Словения

държава в Централна Европа

Република Словения (на словенски: Slovenija) е държава в южната част на Централна Европа. Граничи с Италия на запад, Адриатическо море на югозапад, Хърватия на юг и изток, Унгария на североизток и Австрия на север. Територията на страната е 20 273 km2 и има население от около 2,1 млн. души.[7] Словения е парламентарна република[8] и е член на ЕС и НАТО.[9] Словения е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г. До 1991 г. Словения е една от съставните републики на СФР Югославия.

Република Словения
Republika Slovenija
      
Химн: Zdravljica
Местоположение на Словения
Местоположение на Словения
География и население
Площ20 271 km²[1]
(на 150-о място)
Води0,7%
Климатсредиземноморски
континентален
СтолицаЛюбляна
Най-голям градЛюбляна
Официален езиксловенски език[б 1]
Религия77,8% християнство
—73,4% католици
—3,7% православни
—0,7% други християни
18,3% нерелигиозност
3,9% други религии
Демонимсловенец
Население (2024)2 124 709[2]
(на 145-о място)
Население (2021)2 108 708[3]
Гъстота на нас.102 души/km²
(на 114-о място)
Градско нас.54,5%
(на 114-о място)
Управление
Формаунитарна парламентарна република
ПрезидентНаташа Пирц Мусар
Министър-председателРоберт Голоб
ОрганизацииООН, ЕС, НАТО, ОССЕ, СЕ, ОИСР, „Три морета“
Законодат. властПарламент
Горна камараДържавен съвет
Долна камараДържавно събрание
История
Независимост
– обявена
– призната
от СФР Югославия
25 юни 1991 г.
22 май 1992 г.
Брионско споразумение7 юли 1991 г.
Конституция23 декември 1991 г.
Членство в ООН22 май 1992 г.
Влизане в ЕС1 май 2004 г.
Икономика
БВП (ППС, 2024)112.913 млрд. щ.д.[4]
(на 97-о място)
БВП на човек (ППС)53 287 щ.д.[4]
(на 34-то място)
БВП (ном., 2024)72,101 млрд. щ.д.[4]
(на 85-о място)
БВП на човек (ном.)34 026 щ.д.[4]
(на 33-то място)
ИЧР (2022)0,926[5] (много висок)
(на 22-ро място)
Джини (2023)23,4[6] (нисък)
Прод. на живота81,2 години
(на 25-о място)
Детска смъртност2,1/1000
(на 156-о място)
Грамотност99,7%
(на 5-о място)
ВалутаЕвро (EUR)
Други данни
Часова зонаCET (UTC+1)
Лятно времеCEST (UTC+2)
Формат на дататадд.мм.гггг
Автомобилно движениедясно
Код по ISOSI
Интернет домейн.si[б 2]
Телефонен код+386
ITU префиксSVN
Официален сайтwww.gov.si
  1. В общините с италианско и унгарско малцинство като втори официален език се ползва италиански и унгарски език.
  2. Също и .eu заедно с другите членове на Европейския съюз.
Словения в Общомедия

Първата държава на словенците – Карантания, е образувана през VII век. През 745 г. тя губи своята самостоятелност и пада под властта на франките. През XIV век територията на съвременна Словения попада под властта на Хабсбургите, а впоследствие влиза в състава на Австро-Унгария. Повече от 1200 години словенците нямат независимост. Съвременната словенска държава възниква на 25 юни 1991 г., след десетдневна война и разпад на Югославия.

География

редактиране
 
Остров Блед

Словения се слави с една от най-красивите пещери в Европа – „Постойна“ („Postojnska Jama“). От 1818 до 2003 г. вкл. пещерата е посетена от над 30 000 000 посетители.

Държавно устройство

редактиране

Словения е република с държавен глава – президент, избиран чрез общо, пряко и тайно гласуване за срок от 5 години. Изпълнителната власт се осъществява от президента и правителството (министерския кабинет), което се назначава от Държавно събрание. Законодателен орган е двукамарен парламент, състоящ се от Държавно събрание (Državni zbor Republike Slovenije), натоварен с повече функции, и Държавен съвет (Državni svet Republike Slovenije). Деветдесетчленното Държавно събрание се избира пряко, по едно място е запазено за италианското и унгарското малцинства. Четиридесетчленният Държавен съвет (изпълняващ ролята на горна камара на парламента) е съставен от пряко избирани председатели на общински, държавни, професионални и местни организации, и има ограничени съвещателни и контролни функции. Държавното събрание се избира през четири години, Държавният съвет – през пет.

Административно деление

редактиране

Словения е разделена на 210 общини. Единадесет от тях имат главен град (местна община). За статистическите показания общините са събрани в дванадесет статистически региона. Подготвя се създаването на дванадесет или четиринадесет региона.

Население

редактиране

Население: Населението на Словения към началото на 2019 г. наброява 2 084 301 души.

Етнически състав:

Средната гъстота на населението е 95 д/km². Приблизително половината от жителите живеят в градовете.

Официалният език е словенският. Унгарският и италианският език имат статус на официални в граничните области с Унгария и Италия.

Икономика

редактиране
 
Словения е част от валутен съюз, еврозоната (тъмно синьо) и от единния пазар на ЕС.

Словения е развита страна и по БВП на глава от населението е на първо място сред славянските държави.[10] Почти 2/3 от работоспособното население е заето в сферата на услугите и почти 1/3 в промишлеността и строителството.

Днес Словения е най-богата от страните, които през 1990-те преминават от планова към пазарна икономика. Присъединява се към Европейския съюз през 2004 г. и приема еврото в началото на 2007 г., което допринася за големия икономически растеж. Сегашният БВП на глава от населението е 84%, което е средното ниво за ЕС. Въпреки че Словения при прехода преминава през сложен и рисков път, благодарение на тогавашните си политици и икономисти успешно се интегрира икономически с Европа и сега е най-богатата страна от бившите югославски републики.

Филателия на Словения

редактиране

Първата словенска пощенска марка излиза на 26 юни 1991 г. Тя е издадена по повод независимостта на Словения. На нея е изобразен парламентът на Словения. Тиражът ѝ е бил около 2 000 000 броя и е струвала 5 динара. На 26 декември излиза серия от марки с герба на Словения. През 1992 г. словенската поща издава няколко серии с пощенски марки, като тази по случай XXV летни олимпийски игри в Барселона. От 18 февруари 1993 г. до 2000 г. излиза серия от марки, изобразяващи културното наследство на Словения.

Източници

редактиране
  1. www.stat.si
  2. www.stat.si // Национална статистическа служба на Република Словения. Архивиран от оригинала на 30 януари 2024. Посетен на 17 март 2023.
  3. Статистическа служба на Словения // Архивиран от оригинала на 2019-06-29. Посетен на 2019-09-27.
  4. а б в г World Economic Outlook Database, April 2024 Edition. (Slovenia) // МВФ, 16 април 2024. Посетен на 18 април 2024.
  5. Human Development Report 2023/2024 // United Nations Development Programme, 14 март 2024. Посетен на 14 март 2024.
  6. Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey // Евростат. Посетен на 9 август 2021.
  7. O Sloveniji // www.gov.si. Government of Slovenia, Republic of Slovenia.
  8. Radonjić, Biljana. Political Overview // Doing Business with Slovenia. 2005. ISBN 978-1-905050-70-3.
  9. Scribd // Slovenia: South Australia Newsletter, winter 2010/2011. Посетен на 30 март 2022.
  10. M. Magstadt, Thomas. Eastern Europe // Nations and Government: Comparative Politics in Regional Perspective. 6th. Cengage Learning, 2010. ISBN 978-0-495-91528-7. с. 27.

Външни препратки

редактиране