Стоян Стоянов (археолог)

Стоян Петков Стоянов е български историк и археолог, дългогодишен изследовател на античния и ранновизантийски град Абритус. Негова е заслугата за спасяването на античния град при строежа на Завода за пеницилин, както и за обявяването на Абритус за археологически резерват.[1]

Стоян Стоянов
български археолог

Роден
село Кара иб (днес Чудомир), Разградско, Царство България
Починал

Националност българин
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“

БиографияРедактиране

Стоян Стоянов е роден в разградското село Кара иб на 9 януари 1930 година. Завършва Философско-историческия факултет на Софийския университет с профил археология и музейно дело през 1954 година. През 1960 година постъпва на работа в Историческия музей в Разград и по-късно става негов директор. През 1971 година при редовни разкопки на Абритус, Стоянов прави първото си значимо научно откритие - златно съкровище от 835 златни солида от V век.[2] Негово откритие е и Златният пегас от Вазово, днес част от герба на Разград. Стоянов открива и описва царската Свещарска гробница през 1982 година. Кулминация на неговите изследователски търсения е най-голямата на Балканския полуостров находка от каменни форми за отливане на бронзови оръжия в Побит камък.

Стоян Стоянов е удостоен с Наградата на името на академик Анание Явашов.

Умира на 26 ноември 2008 година.

БележкиРедактиране

  1. „ekip7.bg“, архив на оригинала от 20 януари 2019, https://web.archive.org/web/20190120043109/http://www.ekip7.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2059&Itemid=1, посетен 20 януари 2019 
  2. Теофил Иванов, Стоян Стоянов, Abritvs. История и археология // Културно-историческо наследство, 1985