Отваря главното меню

Алекси Иванов Василев, чието рождено име е Алексе Йон Бъдъръу (на румънски: Alexe Ion Bǎdǎrǎu), е български политик от румъно-български произход от БЗНС (казионен) в периода до 1989 г. Той е министър на земеделието и горите от март 1986 до декември 1988 г., заместник-председател на Министерския съвет през 1986 – 1987 г. и Секретар на постоянното присъствие на БЗНС през 1976 – 1989 г., както и ветеран участник като войник и кандидат подофицер в Отечествената война на България против хитлеристка Германия през 1944 – 1945 г.

Алекси Иванов
Министър на земеделието и горите на НР България
Мандат 24 март 1986 – 19 декември 1988
Назначен от 8 Народно събрание, 9 Народно събрание
Предшественик Александър Петков и Янко Марков
Наследник Георги Менов
Секретар на Постоянното присъствие на БЗНС
Мандат 1 декември 1976 г. – 2 декември 1989 г.
Назначен от Управителен съвет на БЗНС
Секретар на БЗНС, Генерален секретар на ЦК на БКП
1974 – 1989, 1954 – 1989 Петър Танчев, Тодор Живков
Предшественик Георги Андреев
Наследник Виктор Вълков
Заместник-председател на Министерския съвет на НРБ
Мандат 25 декември 1986 г. – 19 август 1987 г.
Назначен от 9 Народно събрание
Лични данни
Роден
Починал
9 юни 1997 г. (на 74 г.)
Националност Флаг на България България
Съпруга Иванка Василева
Деца син Иван Иванов, внук Алекси Иванов – младши
Полит. партия БЗНС (1947 – 1989)
Университет ВИНС – 1967, Академия по обществени науки на ЦК на КПСС – Москва 1971, Военнополитическа академия при Генералния щаб на Съветската армия "В.И.Ленин" – Москва 1972 г.
Професия икономистполитик
Военна служба
Войни/Битки Отечествена война на България 1944 – 1945 – Дравска операция, Мурска операция и Австрийска операция
Отличия Георги Димитров“, „13 века България“, " „НРБ I ст
Народен представител в:
III НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Портал Портална икона Политика

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 22 октомври 1922 г. в село Хаджилари, Тулчанско, Румъния с истинско рождено име Алексе Бъдъръу, e румънец по бащина линия който баща се казва Йон Бъдъръу и по майка която се казва Калина от семейство на тракийски преселници от български и гръцки произход от Източна Тракия и от Ямболско преселили се първо в Бесарабия през Руско турската война 1828 – 1829 г., а после през 1877 г. и в Северна Добруджа, като вуйчото на на майка му Петър Алексиев е опълченец в Руско турската война 1877 – 1878 г..

През 1940 г. се преселва във върнатата на България Южна Добруджа в село Попгруево, Тервелско променяйки името си на Алекси Иванов Василев. През 1943 – 1945 е на редовна военна служба в Общовойскови камионен полк в София. Участва с полка си като войник в проведения през септември 1944 Деветосептемврийски преврат в установяването на власт на правителството на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев и свалянето на старото правителство на Муравиев и ареста на министрите му и в охраната на министерство на войната. Участва във втората фаза на водената Отечествена война на България (1944 – 1945) в състава на Първа българска армия в Унгария и Австрия където за проявление във водените от българската армия Дравска операция, Мурска операция и Австрийска операция е повишен два пъти във военно звание Ефрейтор и Кандидат подофицер (Младши сержант). След завръщането си от фронта дослужва остатъка от военната си служба като военен шофьор на помощник-министъра на войната , отговарящ за помощник-командирите в Българската армия генерал-лейтенант Благой Иванов.Уволнява се от редовна военна служба през септември 1945г и се връща на село. Член е на ЗМС от 1944 и член на БЗНС от 1947 г.

Завършва висше икономическо образование във ВИНС, Варна през 1967 г, след което завършва Академията за обществени науки при ЦК на КПСС в Москва – 1971 г специалност политика и икономика и Военнополитическата академия при Генералния щаб на Съветската армия „В.И.Ленин“ в Москва -1972 г. специалност военна геополитика и военна икономика и промишленост, като е първия политически ръководен деец на БЗНС, изпратен в съветска академия и по време на което следване съвипускници в съветските академии са му съветските държавно-политически и най вишсши военни ръководители Егор Лигачов , Иван Капитонов ,Виктор Никонов , Всеволод Мураховский ,Михаил Бусигин маршалите на СССР Дмитрий Устинов, Дмитрий Язов и Сергей Ахромеев , както и българския партиен и военен деец генерал Тенчо Папазов.Член на ЗМС от ноември 1945 г. Член на БЗНС от 1947 г. Започва политическия си път на развитие като Председател на ДСНМ и като кмет на село Попгруево и секретар на общинския народен съвет с. Тервел 1950 – 1952, а през 1952 – 1959 г. е заместник-председател на Околийския народен съвет Тервел и временно изпълняващ длъжността Председател на Околийския народен съвет а през 1953 – 1959 едновременно е и председател на Околийското ръководство на БЗНС Тервел и като такъв има важната заслуга за превръщането на Тервел от село в град.

През 1959 до 1967 г. е заместник-председател на Окръжния народен съвет и Първи зам. председател на Окръжния народен съвет, гр. Толбухин (Добрич), а от 1963 до 1967 г. е и председател на Окръжното ръководство на БЗНС в Толбухин и като такъв има заслуги по превръщането на Толбухински окръг в Първенец в постигането на високи селскостопански добиви и в същото време е автор и политически ръководител на проекта на курорта „Албена“. От 1967 г.е на работа в София в Постоянно присъствие на БЗНС като завеждащ Отдел „Селскостопански“, който пост заема до 1969 г.[1], а през 1969 – 1971 е заместник министър на земеделието и хранителната промишленост, през 1971 г. е избран за член на ПП на БЗНС и завеждащ отдел „Организационен“ който пост заема до 1 декември 1976 г., когато се издига до секретар на Постоянното присъствие (висшия ръководен орган) на БЗНС между 1 декември 1976 и 2 декември 1989 г. отговарящ за организационните въпроси, а от 1980 г. и за политическите въпроси на БЗНС, бивайки по този начин втория човек в БЗНС след лидера Петър Танчев и като такъв ръководи и отговаря за надзора в дейността на Министерство на народната отбрана, Министерство на вътрешните работи и министерствата на икономиката и планирането, преди това Държавния планов комитет, а също и за РУМНО и Държавна сигурност, и като такъв е ръководител и отговорник за т.н. Възродителен процес от името на БЗНС през 1984 – 1989 г. и заедно със тогавашния организационен секретар на ЦК на БКП Георги Атанасов внасят предложение в партийното и държавното ръководство за използуване на Българската Народна Армия в потушаването на безредиците сред турското население провокирани от турски терористични групи.

Алекси Иванов е заместник-председател на Министерския съвет и председател на Съвета по селско и горско стопанство при МС от 25 декември 1986 до 19 август 1987 г. в Правителството на Георги Атанасов и Министър на земеделието и горите от 24 март до 25 декември 1986 г. и от 19 август 1987 до 19 декември 1988 г. в Правителството на Георги Атанасов, и като такъв ръководи преустройването на селското стопанство на НР България съгласно т.нар. Юлска концепция от 1987 г., а през 1988 г. е сред инициаторите на създаването на акордната система в селското стопанство, на която е неин теоретик, на базата на което от септември 1988 г. Аграрно-промишлените комплекси АПК се преустройва от производствена единица в единица за внедряване на технологии на научно техническия прогрес и електронизацията в земеделието. Министър Алекси Иванов с наредба от 1988 г. разширява системата на самозадоволяването като селксостопанските производители в тази област получават право да бъдат частни производители съгласно постановление 35 от юни 1987 г. Министърът на земеделието и горите Алекси Иванов със своя заповед от август 1988 г. създава и специално обединение за внедряване на електронизация в селското стопанство именувано АГРОХРАНСИСТЕМ. В качеството си на министър на земеделието и горите и на зам. председетаел на Министерският съвет Алекси Иванов е и Председател на Националния съвет по водите както и Председател и на Междуправителствените българо-мароканска (1986 – 1989), българо-лаоска (1986 – 1987), българо-кампучийска (1986 – 1987), Българо монголска (1987 – 1989) и Българо-сирийска (1988 – 1989) комисии за икономическо, политическо и научно техническо сътрудничество. Председател е и на Специалната правителствена подкомисия"Селско стопанство" между НР България и СР Румъния през 1987 – 1988 г. Като Заместник-председател на Министерския съвет на НРБ през 1986 – 1987 г. отговаря за ресори „Селско стопанство“ „Народна отбрана“, „Вътрешни работи“ и „Военно промишлен комплекс“ (в който влиза и служба „Държавен резерв и военновременни запаси“), а след това през периода август 1987-декември 1988 г. като министър на земеделието и горите е председател на Комисията по въоръженията и продоволствията в които влизат и въпросите за военно промишления комплекс. След промените на 10 ноември 1989 г. на 2 декември 1989 г., а т.н. Декемврийски преврат в БЗНС 1989 аналогичен на проведения на 10 ноември 1989 Ноемврийски пленум на ЦК на БКП е свален от ръководните длъжности в БЗНС и освободен от всички ръководни постове заедно с тогавашния Секретар на БЗНС Петър Танчев. След промените през 1989 през 1993 г. е подведен под съдебна отговорност привлечен като обвиняем по Дело номер 3 за предоставяни безвъзмездни помощи, оръжие и военна техника като Вицепремиер и Министър на земеделието и горите на държави от Третия свят а през 1991 г. е привлечен за обвиняем и подведен под съдебна отговорност по Делото срещу Постоянното присъствие на БЗНС-Казионен за съучастие с БКП във Възродителния процес, както и за предоставяни безвъзмездни помощи и въоръжение от държавния бюджет на братски партии поддържали връзки с БЗНС до 1989 г. в качеството му на Секретар на Постоянното присъствие на БЗНС до 1989 г. както и за отговорността му в качеството му на тази длъжност за финансирането на БЗНС със средства от държавния бюджет известни като Просвещение „Б“ които са били теглени с разпореждане на Алекси Иванов които Главна прокуратура счита за незаконно усвоени от БЗНС което дело по късно е прекратено, докато Дело номер 3 е прекратено през 2000 г. надживявайки го с 3 години.

Народен представител в 29-тото (1958 – 1961), 31-вото (1966 – 1971), 32-рото (1971 – 1976), 33-тото (1976 – 1981), 34-тото (1981 – 1986) и 35-тото (1986 – 1990) народно събрание, Председател на комисията по опазване на природната среда в 7 (33) Народно събрание1976 – 1981 г. и Заместник-председател на комисията по обществено икономическо развитие в 8 (34) Народно събрание 1981 – 1986 г. и Заместник-председател на Парламентарната група на БЗНС 1981 – 1986 г. в 8 (34) Народно събрание.

Многократно е на официални посещения в СССР в качеството му на Секретар на Постоянното присъствие на БЗНС и като такъв Председател на Комисията за организционно, политическо и идеологическо сътрудничество между БЗНС и КПСС и като министър на земеделието и горите на НР.България, ръководещ като такъв съвместното българо съветско селскостопанско сътрудничество, като преддствител на НР.България в Комитета на СИВ за сътрудничество в Агропромишления комплекс и съвместното българо съветско предприятие за задрграничен дърводобив в Коми , АССР.

Умира на 9 юни 1997 г. в София, след като през януари същата година получава инсулт и се парализира за 5 мес.

Председател на междуправителствени комисии като министърРедактиране

През март 1986 г. с избирането си за министър на земеделието и горите е избран за Председател на българската част на Междуправителствената българо-марокарнска комисия, Междуправителствената българо-лаоска и Междуправителствената българо-кампучийска комисия, от 1 октомври 1987 г е и председател на Межуправителствената българо – монголска комисия. От 1 януари 1988 г. министърът на земеделието и горите Алекси Иванов наред с българо-монголската Междуправителствена комисия е и председател на Междуправителствената българо-сирийска комисия.

Междуправителствена българо-кампучийска комисия 1986 – 1989Редактиране

На 25 ноември 1986 г. министър Алекси Иванов и помощник-министъра на Председателя на Министерския съвет на Кампучия Конг Самол се договарят за увеличение на каучуковия внос от Кампучийска страна и за строените от Българска страна обекти в Кампучийската столица Пном Пен. Подписана е от двамата министри Спогодба за оказване на безвъзмездна помощ на Кампучия.[2].

Междуправителствена българо-лаоска комисия 1986 – 1987Редактиране

От 8 до 18 януари 1987 г. вече като заместник-председател на Министерския съвет и председател на Съвета по селско и горско стопанство при Министерския съвет Алекси Иванов е Председател на Междуправителствената българо-лаоска комисия. От лаоска страна председател на комисията е министъра на земеделието, горите и кооперациите на Лаос Инконг Махавонг. Договаря се вноса на каучук от Лаос и кафе срещу изграждане от българска страна на обекти, най-важния от които ВЕЦ "Тат Ланг".[3].

Междуправителствена българо-мароканска комисия 1986 – 1989Редактиране

През юли 1986 г. в България се првеждат консултации между Българияи Мароко които води държавния секретар по външните работи на Мароко Ахмед Шеркауи с българското МВнР. Шеркауи е приет от министъра на земеделието и горите Алекси Иванов където двамата се договарят 5 сесия на междуправителствената комисия да се проведе през 1987 гОт 17 до 19 юни 1987 г. в Мароко Алекси Ивнов провежда 5 сесия на Междуправителствената българо-мароканска комисия бивайки неин председател от 1986 г. насам. Мароканската част на комисията се ръководи от министъра на професионалното образование и формирането на кадри на Кралство Мароко Мохамед Кабаж. По време на сесията са подписани Протокол за 5 сесия на Комисията и Протокол между Правителството на България и Мароко за дългосрочен стокообмен за периода до 1992 г. Българския износ е увеличен след това както и вноса на мароканска фосфатна руда. Мароко връчва на Алекси Иванов задание за язовира „Сиди Мохамед Бен Абделах“ построен след това от българското предприятие „Техноимпот“. Заместник-председателя на Министерския съвет и председател на Съвета по селско и горско стопанство Алекси Иванов е приет от Министър-председателя на кралство Мароко Азедин Лараки и разговаря с Министъра на земеделието и аграрната реформа Онхман Демнати, Министъра на търговията и промишлеността Абдемах Ал Азмани, Министъра на енергетиката и мините Мохамед Фетах и държавния секретар на МВнР Ахмед Шеркауи.

Преди сесията в България Алекси Иванов има среща с Посланика на Мароко в България Абделхамид Бенанина 10 юни 1987 г. а след завръщането му мароканския посланик организира прием в негова чест и в чест на делегацията в Посолството на Мароко.[4].

Междуправителствена българо-монголска комисия 1987 – 1989Редактиране

След август 1987 г. Вече като Министър на земеделието и горите Алекси Иванов е и председател на Междуправителствената българо монголска комисия. Монглската част се ръководи от Заместник-председателя на Министерския съвет на МНР Мятавин Пелже. На 16 октомври 1987 г. Министъра на земеделието и горите Алекси Иванов и монголския му колега Мятавин Пелже завършват 21 заседание на комисията в София. Подисания Протокол договаря новите форми от сътрудничеството в изграждане на обекти които се изграждат от българската страна в Монголия. От 19 до 24 септември 1988 г. в Улан Батор, Монголия Министъра на земеделието и горите Алекси Иванов и заместник-председателя на Министерския съвет на МНР Мятавин Пелже провеждат 22 заседание на Междуправителствената българо-монголска комисия. По време на заседанието е договорена широка програма за сътрудничество като Създаване на линия за производство на високо качество кожухарски изделия за изнасяне в трети държави, като за целта е внесена нова техника и машини за обработка на кожи и кожуси в построения с българска финансова помощ Кожухарски завод в Дархан – завода е официално посетен от министъра на земеделието и горите Алекси Иванов, реконструкция на месокомбината в гр.Чойбалсан, Открити са два завода – за тухли в Алтай и за плодово зеленчукови консерви в Орхон Шарингол построени с кредити и доставка на оборудване от България които министър Алекси Иванов официално открива на 23 септември 1988 г. в присъствието на цялото монголско партийно-държавно ръководство и множество деца доведени от училищата от региона, а денят е неучебен. Констатирано е увеличение на количеството добито злато и други полезни изкопаеми от съвместното българо-монголско предприятие за рудодобив МОНГОЛБОЛГАРМЕТАЛ, на което е поверено ново месторождение в лицето полиметалното находище богато на сребро, бисмут и нефрит и др. метали и минерали Ундур Цаган в Баяр Хонгорската рудодобивна зона, което министър Алекси Иванов посещава за да го открие. От българска страна министър Алекси Иванов предлага и договаря с монголската страна внос на монголски работници за селското стопанство и строителството които да работят в НР България, и също подготовка и обучение на монголски кадри за в България за нуждите на предприятията в Монголия, изградени с пряка помощ от НРБ. Министърът на земеделието и горите на НР.България Алекси Иванов е приет от Председателя на Министерския съвет на МНР Думаагийн Содном и води разговори със, Заместник председателя на Министерския съвет на МНР и Прредседател на монголскта част на междуправителствената комисия Мятавин Пелже, който е и постоянен представител на Монголия в СИВ, също така със Заместник-председателя на Министерския съвет на МНР и министър на селското стопанство и хранителната промишленост Шаравин Гунгадорж, с министъра на отбраната на МНР ген.полк. Ендон и министъра на външноикономическите връзки и снабдяването на МНР Пунсалмагийн Очирбат.[5].

Междуправителствена българо-сирийска комисия 1988 – 1989Редактиране

От 1 януари 1988 г. министърът на земеделието и горите Алекси Иванов е и председател на Междуправителствената българо-сирийска комисия. През октомври 1987 г. по време на посещението на Генералния секретар на Баас и Президент на Сирия Хафез Асад в НРБ с него идва и държавния министър на планирането на Сирия Сабах Багджаджи. Министърът на земеделието и горите Алекси Иванов се среща с министър Сабах Багджаджи с когото договарят бъдещата българо-сирийка дейност в областта на селското стопанство. След поемането на председателството на комисията от министър Алекси Иванов на 1 януари 1988 г. от сирийска страна също председателството се променя – министърът на земеделието и аграрната реформа на Сирия Мохамед Габаш става председател на комисията от сирйска страна. На 23 май 1988 г. между министрите Алекси Иванов и Мохамед Габаш се договарят 11 та сесия на Междуправителствената комисия да се проведе през ноември 1988 г. в Дамаск. Министър А.Иванов поещава древния град Палмира. 11-та сесия се провежда от 1 до 3 ноември 1988 г. в Дамаск Сирия. По време на сесията министърът на земеделието и горите на НРБ Алекси Иванов открива АПК Дамаск и разширението на Кабурския напоителен канал. Деклариран е че стокообмена за 1988 г. е 600 млн. долара. Министърът на земеделието и горите Алекси Иванов е приет Генералния секретар на Баас и Президент на Сирийската арабска република Хафез Асад, и се среща с министърът на земеделието и аграрната реформа на Сирия Мохамед Габаш и министърът на планирането С. Багджаджи.[6].

Представител като министър в Комитета за сътрудничество в Агропромишления коплекс при СИВ-Москва 1988 – 1989Редактиране

На 20 и 21 януари 1988 г. в Москва , СССР се провежда първото учередително заседание на Комитета за сътрудничество в Агропромишления комплекс. Това е съвет на министрите на земеделието на държавите-членки на Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) със седалище Москва, СССР. Представители на съответните страни в Комитета са министрите на земделието на страните-членки на СИВ. Представител на НР България е министърът на земеделието и горите на НР България Алекси Иванов. Решено е Комитета да заседава един път годишно и в него да се решават най-важните въпроси от селскостопанското политическо и икономическо сътрудничество между страните по линия на СИВ. Създадена е програма за селскостопанско и продоволствено развитие до 2010 г. Създадена е международна информационна система „АГРОПРОМИНФРОМ“ която от 1 януари 1988 г. минава на стопанска сметка. Министър Алекси Иванов се среща в Москва с първия вицепремиер на СССР и Прдседателя на ГОСПАГРОПРОМ на СССР Всеволод Мураховский и с министрите на останалите страни, с които договаря проекти на България със СССР и социалистическите страни. Министърът на земеделието и горите на НР България Алекси Иванов е приет Председателя на Президиума на Върховния съвет на СССР Андрей Громико , от министър председателя на СССР Николай Рижков, както и се среща с Члена на Политбюро на ЦК на КПСС и Секратар на ЦК на КПСС Егор Лигачов и Члена на Политбюро на ЦК на КПСС и Секратар на ЦК на КПСС по селското стопанство Виктор Никонов и министърът на горите на СССР Михаил Бусигин. От 12 до 15 декември 1988 г. в Москва, СССР се провежда второто заседание на Комитета. Във връзка с това на 28 ноември 1988 г. министърът на земеделието и горите и представител на Народна република България в Комитета изготвя докладна записка до министър председателя Георги Атанасов за участието на страната в проекти на Комитета. Съгласно нея НРБ участва в създаването на Международно обединение за електронизация на селското стопанство „ИНТЕРАГРОКИБЕРНЕТИКА“ чрез Центъра за електронизация в селското стопанство „АГРОХРАНСИСТЕМ“ с дялово участие на страната в размер на 29 млн преводни рубли. Договорено е и участие на НР България и в други международни обединения на Комитета на СИВ.[7].

За българско-румънските отношенияРедактиране

Като румънец по произход и роден в Румъния е един от най-уважаваните от румънската държава и нейните политици по времето на социализма български политици. Още от 1959 г. е избран в ръководството на Общонародния Комитет за Българо Румънска Дружба, а от 1962 е негов заместник-председател. Като такъв той посещава Румъния и родния си край в Добруджа с българска делегация през 1966 г. В следващите години той е избран за член, заместник-председател и председател на групата на Народното събрание на НР България за приятелство с Румъния и като такъв посещава Румъния многократно през 70-те години. Среща се с румънски политици и по линия на международните връзки на БЗНС със Съюза на трудово кооперативните земеделски стопанства на Румъния. Няколко пъти през 1982 1984 и 1987 г. се среща с президента на Социалистическа република Румъния и генерален секретар на Румънската Комунистическа Партия Николае Чаушеску по време на негови официални посещения в България. След 1986 вече като Министър на земеделието и горите на НР България Алекси Иванов е избран за председател на Специалната правителствена българо румънска подкомисия „Селско стопанство“. През юни 1987 като Заместник-председател на Министерския съвет на НР България се среща с Министър-председателя на СР Румъния Константин Даскалеску който е на официално посещение в България.през декември 1987 г. като Министър на земеделието и горите ръководи първото заседание на Специалната правителствена българо-румънска подкомисия „Селско стопанство“ в Русе и посреща на Моста на Дружбата на Дунав Министъра на земеделието и хранителната промишленост на СР Румъния Георге Давид посетил България за заседанието на подкомисията. През март 1988 г. пак в качеството си на Министър на земеделието и горите се среща със секретаря на ЦК на Румънската Комунистическа партия отговарящ за селското стопанство Василе Барбулеску и заедно с други официални лица и Румънския посланик Василе Пунган посещават Аграрно промишления комплекс на Разградска област. През ноември 1988 като Министър на земеделието и горите Алекси Иванов е на официално посещение в СР Румъния за второто заседание на специалната правителствена българо-румънска подкомисия „Селско стопанство“, което посещение започва от Моста на Дружбата на Дунав а румънския министър на земеделието и хранителната промишленост Георге Давид лично посреща и съпровожда Алекси Иванов от румънската граница до Букурещ където двамата министри провеждат заседанието на подкомисията и подписват взаимен протокол. На следващия ден Алекси Иванов е приет от министър-председателя на СР Румъния Константин Даскалеску а министър Георге Давид му оказва радушен прием на мероприятия в Румъния. За последен път Алекси Иванов посещава Румъния на 4 март 1989 г. като Секретар на Постоянното присъствие на БЗНС и председател на групата за приятелство на Народното Събрание между България и Румъния.[8].

Отношенията между НР България и ФАО 1986 – 1988Редактиране

През 1986 България вече 19 години е редовен член на Организацията за прехрана и земеделие при ООН ФАО чрез която осъществява редица проекти за селскостопанско развитие в страната. През юни 1986 се провежда 15 регионална конференция на ФАО за Европа в Истамбул, Турция. Тази година е известна и с изборите за генерален директор на ФАО където се състезават основно двама кандидати: Дотогавашния генерален директор Едуард Саума от Ливан и Моис Кристоф Менса заместник генерален директор на ФАО дотогава от Бенин. Бенин е социалистическа държава в Африка, но зад Менса застават главно САЩ и западните страни без Франция. Тази кандидатура цели налагането на политически изгоден кандидат както за Запада, така също той се надява че социалистическите държави от източна Европа ще подкрепят кандидатурата на Менса. За лобиране на кандидатурата през декември 1986 идва в България специално Президента на Бенин Матьо Кереку начело на делегация с министри членове на политбюро на Бенин. Специално за това Кереку разговаря с българския пръв ръководител Тодор Живков като в делегациите за разговори и от двете страни участват министрите на земеделието на България и Бенин Алекси Иванов и Адолф Биау които се договарят че България ще изрази подкрепа за този от двамата кандидати който налагат интересите и. През февруари 1987 МВнР на НР България с нота до посолството на Ливан уведомява че Правителството на България подкрепя Едуард Саума за генерален директор на ФАО, ав следващите месеци Алекси Иванов заявява няколкократно това в разговори с държавни ръководители от други държави. Специално няколко западни министри на земеделието отправят писма до Алекси Иванов с което молят България да подкрепи кандидатурата на Менса от Бенин. Но през април 1987 в западния печат излизат статии доказващи че кандидатурата на бенинския кандидат е политически ход на ред правителства от които той е подкупен и че е стар познайник на корупцията във ФАО. Така или иначе се оказва че Моис Менса действително е приемал подкупи от редица държави, но Бенин не осъзнава това. През август 1987 новия бенински министър на земеделието Мартен Азонхихо още един път идва със самия Менса в България където носи писмо като специален пратеник на Матьо Кереку до Тодор Живков за подкрепа на бенинската кандидатура за ФАО. По време на посещението домакин му е българския земеделски министър Алекси Иванов, а го приема в Държавния съвет Първия заместник-председател на Държавния съветПетър Танчев(Тодор Живков е зает във Варна с официалното посещение на Гамбийския министър-председател в България) и позицията на България че подкрепя ливанския кандидат Саума е разяснена на Азонхихо и от двамата български ръководители. Бенин се опитва да лобира за кандидатурата за ФАО и в Румъния но и там не среща подкрепа. Ливанския кандидат Саума като генерален директор дори изпраща благодарствено писмо до министър Алекси Иванов. През ноември 1987 в Рим на 24 сесия на Генералната конференция на ФАО където с огромно мнозинство Едуард Саума от Ливан е преизбран за генерален директор на организацията Българската правителствена делегация се води от Министъра на земеделието и горите Алекси Иванов. Там той се изказва в подкрепа на разоръжаването като основа за използване на средствата предназначени дотогава за военни цели да бъдат предоставени за целите на Селското стопанство, и изказва надежда че бюджета на ФАО ще намери разрешение на проблемите си. Западните страни недоволни от неизбирането на Менса заявяват че ще си съкратят членския внос във ФАО (за да предизвикат задълбочаване на бюджетната криза във ФАО), а от името на България министъра на земеделието и горите Алекси Иванов изразява още един път подкрепа за кандидатурата на Едуард Саума след преизбирането му на среща по между им където с документален филм е отбелязано 20 години отчленството на НР България във ФАО. Министър Алекси Иванов се среща в Рим и с министрите на земеделието на ФРГ Игнац Кьохеле, на Иран Абас Али Зали, на Мексико Едуардо Пескуейра Олеа и на Ирак Карим Хасан Ридха както и с министрите на земеделието на Чехословакия Мирослав Томан, на Полша Станислав Жиеба, на Унгария Йено Ванкса, с които обсъжда както въпроси от работата на ФАО, така и въпроси на двустранното сътрудничество с тези държави. Резултатите от сътрудничеството с ФАО през 1986 – 1988 водят до забележителни резултати защото в трите години са изградени с в България 4 проекта с помощта на ФАО, един от тях Център за борба с шапа в Сливен е изграден от септември 1987 до юни 1988 г. През август 1988 г. в ПНР, Краков се провежда 16 регионална конференция на ФАО за Европа и Министъра на земеделието и горите Алекси Иванов се среща с Министъра на земеделието и природните ресурси на Кипър Андреас Гавриелидис който на път за сесията на ФАО в ПНР прави кратък престой в София. По време на срещата Алекси Иванов получава официална покана да посети Кипър, а са договорени формите на сътрудничество между Кипър и България предназначени кглавно към развитие на лозарството и производството на субтропични плодове в южните български градове като Петрич, Сандански и др. където има тропически оранжерии за Киви и др. плодове. През септември 1988 г. министъра на земеделието и горите Алекси Иванов обсъжда програмата за работа между България и ФАО със монголския министър на земеделието Шаравин Гунгадорж по време на 22 заседание на председателстваната от министър Алекси Иванов българо монголска междуправителствена комистия в Улан Батор, през октомври 1988 с италианския министър на южна Италия Ремо Гаспари в София, и през ноември 1988 г.с румънския министър на земеделието Георге Давид в Букурещ.

СемействоРедактиране

Алекси Иванов е женен за Иванка Димитрова Василева по баща Станева (родена 1921 – починала 2008 г.) и има двама потомци: един син Иван Иванов (роден 1948 г.) член на БКП и БСП, работил като дипломат – търговско и селскостопанско аташе в посолствата на НР.България във Франция (1982 – 1987) и Италия (1987 – 1988) както и Секретар на Междуправителствените комисии за Белгия, Холандия и Люксембург (1988 – 1990) и Главен специалист в Министерство на външната търговия и Министерство външноикономическите връзки от 1978 до 1982 и от 1988 до 1991 г. и един внук Алекси Иванов (р. 1982), член на БСП, днес по професия кинорежисьор и историк, военноинвалид от армията вследствие на заболяване епилепсия придобито по време на Наборна военна служба през 2000 г. Алекси Иванов има и трима братя – Иван Иванов (1919 – 1998) Председател на околийското и общинското обединение Зърнени храни 1955 – 1969 г., Диньо Иванов (1925 – 2008) – Директор на Завод Пластхим Тервел 1962 – 1986 след което Началник на регионалното управление по горите в североизточна България от 1986 до началото на 1989 г. по времето в което Алекси Иванов е министър на земеделието и горите и организационен отговорник за петролната продукция на Варненска област от януари до декември 1989 г. до свалянето на Алекси Иванов като Секретар на Постоянното присъствие на БЗНС (в чийто ресор влизат организационните, политическо идеологическите въпроси, силовите – МВР и МНО и икономическите въпроси) и Димо Иванов (1928 – 2001).

НаградиРедактиране

  Народна република България:

  •   – Орден Георги Димитров – (1982)[9]. [10].
  •   – Орден "13 века България-(1984)[11].
  •   – Орден Народна република България I ст. – (1972)[12].
  •   – Орден "Червено знаме на труда – (1959) [13].
  •   – Орден "Червено знаме на труда – (1967)[14].
  •   Медал „30 години от Победата над фашистка Германия“ – (1975)[15].
  •   Медал „40 години от Победата над Хитлерофашизма“ – (1985)[16].
  • Медал „1300 години България“ (1981)
  •   ‎Медал „40 години от Социалистическата революция в България“ – (1984)
  •   Медал „90 години от рождението на Георги Димитров“ – (1972)
  •   Медал „100 години от рождението на Георги Димитров“ – (1982)>
  •   ‎Медал „25 години Народна власт“ – (1969)
  •  Медал „50 години от юнското антифашистко въстание“ – (1973)
  •   ‎Медал „Отечествена война 1944 – 1945“ – (1947)
  •   ‎Медал „100 години Априлско въстание“ – (1976)
  •   Медал „100 години от освобождението на България от османско иго“-(1978)
  • Медал „50 години от края на Втората световна война“ – (1995)
  •   Медал „60 години от Победата във Втората световна война“ – (посмъртно 2005)
  • Медал „65 години от Победата над фашизма“ – (посмъртно 2010)
  • Медал „70 години от Победата над фашизма“ – (посмъртно 2015)
  • Знак „Първа българска армия. Към Берлин“ – (1945)

  СССР:

  ГДР:

  •  Орден Карл Маркс (1989) [21].
  •   Орден Звезда на Дружбата между народите – златен (1986)

  Лаос:

  • Орден Дружба (1987)

  Народна република Кампучия:

  •   Орден Дружба (1986)

  Полска народна република:

  • Медал „20 години от създаването на Варшавският договор 1955 – 1975“ – (1975)[22].

  Социалистическа република Румъния:

  •   – Орден „Звездата на Румъния“ – (1988)[23].
  •   – Орден „Победата на Социализма“ – (1974)[24].

  Монголска народна република:

Медийни статииРедактиране

През 2007 г. по случай 85-годишнината от рождението и 10 години от смъртта на Алекси Иванов Внукът му Алекси Иванов-Младши издава две статии във българските вестници „Земя“ и „Българска армия“ озаглавени „И политиката има приятно лице“ – в. „Земя“ 20 август 2007 г. и „Пътят от окопа до Миниистерския съвет е продължителен и изпълнен с трудности“ в. „Българска армия“ 26 септември 2007 г. страница Еър груп 2000: view topic – история на БА от 632 до....г., През януари 2013 г. по случай 90 години от рождението на Алекси Иванов навършили се през октомври 2012, внукът му Алекси Иванов-младши издава възпоменателна статия в списание „Агрозона“ със заглавие „Алекси Иванов – Министър в трудно време“. Отново внукът му издава през май 2014 г. във списание „Земеделие“ статия озаглавена 90 години от рождението на Алекси Иванов (1922 – 1997).

БиблиографияРедактиране

  • „Съвместната работа на БКП и БЗНС в условията на развития социализъм“, част от „Българския земеделски народен съюз и социализма“ – 1984 г.;
  • „ Конгресните решения в действие, списание „Земя и прогрес“, 1981 г.;
  • „ Единодействието на БКП и БЗНС“, доклад пред 35 конгрес на БЗНС 1986 г.

ИзточнициРедактиране

  1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 194.
  2. ЦДА, ф.136 , опис 79
  3. ЦДА, фонд 136 , опис 80
  4. ЦДА, фонд 136 , опис 81 , Доклад от Алекси Иванов – Зам.предсдетаел на Министерския съвет, председател на Съвета по селско и горско стопанство, относно резултатите от 5-та сесия на комисията от 17 до 19 юни 1987 г. в Рабат, Мароко, София , 19 юли 1987 г.
  5. ЦДА, фонд 136 , опис 81 , Доклад от Алекси Иванов – министър на земеделието и горите и председател на българската част на Междуправителствената българо-монголска комисия до председателя на Министерския съвет Георги Атанасов, относно резултатите от 22-то заседание на комисията от 20 до 24 септември 1988 г. в Улан Батор, Монголска народна република, София , 18 октомври 1988 г.
  6. ЦДА, фонд 136 , опис 81 , Доклад от Алекси Иванов – министър на земеделието и горите и председател на българската част на Междуправителствената българо-сирийска комисия до председателя на Министерския съвет Георги Атанасов, относно резултатите от 11-та сесия на комисията от 1 до 3 ноември 1988 г. в Дамаск, Сирия, София 19 ноември 1988 г.
  7. ЦДА, Фонд 136 опис 81 , Докладни записки от Алекси Иванов – министър на земеделието и горите до Председателя на Министерския съвет Георги Атанасов относно Първото и второто заседания на Комитета – 8 февруари 1988, 28 ноември 1988 г.
  8. ЦДА, Фонд 136 описи 80 и 81 на Министерски съвет, Доклади от Алекси Иванов – министър на земеделието и горите и ръководител на българската част на специалната правителствена подкомисия „Селско стопанство“ при Специалната правителствена българо румънска комисия до Министерския съвет относно Първото и Второто заседания на подкомисия „Селско стопанство“ в София и Букурещ – София 28 декември 1987 и София, 18 ноември 1988 г.
  9. Народни представители от Девето народно събрание на Народна република България, Наука и изкуство, София 1987.
  10. ЦДА, фонд 117 Указ 2842 от 21 октомври 1982 г. за награждаване на Алекси Иванов Василев с орден „Георги Димитров“ за активното му участие в строителството на социализма и във връзка с неговата 60-годишнина.
  11. Народни представители от Девето народно събрание на Народна република България, Наука и изкуство, София 1987.
  12. Централен държавен архив, фонд 117 на Държавен съвет на Народна република България – опис на Комисия по награждаванията при Държавния съвет на НРБ, биографична справка за Алекси Иванов.
  13. ЦДА ,Фонд 117, опис на Комисията по награждаванията.
  14. ЦДА ,Фонд 117 , опис на Комисията по награждаванията .
  15. вестник „Земеделско знаме“, 9 май 1975 г.
  16. Държавен вестник, указ за учредяване на медал „40 г. от победата над хитлерофашизма“.
  17. ЦДА, фонд 117, биографична справка за др. Алекси Иванов Василев – Секретар на постоянното присъствие на БЗНС и министър на земеделието и горите относно награждаваенто му с ордена Октябрская революция по случай 65 години от рождението му и 70-годишнината от Великата Октомврийска социалистическа революция – 3 ноември 1987 г..
  18. ЦДА , фонд 117 , справка за др. Алекси Иванов Василев-Секретар на постоянното присъствие на БЗНС – награден с орден "Карасного знамя на СССР.
  19. ЦДА, фонд 117, биографична справка от 17 октомври 1988 г. от Държавния съвет на НРБ и ПП на БЗНС за др. Алекси Иванов Василев – Секретар на постоянното присъствие на БЗНС и министър на земеделието и горите .
  20. вестник „Земеделско знаме“ , 9 май 1985 г..
  21. Вестник земеделско знаме , 9 юли 1989 г. Другарите Петър Танчев, Алекси Иванов и Ангел Димитров – наградени с орден Карл Маркс.
  22. вестник "Земеделксо знаме , 25 май 1975 .
  23. ЦДА, Фонд 136 опис 81 на Министерски съвет, Доклад от Алекси Иванов – министър на земеделието и горите и ръководител на българската част на специалната правителствена подкомисия „Селско стопанство“ при Специалната правителствена българо румънска комисия до Министерския съвет относно Второто заседание на подкомисия „Селско стопанство“ в Букурещ – София, 18 ноември 1988 г.
  24. ЦДА, фонд 117 , Докладна записка от Алекси Иванов – председател на Парламентарната група за приятелство с Великото национално събрание на СР Румъния, относно посещение на групата в Румъния по покана на Великото национално събрание на СР Румъния, София 12 септември 1974 г.
  25. ЦДА, фонд 136 , опис 81 , Доклад от Алекси Иванов относно резултатите от 22 то заседание на комисията от 20 до 24 септември 1988 г. в Улан Батор , Монголска народна република, София, 18 октомври 1988 г.
  26. Архив на Окръжния народен съвет-Толбухин, Докладна записка от Алекси Иванов относно посещение в Монголската народна република, подписване на протокол за побратимяване на градовете Толбухин в НР България и Чойбалсан в Монголската НР и приемането на др. Алекси Иванов за почетен член на Монголската народнореволюционна партия.
  • Buletin de nstere 155 -23 октомври 1922, Tulcea, Mihail Cogalniceanu Romania
  • Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, книгоиздателска къща Труд, ISBN 954-528-790-X
Александър Петков(Председател на НАПС), Янко Марков(Министър на горите) министър на земеделието и горите
(24 март 1986 – 19 декември 1988)
Георги Менов
няма заместник-председател на Министерския съвет (25 декември 1986 – 19 август 1987) няма
Георги Андреев секретар на постоянното присъствие на БЗНС (1 декември1976 – 2 декември1989) Виктор Вълков