С. А. Чакраборти
С. А. Чакраборти (на английски: S. A. Chakraborty) е американска писателка на произведения в жанра историческо фентъзи и научна фантастика.[1][2][3][4][5]
| С. А. Чакраборти S. A. Chakraborty | |
 | |
| Псевдоним | С. А. Чакраборти |
|---|---|
| Родена | 7 декември 1985 г. |
| Професия | писател |
| Националност |  САЩ |
| Активен период | 2011 – |
| Жанр | фентъзи, научна фантастика |
Повлияна от
| |
| Деца | 1 |
| Уебсайт | www.sachakraborty.com |
Биография и творчество редактиране
Шанън Али Чакраборти е родена на 7 декември 1985 г. в Ню Джърси, САЩ. Макар да е родена в семейство на католици, се интересува от исляма в тийнейджърските си години и развива интерес към Близкия изток. Следва международни отношения и средновековна история в Американския университет в Кайро, Египет. След дипломирането си решава да специализира в областта на Близкия изток, но заради финансовата криза около 2008 г. остава без работа. Премества се в Бруклин и работи в медицински кабинет.[4] Докато работи в здравеопазването, се присъединява към Бруклинската писателска група, получава ценни уроци и започва да пише исторически фен фикшън.[3] Първите ѝ разкази са публикувани през 2011 г. Вдъхновена от средновековната ислямска история се насочва към историческото фентъзи.[2]
Първият ѝ роман „Град от месинг“ от поредицата „Хрониките на Девабад“ е издаден през 2017 г. В историята героинята, младата Нахри, си изкарва прехраната из улиците на Кайро с гледане на ръка, гонене на зли духове, изцеляване и други дребни измами и трикове. Но един ден, с помощта на джина войн Дара, открива съществуването на магия, джинове и скрит магически град, наречен Девабад – легендарният Град от месинг. В него живеят шестте племена на джиновете, които са в прастара вражда, в опасни мрежи на дворцовите интриги, а оцеляването е трудно дори и най-хитрите.[2] Романът става бестселър в списъка на „Ню Йорк Таймс“, номиниран е за наградите „Локус“, Световна награда за фентъзи и други награди, което я прави известна.[5] Книгата е приета през 2020 г. и за екранизация. Следват продълженията ѝ „Царство от мед“ и „Империя от злато“.[1]
През 2023 г. започва новата си поредица „Амина Ал-Сирафи“, която е посветена на приключенията на пират в Индийския океан, събирането на лоялен екип и търсенето на легендарното съкровище.[1]
С. А. Чакраборти живее със семейството си в Ню Джърси.[1][5]
Произведения редактиране
Поредица „Хрониките на Девабад“ (Daevabad) редактиране
- The City of Brass (2017)[1][2][3]
Град от месинг, изд.: ИК „Ибис“, София (2019), прев. Вера Паунова - Kingdom of Copper (2019)
Царство от мед, изд.: ИК „Ибис“, София (2020), прев. Вера Паунова - The Empire of Gold (2020)
Империя от злато, изд.: ИК „Ибис“, София (2021), прев. Вера Паунова
- The River of Silver (2022) – сборник от разкази
Поредица „Амина Ал-Сирафи“ (Amina Al-Sirafi) редактиране
- The Adventures of Amina Al-Sirafi (2023)
Разкази редактиране
- The Djinn (2011)
- Yerushalom (2011)
- Bilaadi (2012)
Екранизации редактиране
- ?? The City of Brass – тв сериал
Източници редактиране
- ↑ а б в г д ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
- ↑ а б в г ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- ↑ а б в ((en)) Биография и библиография в сайта Book Series in Order
- ↑ а б ((en)) Биография и интервю в сайта „Локус“
- ↑ а б в ((en)) Биография в официалния сайт
Външни препратки редактиране
- Официален сайт на С. А. Чакраборти
- С. А. Чакраборти в
Internet Movie Database - С. А. Чакраборти в Internet Speculative Fiction Database
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата S. A. Chakraborty в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |