Страшимир Джамджиев
Страшимир Джамджиев е един от големите български преводачи от немски и от руски език. Превежда творби на някои от най-значимите автори на немската литература като Йохан Волфганг Гьоте, Ернст Теодор Амадеус Хофман, Хайнрих Хайне, Томас Ман, Стефан Цвайг и на руската литература като Леонид Леонов.
Страшимир Джамджиев | |
Роден | 10 септември 1901 г. |
---|---|
Починал | 1987 г. |
Професия | преводач, чиновник в БНБ |
Националност | България |
Биография
редактиранеСтрашимир Геортиев Джамджиев произлиза от именит търновски род. Дълги години е работил като чиновник в БНБ. Той е голям почитател и познавач на германския философ Йозеф Шнайдерфранкен, известен с името Бо Йън Ра (Bô Yin Râ).[1]
Преводи
редактиранеОт немски
редактиране- Томас Ман, „Доктор Фаустус. Животът на немския композитор Адриан Леверкюн, разказан от един негов приятел“, роман, 1967, 1981
- Стефан Цвайг, „Триумфът и трагедията на Еразъм Ротердамски, биографичен роман“, 1968, 1980
- Ана Зегерс, „Доверие“, роман, 1970
- Стефан Цвайг, „Еразъм; Магелан; Фуше“, биографични романи (с Димитър Стоевски), 1971
- Гюнтер де Бройн, „Буриданово магаре“, роман, 1972
- Едуард Клайн, „Солта на справедливостта“, роман, 1973
- Ернст Теодор Амадеус Хофман, „Лешникотрошачката“, приказни повести, 1976
- Томас Ман, „Литературна есеистика“, В 2 т., 1975-1976, 1978
- Йохан Волфганг Гьоте, „Гьоте за литературата и за изкуството“, В 2 т., 1979
- Стефан Цвайг, „Еразъм Ротердамски“, роман, 1980
- Хайнрих Хайне, „Философска проза“, В 2 т., 1981
- Ернст Теодор Амадеус Хофман, „Приказки“, 1981, 1994
- Томас Ман, „Йосиф и неговите братя“, тетралогия, 1984
- Стефан Цвайг, „Избрани творби“, В 5 т., 1987
- Ернст Теодор Амадеус Хофман, „Избрани творби“, 1987
- Ернст Теодор Амадеус Хофман, „Лешникотрошачката“, приказка, 1996
- Томас Ман, „Есета в 6 тома“, 2000
- Ернст Теодор Амадеус Хофман, „Приказни новели“, 2001
- Томас Ман, „Йосиф в Египет“, роман, 2005
От руски
редактиране- Сатим Улуг-Зода, „Таджикски народни приказки“, 1954
- Владимир Ф. Трендяков, „Чудотворната“, повест, 1961
- Варткес Тевекелян, „Гранитът не се топи: Из записките на един чекист“, роман, 1963
- Григорий Ф. Квитка–Основяненко, „Пан Халявски“, роман, 1963
- Вил Липатов, „Зъб-мъдрец“, повест, 1963
- Олег Игнатиев, „Бразилия – гигантът на тропика“, пътепис, 1964
- Леонид Леонов, „Крадец“, роман, 1964
- Олес Гончар, „Тронка“, роман в новели, 1965
- Леонид Леонов, „Път към океана“, роман, 1968
- Леонид Леонов, „Скутаревски“, роман, 1969
- „Научно–фантастични разкази“, сборник, 1969
- Леонид Леонов, „Златната карета“, пиеса, 1970
- Александър П. Довженко, „Избрани произведения“, 1974
- Георгий К. Жуков, „Спомени и размисли за Отечествената война 1941-1945“, 1976
Бележки
редактиране- ↑ Bô Yin Râ – Мъдрец от нашето време, tsvetop, 25 ноември 2012