Табор (град)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Табор.
Табор (на чешки: Tábor) е град в Южнобохемски край на Чехия, разположен на по-високия десен бряг на река Лужнице. Център на община с разширени правомощия и административен център на едноименния окръг.
| Табор Město Tábor | |
| — Град — | |
  | |
 | |
  Табор | |
| Страна |  Чехия |
|---|---|
| Край | Южночешки край |
| Окръг | Табор |
| Площ | 62,22 km² |
| Надм. височина | 437 m |
| Население |  34 641[1] души (2008) |
| Кмет | Штепан Павлик/Табор 2020/ |
| Основаване | 1420 г. |
| Първо споменаване | 1420 г. |
| Пощенски код | 390 01 |
| МПС код | C |
| Официален сайт | [http://www.taborcz.eu |
| Табор в Общомедия | |
Населението му е 34 641 жители (2016). През 1947 г. то е било наполовина – 18 хиляди жители.[2] След Ческе Будейовице, това е второто по брой жители населено място на Южнобохемския край. Заедно със Сезимово Усти и Плана над Лужници образува агломерация от близо 47 хиляди жители. Градът, чийто градски център е защитена зона, е важен туристически център. Атракция за посетителите е историята на хуситското движение.
История редактиране
Градът е основан през пролетта на 1420 г. от Петър Хромадка от Истебнице и Ян Бидлински от Бидлин от най-крайното крило на хуситите, които скоро след това стават известни като таборити. Основан е на мястото на по-старо селище и, според преобладаващото схващане сред чешките лингвисти и историци, е наречен в чест на планината Тавор (на латински: Thabor) в Светите земи, по-точно – в Северна Галилея (днес в Израел). Оттам името на града навлиза в езика на населението като апелатив – „табор“ става общ термин в смисъл на „военен лагер“, тъй като в началото си градът е бил военен лагер на хуситите. Думата действително се появява в езика към 15 век и се използва и на полски и унгарски.[3][4][5] По-късно думата започва да се употребява в по-общия смисъл на „лагер“ и се използва в съвременния чешки език и в други съчетания: пионерски лагер, концетрационен лагер, детски лагер и т.н.
Други лингвисти подкрепят идеята, че наименованието за военния лагер идва от тюркскотатарската дума tabur и означава „армия в отбранителна позиция или зад подвижни укрепления“. Според тях, в унгарския език (където съществува и до днес) думата е навлязла не по-късно от 11 век,[6] а оттам е заета от чешкия.[3][7]
Годин наред Табор се развива като град-символ и процъфтява като егалитарна селска община. Този дух е прославен в песента на композитора Бедржих Сметана „Песен на Свободата“, придобила популярност в англоезичните страни в изпълнение на Пол Робсън на чешки и английски език.
Старата част на Табор е разположена по върха на уединен от околността хълм обграждан от река Лужнице и просторно изкуствено езеро, на което хусисткото население на града дава библейското име Йордан. Езерото е създадено през 1492 г. и е най-старото водохранилище от този тип в Централна Европа. Някогашното значение на града помръква при завладяването му от крал Иржи Подебрадски през 1452 г.
Градски части редактиране
- Чеканице (Čekanice)
- Хлинице (Hlinice)
- Стокласна Лхота(Stoklasná Lhota)
- Залужи (Záluží)
- Мешице (Měšice)
- Зарибнична Лхота (Zárybničná Lhota)
- Смислов (Smyslov)
- Челковице (Čelkovice)
- Хорки (Horky)
- Ветрови (Větrovy)
- Клокоти (Klokoty)
- Наход (Náchod)
- Вшехов (Všechov)
- Захрадка (Zahrádka)
- Табор (Tábor)
Побратимени градове редактиране
| Държава | Град | |
|---|---|---|
|
Австрия | Велс |
|
Словения | Шкофя Лока |
|
Германия | Констанц |
|
Белгия | Синт Никлас |
|
САЩ | Оринда |
Забележителности редактиране
- Кулата на замъка Котнов и Бехинската порта (15 век),
- готически манастир Преображение Господне на планината Табор (1512),
- Старото кметство в стил късна готика (края на 16 в., в сградата се намира Хуситския музей),
- Ботаническа градина
Личности редактиране
- Родени в Табор
- Йозеф Шмаха, чешки актьор, режисьор и педагог
Източници редактиране
- ↑ ((cs)) Český statistický úřad: Počet obyvatel v obcích k 1.1.2016, стр. 30
- ↑ Большая Советская энциклопедия. Гл. ред. Б. А. Введенский, 2-е изд. Т. 41. Стилтон – Татартуп. 1956. 660 стр., илл.: 58 л. илл. и карт. (стр. 452)
- ↑ а б Jiří Rejzek: Český etymologický slovník, nakl. LEDA, Voznice, 2001, ISBN 80-85927-85-3
- ↑ V. Machek: Etymologický slovník jazyka českého, 2., opr. a dopl. vydání, Praha 1968
- ↑ J. Holub, F. Kopečný: Etymologický slovník jazyka českého, Praha 1952
- ↑ Christa Hlawinka, Slawische Sprachspuren im Mühlviertel
- ↑ srv. Josef Jungmann: Slovník česko-německý I–V., Praha 1834 – 1839
