Стоян Каролев

български литературен критик

Стоян Несторов Каролев е български литературен критик и историк. Чичо на икономиста Владимир Каролев.[2]

Стоян Каролев
български литературен критик
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област Литературна критика
Публикации „Жрецът-воин. Пенчо Славейков“ (1976 – 1988)[1]

БиографияРедактиране

Роден е на 23 февруари 1921 г. в Стара Загора. Завършва славянска филология в Софийския университет „Климент Охридски“ (1943). Професор от 1960 г.[3]

Защитава органичните звена между критиката, историята и теорията на литературата. Разработва жанра на литературния портрет. Най-голяма популярност му носи тритомното изследване „Жрецът-воин. Пенчо Славейков“.[1]

Член на Съюза на българските писатели.[3] Член на БКП. Член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България и на Обществения комитет за екологична защита на град Русе.[4]

Заслужил деятел на културата (1971). Носител на литературни и обществени награди.[3]

Умира на 30 септември 2005 г. в София.[3]

БиблиографияРедактиране

  • „Замисъл и образ“ (1959)
  • „Димчо Дебелянов“ (1961; 1965)
  • „Въпроси на художественото майсторство“ (1963)
  • „Съвременни литературни въпроси“ (1966)
  • „В света на прозата“ (1968)
  • „Идеи, изображение, стил. Избрано“ (1971)
  • „Димитър Благоев и Георги Кирков“ (1972)
  • „Жрецът-воин. Пенчо Славейков“ (т. І и ІІ, 1976, ІІ издание – 1981; т. ІІІ – 1988)
  • „Неутолимият. Книга за Емилиян Станев“ (1982)
  • „Портрети и скици“ (1986)
  • „Есенни макове“ (стихове, 1994)
  • „Близки и непостижими“ (1996)
  • „Мигове от течащото време“ (2001)

ИзточнициРедактиране

  1. а б „Почина професор Стоян Каролев“, в. „Култура“, бр. 34, 7 октомври 2005 г.
  2. „5 истории на Владимир Каролев“, в. „Сега“, 23 юли 2005 г.
  3. а б в г Стоян Каролев в Литературен свят.
  4. Димитър Иванов, „187. Стоян Каролев“. – В: Шести отдел, София: Труд, 2004, с.377.

Външни препраткиРедактиране