Странджанска република
Странджанската република, срещана още като Странджанска комуна[1] е название на сформираното от въстаниците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация управление в района между Малко Търново и Василико по време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 г. Комуната просъществува малко повече от 20 дни на част от територията, владяна от въстаниците. Функционирането и организацията ѝ се обуславят от анархистичните възгледи на част от ръководството на Одринския революционен окръг и особено на Михаил Герджиков. По признания на Северномакедонски историци, направени след отделянето на страната от Югославия, Странджанската република е изградена върху същата идеологическа основа и използвани начини на управление като Крушевската.[2]
| Странджанска република | |
|---|---|
| 1903 | |
 Знаме | |
 | |
| Континент | |
| Столица | Центрирана около Малко Търново |
| Форма на управление | Анархо-комунизъм |
| История | |
| Основание | 18 Август 1903 |
| Разформиране | 8 Септември 1903 |
| |
| Днес част от |  България Турция |
.svg){kind=small}
ИзточнициРедактиране
- ↑ „Странджанската комуна“ - първа безвластническа комуна в България. // Посетен на 16 ноември 2010.
- ↑ Странџанската Република, слична на Крушовската Република во Македонија
Вижте същоРедактиране
Външни препраткиРедактиране
- Христо Силянов. Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско — 1903 г. // Книгоиздателство „Хемус“, 1934.
- Петко Караделков. Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Странджанската комуна. // Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1968. Посетен на 27 юли 2013.