Стоте дни
Стоте дни[1] е времето на повторно управление на френския император Наполеон Бонапарт във Франция (20 март – 22 юни 1815 г.) след бягството му от изгнание на остров Елба. Периодът е известен и като Война на седмата коалиция и завършва с разгрома на Наполеон в битката при Ватерло.
| Война на седмата коалиция | |||
| Наполеонови войни | |||
 херцогът на Уелингтън на бойното поле с 33-пехотен полк | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 20 март 1815 – 8 юли 1815 | ||
| Място | Обединено кралство Нидерландия и Франция | ||
| Резултат | решаваща победа за Седмата коалиция, начало на Европейския концерт, повторно заточение на Наполеон Бонапарт на Света Елена | ||
| Страни в конфликта | |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Стоте дни в Общомедия | |||
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Белгийска кампания
редактиранеПротив Наполеоновата империя воюва Седма антифренска коалиция с участието на много европейски страни. Поредица от сражения в тази последна военна кампания от Наполеоновите войни преминават с променлив успех:
- Битка при Лини. На 16 юни основните френски сили, командвани от Наполеон, побеждават по-многобройната пруско-саксонска армия под командването на генерал-фелдмаршал Блюхер, който е ранен в боя. Пруските войски са частично разбити и организирано отстъпват към Вавре. Преследването им започва едва на следващата сутрин от войските на маршал Емануел Груши, който получава заповед от Наполеон да ги догони и разгроми.
- Битка при Катр-Бра. На 16 юни сраженията между френските войски, командвани от маршал Мишел Ней и англо-холандската армия под командването на Артър Уелингтън и Вилхелм II Нидерландски завършват без победител, с частичен успех на французите.
- Битка при Вавре. Груши придвижва бавно войските си и пристига при Вавре едва на следващия ден – 18 юни. В 16 часа той се приближава към Вавре и получава писмо от Наполеон от 10 ч. сутринта, в което Наполеон одобрява движението към Вавре. Груши се убеждава, че постъпва в съответствие с плановете на Наполеон. В това време започва престрелка край Вавре. Силите на Груши нанасят поражение на два пъти по-малобройна войска, защото срещу тях е останал само ариергардът на противника, командван от саксонския генерал Йохан фон Тилман. Основните сили, командвани от Блюхер, правят обход, заобикалят армията на Груши и се отправят към Ватерло.
- Битка при Ватерло. Тя се превръща в генералното сражение на поредицата от битки. Започва в 10 ч. (по други данни в 11:30 ч.) на 18 юни 1815 г. между войските на Наполеон и Уелингтън при равни сили с лек превес за французите. Още в 13:30 ч. Наполеон написва заповед до Груши да дойде веднага с войските си във Ватерло, но той получава писмото едва в 17 ч., когато вече воюва при Вавре с всички шансове да спечели и е твърде далеч от генералното сражение. Въпреки това скоро френският генерал Вандам, чувайки далечната канонада и стремейки се да се притече на помощ на другарите си, без заповед вдига една от дивизиите на щурм на добре укрепените пруски позиции. В разгара на битката при Ватерло пристигат основните сили на прусите и се включват в помощ на англичаните. Към 19:30 ч. Наполеон включва и последния си резерв – Старата Императорска гвардия, но тя се оказва недостатъчна. Трите корпуса на Груши (около 33 000 души) така и не пристигат, ангажирани в безсмислената победа при Вавре. Френската армия е разгромена при Ватерло. Наполеон произнася известната фраза: „Приемай германеца за мъртъв, едва когато видиш главата му отрязана на два метра от тялото!“. Груши бяга в САЩ.
Парижки мир, край на стоте дни
редактиранеМакар че френската армия удържа редица тактически победи след битката при Ватерло, това не променя стратегическото положение на Франция. Наполеон прекрасно разбира това, така както и факта, че страната е вече изтощена и не може да воюва повече. На 22 юни 1815 г. той събира министрите, които му предлагат различни варианти за развитие на събитията – от обявяване на диктатура до разпускане на националното събрание. Палатата, узнавайки за това, под ръководството на Лафайет се обявява за „неразпускаема“. Под натиска на обстоятелствата Бонапарт повторно се отрича от престола – в 21 часа на 22 юни 1815 г. – в полза на своя син. Заминава отначало за Малмезон, където е частната резиденция на Наполеон и първата му жена Жозефин дьо Боарне. Плътно до 25 юни много французи не искат да приемат отричането му от власт и връщането на Бурбоните. На 28 юни Наполеон отпътува от Малмезон за Рошфор с намерение да замине в Америка. По целия си път и в самия град той е възторжено посрещан. На 8 юли отплава в морето с две фрегати, но не може да стигне по-далече от остров Екс – английска ескадра е блокирала Франция по море. Френските моряци предлагат да влязат в самоубийствен бой с англичаните, за да може императорът да отплава в морето под шума от боя на другия кораб („Заале“). Но Наполеон вече е решил своята съдба. На 15 юли 1815 година той се предава на англичаните на кораба „Белерофон“. Те го изпращат в принудително изгнание на остров Света Елена в английски плен и далече от светската суета на Европа.
По време на Стоте дни Виенският конгрес продължава заседанията си по възстановяване на предходното статукво и реставрацията на Бурбоните във Франция след Френската революция.
Източници
редактиране- ↑ Написание Сто дней (при Наполеоне I) по словарю Лопатин В. В. Прописная или строчная? Орфографический словарь / В. В. Лопатин, И. В. Нечаева, Л. К. Чельцова. – М.: Эксмо, 2009. – 512 с., стр. 424