Уикипедия

Съдомиялна машина

(пренасочване от Съдомиялня)

Съдомиялната машина (наричана кратко съдомиялна) е машина за автоматично почистване на домакински съдове за храна и готвене и прибори за хранене. За разлика от ръчното миене на съдове, което разчита на физическо търкане за премахване на замърсяванията, съвременната съдомиялна машина почиства чрез впръскване на гореща вода, обикновено между 45 и 75 °C, като при деликатни предмети се използват по-ниски температури на водата.[1]

Съдомиялна в отворено състояние за зареждане със съдове

Този домакински електроуред от вида едра бяла техника използва смес от вода и специален препарат и една или повече въртящи се пръскачки, като така почиства съдовете. Сместа циркулира неколкократно, за да се пести вода и енергия. Често има програма за предварително изплакване, със или без препарат, след което водата се източва. Следва основното миене с прясна вода и перилен препарат. След като измиването приключи, водата се източва; повече гореща вода навлиза в машината посредством електромеханичен или електромагнитен клапан и започва цикълът на изплакване. След като процесът на изплакване приключи, водата се източва отново и съдовете се изсушават, като се използва един от няколко метода на сушене. Обикновено препаратът за изплакване, химикал за намаляване на повърхностното напрежение на водата, се използва за намаляване на водните петна от твърда вода или други причини.[2]

В допълнение към домашните уреди, в търговски обекти като хотели и ресторанти се предлагат за използване индустриални съдомиялни. Измиването се извършва при температури 65–71 °C (149–160 °F) и дезинфекцията се постига или чрез използването на допълнителен нагревател, който ще осигури 82°C температура на „последно изплакване“ или чрез използване на химически дезинфектант.

История редактиране

 
 
Ръчно задвижвана съдомиялна и една от първите електрически съдомиялни, и двете от около 1917 г.

Първата заявка за патент на механично устройство за миене на съдове е регистрирана през 1850 г. в Съединените щати от Джоел Хотън (Joel Houghton). То е направено от дърво и се завърта на ръка, докато водата се пръска върху съдовете.[3] Устройството е едновременно бавно и ненадеждно. Друг патент е предоставен на L.A. Alexander през 1865 г., който е подобен на първия, но включва ръчно задвижвана система от стелажи.[4] Нито едно от двете не е практично или широко възприето. Някои историци посочват като пречка за възприемането историческото отношение към жените, което цени усилията им, положени в домакинската им работа, а не резултатите.[5]

Най-успешната от ръчните съдомиялни машини е изобретена през 1886 г. от Джоузефин Кокрейн заедно с механика Джордж Бътърс в бараката за инструменти на Кокрейн в Шелбивил, Илинойс[6]. Кокрейн (богата светска дама) мисли как да защити своите порцеланови съдове при миене, тъй като когато слугите ѝ мият хубавия ѝ порцелан, често го повреждат.[7][8] Тяхното изобретение е представено на световното изложение в Чикаго през 1893 г. под името Lavadora, но е променено на Lavaplatos, тъй като това име вече носи друга машина, изобретена през 1858 г.

 
Реклама в брой от 1896 г. на McClure's за The Faultless Quaker Dishwasher.

Първата домашна съдомиялна машина с електрически мотор в Европа е изобретена и произведена от Miele през 1929 г.[9][10]

През 1924 г. в Обединеното кралство Уилям Хауърд Ливенс изобретява малка, неелектрическа съдомиялна машина, подходяща за домашна употреба Това е първата съдомиялна машина, която включва повечето от елементите, представени в днешните модели:[11] врата за зареждане, телена поставка за подреждане на мръсните съдове и въртяща се пръскачка. Към този вариант са добавени елементи за подсушаване през 1940 г. Това е първата машина, подходяща за домашна употреба, и тя се появява във време, когато свързването на домовете с постоянно течаща вода и канализация става все по-често срещано.[12][13]

Въпреки това проектът на Ливенс не става търговски успех и съдомиялните машини са успешно продавани само като домакински комунални услуги в следвоенния бум през 50-те години, макар и само на богатите. Първоначално съдомиялните се продават като самостоятелни или преносими устройства, но с развитието на вградените кухни и стандартизираните по височина шкафове, съдомиялните машини започват да се предлагат на пазара със стандартизирани размери и форми, интегрирани под кухненския плот като модулна единица наред с други кухненски уреди.

Към 70-те години на XX век съдомиялните машини стават нещо обичайно в жилищата в Северна Америка и Западна Европа. През 2012 г. над 75 процента от домовете в Съединените щати и Германия имат съдомиялни машини.[14]

В края на 90-те години на XX век производителите започват да предлагат различни нови функции за пестене на енергия в съдомиялните машини.[15] Една особеност е използването на „сензор за замърсяване“, компютъризиран инструмент в съдомиялната машина, който измерва падащите частици храна.[15] Когато съдомиялната машина е почистила съдовете до степен да не отделя повече частици храна, сензорът за замърсяване ще отчете съдовете като чисти.[15] Сензорът работи с друга иновация за променливо време за миене.[15] Ако съдовете са особено мръсни, тогава съдомиялната работи по-дълго време, отколкото ако сензорът ги засече като чисти. По този начин съдомиялната пести енергия и вода, като работи само толкова, колкото е необходимо.[15]

Устройство редактиране

Основни елементи на съдомиялната машина са помпа за чиста и мръсна вода, нагреватели и контролно табло. Помпата се задвижва от асинхронен двигател или от синхронен с постоянен магнит. Вътре водата се изпомпва под повишено налягане върху съдовете заедно с почистващия препарат. Контролното табло показва коя програма се изпълнява и оставащото време.

Характеристика редактиране

Посочва се мощността, която консумира и количеството вода за съответните програми.

Източници редактиране

  1. ↑ Özçevik, Ö, Brebbia, C. A., Şener, S. M. Sustainable Development and Planning VII. WIT Press, 2015. ISBN 978-1845649241. p. 794. (на английски)
  2. ↑ Zoller, Uri. Handbook of Detergents, Part E: Applications. CRC Press, 2008. ISBN 978-1574447576. p. 60–62. (на английски)
  3. ↑ Щатски патент 7365
  4. ↑ Щатски патент 51 000A
  5. ↑ What Does It Take To Get Us To Try Something New? // The Indicator from Planet Money. NPR.
  6. ↑ Щатски патент 355 139
  7. ↑ National Women's History Museum.
  8. ↑ Josephine Cochrane | Lemelson-MIT Program
  9. ↑ Nick Kochan. The World's Greatest Brands. Palgrave Macmillan UK, 25 November 1996. ISBN 978-1-349-14114-2. с. 111–.
  10. ↑ Tina Gant. International Directory of Company Histories. St. James Press, 30 September 2003. ISBN 978-1-55862-486-3.
  11. ↑ Made in the UK: The life-changing everyday innovations which put British genius on the map // Daily Mirror.
  12. ↑ Archive Gallery: Kitchens of the Incredible 1950s Future // Popular Science. Посетен на 27 October 2014.
  13. ↑ William Howard Livens. Improvements in apparatus for washing household crockery and the like // FR579765. UK Intellectual Property Office. Посетен на 2008-03-04.
  14. ↑ The History of the Dishwasher // Yellow Advertiser. Посетен на 2013-11-02.
  15. ↑ а б в г д Janeway, Kimberly. 5 Things to Know When Replacing a Dishwasher // Consumer Reports. Посетен на 20 March 2017.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dishwasher в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Съдомиялна_машина&oldid=12193735“.