Стронгил

вид риба

Стронгилът (Neogobius melanostomus) е вид проходна риба. Дължината му достига до 20 - 25 cm, а теглото до 100 – 200 г. Тялото му е зкръглено, с почти овална глава и леко изпъкнало чело. Има малка уста с равномерно удебелена горна устна. Той се отличава по черното петно зад петия лъч на първия гръбен плавник. Повечето от тях са хищници, улавящи жертвата си от засада. Разпространен е в Черно и Азовско море. По българското крайбрежие се среща навсякъде. Населява почти всички езера и долни течения на притоци - Камчия, Ропотамо, Велека и др. Обитава крайбрежната зона на дълбочина до 20 м, но през студените месеци се оттегля в дълбочина до 60 м. Придържа се към каменисто и пясъчно дъно.

Стронгил
A large neogobius melanostomus.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Actinopteri
(без ранг):Твърдоперки (Acanthopterygii)
разред:Gobiiformes
семейство:Попчеви (Gobiidae)
род:Нови попчета (Neogobius)
вид:Стронгил (N. melanostomus)
Научно наименование
Pallas, 1814 г.
Разпространение
Round goby range.png
Стронгил в Общомедия
[ редактиране ]
Възрастен екземпляр

Достига полова зрялост на 2 години, когато е с дължина 5 – 6 см. Размножава се през април – септември. Хвърля от 200 до 3000 хайверни зърна. Максималната възраст, която достига е 5 – 6 години. Храни се с дребни мекотели, дребни ракообразни, червеи и др. Той е многочислен вид в пределите на ареала му. В България е един от най-масовите видове попчета. В миналото са улавяни годишно 40 – 60 тона, но сега е с намаляваща численост.[2]

Природозащитен статутРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Neogobius melanostomus (Pallas, 1814). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. Карапеткова, М, М. Живков. Рибите в България. Гея-Либрис, София, 2000, ISBN 954-8232-21-9, стр. 180
  3. World Conservation Monitoring Centre 1996. Neogobius melanostomus. In: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 11 юни 2008.

ЛитератураРедактиране