Отваря главното меню

Суза (на персийски: شوش; на иврит: שושן Шушан), предполагаемо основан около 4200 г. пр.н.е., е сред най-древните градове на Земята и столица на Елам, преди да бъде завладян от асирийците.

Суза
Руини от двореца на Дарий в Суза
Местоположение
Iran relief location map.jpg
32.2001° с. ш. 48.2501° и. д.
Суза
Местоположение в Иран
Страна Флаг на Иран Иран
Загрос, югозападен Иран,Хузестан
Археология
Период 4200 – 1218 г. пр.н.е.
Световно наследство на ЮНЕСКО
Име Susa
Регион Азия и Океания
Тип Културно
Критерий i, ii, iii, iv
Вписване 2015
ID 1455
Суза в Общомедия
Месопотамски
цивилизации
Двуречие
Тигър · Ефрат
Шумер
Ериду · Киш · Урук · Ур
Лагаш · Нипур · Гирсу
Елам
Суза · Аншан
Акадско царство
Акад · Мари
Амореи
Исин · Ешнуна · Ларса
Вавилония
Вавилон · Халдея
Асирия
Ашур · Нимруд
Дур-Шарукин · Ниневия
Анатолия
Хати · Хети · Касити
Урарту / Митани
Месопотамия (Списък на династиите)
Шумер (Списък на царете)
Еламитски царе
Асирийски царе
Вавилонски царе
Енума Елиш · Гилгамеш
Вавилонска религия
Шумерски · Еламитски
Акадски · Арамейски
Хуритски · Хетски

Намира се на 250 km източно от река Тигър, в днешен югозападен Иран, равнинен Хузестан.

ИсторияРедактиране

Първите следи от постоянно обитаване на района на Суза датират от 7000 г. пр.н.е. Керамика с рисунки, намерена при разкопки на територията на древния град е отнесена към 5000 г. пр.н.е.

През 13 век пр.н.е. еламитите завладяват Месопотамия и отнасят в столицата си Суза каменната колона, на която е записан законника на Хамурапи. През 650 г. пр.н.е. Ашурбанипал, владетелят на Асирия, напълно разрушава Суза, след което държавата на еламитите просъществува само още близо век.

През 5 век пр.н.е. под името Сузиана, градът става резиденция на завладелите Елам Ахемениди, които век по-рано са основали и съградили Персеполис[1].

Ранната антична история на Суза е свързана и със завоевателния походи на Александър Македонски към Индия. Стигайки до Суза в последния си поход, античният завоевател на Азия заповядал на македонските си офицери да си вземат персийски съпруги. Бракосъчетанията предизвикали дълбоко неодобрение. За Александър Македонски династичните бракове били способ за затвърждаване на новата власт в огромната и иначе разнородна нова империя, наследила тази на Ахеменидите. Самият Александър Велики дал личен пример на офицерите си вземайки за жени три съпруги-наложнички от покорените страни.

Археологически разкопкиРедактиране

Мястото на Суза е посочено от археолога Лофтъс (W.K. Loftus) през 1850 г. и се състои от четири могили. Тази, на която се е намирала цитаделата, е разкопана от Жак де Морган в периода 1897 – 1908 г. Неговият екип открива тук обелиск на акадския цар Маништушу, (Manishtusu), стела на наследилия го на трона Нарамсин и законника на Хамурапи, съдържащ правни текстове от Вавилон. На втората могила е бил разположен дворецът на Дарий и разкопките тук са извършени около 1881 г. от французина Марсел Дьолафо (Marcel Dieulafoy). На третата могила е бил разположен царският еламитски град, докато на четвъртата могила са се намирали по-бедните квартали[1].

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б Susa | ancient city, Iran. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 29 октомври 2019. (на английски)

Външни препраткиРедактиране