен полк, до 1932 г. в 23-ти пограничен участък, до 1934 г. в 6-и пехотен полк, през 1935 г. е адютант на Столичното интендантство, през 1936 г. е адютант на 1-ва инспекционна област, до 1938 г. е командир на 23-та погранична рота, от 1940 г. служи в 35-и пехотен полк, от 1942 г. е командир на 51-ви пехотен вардарски полк, уволнен през 1944 г., ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.694, л.398 – 399. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева. „Към въпроса за ролята и дейността на военнослужещите от Британските военни мисии в България, в периода 1943 – 1944 г.“ – в сп.“Архивен преглед“, С., 2006, кн. № 3 – 4, с.132 – 134. [1]
  3. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 16