Камчия

река в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Камчия.

Ка̀мчияантичността на латински: Panisus, Панисус, предишно име Тича) е река в Североизточна България, област Варна (общини Дългопол, Долни чифлик, Аврен), вливаща се в Черно море.

Камчия
Долното течение на река Камчия
Долното течение на река Камчия
43.0442° с. ш. 27.4428° и. д.
43.0225° с. ш. 27.8894° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Варна
Община Дългопол
Община Долни чифлик
Община Аврен
Дължина46 km
Водосб. басейн5357,6 km²
Отток27,7 m³/s
Начало
Мястосливането на реките
Голяма Камчия (лява съставяща) и
Луда Камчия (дясна съставяща)
Координати43°02′39.11″ с. ш. 27°26′34.08″ и. д. / 43.0442° с. ш. 27.4428° и. д.
Надм. височина26 m
Устие
МястоЧерно море
Координати43°01′21″ с. ш. 27°53′21.84″ и. д. / 43.0225° с. ш. 27.8894° и. д.
Надм. височина0 m
Камчия в Общомедия

Дължината ѝ е 46 km, а заедно с лявата съставяща я река Голяма Камчия, която е приета за нейно начало – 244,5 km[1] (8-о място по дължина в България). Камчия е най-голямата българска река, вливаща се в Черно море, като отводнява почти цялата Източна Стара планина и малка част от Дунавската равнина.

Устието на реката

География редактиране

Извор, течение, устие редактиране

Река Камчия се образува от сливането на реките Голяма Камчия (лява съставяща) и Луда Камчия (дясна съставяща) на 26 m н.в., до югозападния ъгъл на село Величково, община Дългопол. Протича в източна посока в широка долина между Авренското (Момино) плато на север и Камчийска планина на юг. По долината ѝ се прокарва границата между Дунавската равнина и Предбалкана. Приустиевите части на долината са блатисти и обрасли с лонгозни гори. Влива се в Черно море при курортния комплекс „Камчия“.

Басейн, притоци редактиране

Площта на водосборния басейн на реката е 5357,6 km2, като на северозапад и север граничи с водосборните басейни на реките Русенски Лом и Провадийска река, на запад – с водосборния басейн на река Янтра, а на юг – с водосборните басейни на река Тунджа и реките Айтоска, Хаджийска, Двойница и Фъндъклийска, вливащи се директно в Черно море. Водосборният басейн на Камчия обхваща части на 6 области в България – южните части на Варненска и Шуменска области, най-северните части на Бургаска област, източната част на Търговищка област, североизточната част на Сливенска област и най-южните окрайнини на Разградска област.

Основни притоци (→ ляв приток, ← десен приток):

 
Речна система на река Камчия

Хидрология редактиране

Река Камчия е с дъждовно-снежно подхранване, като максималният отток е през месеците февруари и март, а минималният – октомври. Средният годишен отток при село Гроздьово е 27,7 m3/s. В миналото при по-големи прииждания реката се е разливала и е заблатявала обширни площи по долината си. Сега цялото корито на Камчия (46 km) е коригирано с водозащитни диги, а заблатените участъци са отводнени. Поради малката денивелация от образуването до устието си, едва 26 m течението ѝ е бавно и мудно (среден наклон от 5,7 sm/km), а най-долното ѝ течение е „удавено“ от морските води.

Флора и фауна редактиране

В устието на реката се намира резерватът „Камчия“, с най-обширните лонгозни гори в България. Южно от устието на реката е и защитената местност „Камчийски пясъци“. „Удавеното“ устие на реката предлага идеални условия за пътуване с лодки и малки корабчета сред красивите и непроходими по суша лонгозни гори и чудесно място за риболов.

В реката обитават следните видове риби: бабушка, бяла мряна, змиорка, канален сом, каракуди, костур, кротушка, морунаж, платика, речен кефал, скобар, слънчева риба, сом, уклей, уклейка, червеноперка, черна мряна, шаран, щипок, щука и др.[2].

Стопанско значение редактиране

По самата река Камчия няма хидротехнически съоръжения, с изключение на водозащитните диги, но по нейните 2 съставящи я реки и притоците ѝ са изградени някои от най-големите язовири в България – „Тича“, „Камчия“ и „Цонево“, както и няколко десетки микроязовира, водите на които се използват за битово и промишлено водоснабдяване и за напояване на обширни територии обработваеми площи.

Video 2008

Селища редактиране

По течението на реката са разположени 5 села:

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  1. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
  2. www.hvanah.com // Архивиран от оригинала на 2014-07-01. Посетен на 2009-12-07.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 238 – 239.
  • Реки в България.

Външни препратки редактиране