Сухе Батор (орден)

Вижте пояснителната страница за други значения на Сухе Батор.

Орденът Сухе Батор е най-високият орден на съществуващата Монголска народна република (1924 – 1992 г.) и днешна Монголия.

Орден „Сухе Батор“
Orde van Suha Bator.jpg
Орден „Сухе Батор“ последна емисия
Информация
Присъждан отМонголска народна република
Монголия Монголия
ТипОрден
ИзбираемостМонголски и чужди граждани
Присъждан заИзключителни заслуги.
СтатусВръчва се до днес
ПластинкиOrdenSuheBator.png
Статистика
Учредено16 май 1941 г.
Първо присъжданХорлоогийн Чойбалсан на 17 август 1941 г.
Последно присъждан2019 г.
Дистинктивни носители1700 души
Положение в стълбицата на отличията
По-високоПочетните звания Герой на Монголската народна република,Герой на Монголия, Герой на труда на Монголската народна република, Майка-героиня
По-нискоорден Трудово червено знаме

Носи името на вожда на Монголската народна революция от 11 юли 1921 г. Дамдийн Сухе Батор. Дава се за изключителни заслуги към Монголската народна република и днешна Монголия.

Орденът е учреден с указ на Президиума на Малкия народен хурал на 16 май 1941 г., а първото награждаване е на 17 август 1941 г., когато Президиумът на малкия хурал награждава лидерът на Монголската народно революционна партия и министър-председател на МНР Хорлоогийн Чойбалсан. Общо 1770 души са наградени с ордена от 1941 до 2019 г. С ордена по право се награждават и наградените с почетните звания „Герой на Монголската народна република“ (до 1992 г.), „Герой на Монголия“ (от 1992 до днес) и „Герой на труда на Монголската народна република“ (до 1992 г.).

ОписаниеРедактиране

Орденът има вид на петолъчка, изработен е от злато. В средата на ордена е ликът на Сухе Батор и чревно знаме от емайл с пискюли. Над портрета на Сухе Батор и червеното знаме има надпис на монголски език „СУХБААТАР“.

Носители на орденаРедактиране

МонголциРедактиране

  • Хорлоогийн Чойбалсан – лидер на ЦК на Монголската народно революционна партия 1923 – 1952 г. и министър-председател на МНР 1939 – 1952 г.
  • Юмжагийн Цеденбал – генерален секретар на ЦК на Монголската народно революционна партия 1952 – 1984 г. и председател на Президиума на Великия народен хурал – 1952 – 1984 г.
  • Жамбийн Батмунх – генерален секретар на ЦК на Монголската народно революционна партия 1984 – 1990 г. и председател на Президиума на Великия народен хурал – 1984 – 1990 г.
  • Думаагийн Содном – министър-председател на МНР 1984 – 1990 г.
  • Мятавин Пелже – заместник-председател на Министерския съвет на МНР 1976 – 1990 г.
  • Шаравин Гунгаадорж – заместник-председател на Министерския съвет на МНР 1987 – 1990 г., министър на земеделието и хранителната промишленост на МНР -1986-1990 г. и министър-председател на МНР 1990 г.

Граждани на СССРРедактиране

  • Леонид Брежнев – генерален секретар на ЦК на КПСС 1964 – 1982 г. и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР 1977 – 1982 г.
  • маршал Дмитрий Устинов – министър на отбраната на СССР 1977 – 1984 г.
  • маршал Сергей Ахромеев – началник на Генералния щаб на Съветската армия – първи зам.министър на отбраната на СССР 1984-декември 1988 г.

БългариРедактиране

  • Тодор Живков – генерален секретар на ЦК на БКП април 1956-ноември 1989 г. и председател на Държавния съвет на НР.България юли 1971 – ноември 1989 г.
  • Алекси Иванов – секретар на Постоянното присъствие на БЗНС декември 1976-декември 1989 г, министър на земеделието и горите на НР.България март 1986-декември 1988 г., заместник-председател на Министерския съвет на НРБ 1986 – 1987 г., председател на Междуправителствената българо-монголска комисия 1987 – 1989 г., председател на Парламентарната група за приятелство с Монголия 1972 – 1986 г. и председател на Общонародния кмоитет за българо-монголска дружба 1981 – 1989 г.

ИзточнициРедактиране

  • Herfurth D. Sowjetische Auszeichnungen 1918 – 1991. Auszeichnungen der Mongolische Volksrepublik. 1924 – 1992. Ein Katalog. Germany. 1999.
  • Викторов-Орлов И. В. Награды Монгольской Народной Республики. Определитель. – Горький: РИО Горьковского областного клуба экслибрисистов, 1990.
  • Шейн Р., Содномдаржа Ц. Государственные награды Монгольской Народной Республики. 1921 – 1983 гг. Справочник. – Улан-Батор: Госиздат МНР, 1984.