Суржик
Суржик (от укр. и рус. с първоначално значение брашно, получено от смилането на два вида зърно), в лингвистиката днес се употребява за смесен разговорен, нелитературен украинско-руски език[1], употребяван главно от градското население в Украйна. Граматиката и произношението са базирани на украинския език, но говорът съдържа много руски заемки.
Говорът суржик в Украйна се появява още по времето на царска Русия и значително се разпространява през съветския период, повлиян от руския език, навлязъл в администрацията на всички нива. Същото се наблюдава и с много научни термини или нови думи, несъществували дотогова в украинския език. Говорът суржик се влияе и от местните диалекти и може да се различава за отделните райони на Украйна.
Изследване
редактиранеНаучното изследване на суржик започва през 90-те години на 20 век.
Според Леся Ставицкая и Владимир Труб Суржик е некодифициран разговорно-битов стил на речта, възникнал вследствие на масово и продължително контактно украинско-руско двуезичие в неговата диглосна форма. Възниква в резултат на системна интерференция на фонетично, морфологично, лексическо и синтактично ниво. Представя се от устойчиво оформени лексеми, които се наслагват върху украинската или руската езикова основа. Проявява се в съответствие с регионалните особености на украинския език в среда на общуващи с различна езикова компетентност и в разнотипни социално-корпоративни и комуникационни сфери. [2].
Примери
редактиранеВ украинския език се използват „русизми“ (пєрвий, дєлають, свєт, архітєктор, Вєра, шалфєй). Суржик е често използван от славянски писатели в техните творби, както и във филми. Използването на този говор придава комичен характер на произведението. Най-подходящ пример за това е филмът „За двома зайцями“.
Други статии
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ „Закономірності розвитку українського усного літературного мовлення“, К., 1965
- ↑ Українсько-російська двомовність. Лінгвосоціокультурні аспекти., Зб. наукових праць, – Київ, „Пульсари“, 2007, с.77 – ISBN 978-966-8767-63-0.