Словения
Република Словения (на словенски: Slovenija) е държава в южната част на Централна Европа. Граничи с Италия на запад, Адриатическо море на югозапад, Хърватия на юг и изток, Унгария на североизток и Австрия на север. Територията на страната е 20 273 km2 и има население от около 2,1 млн. души.[3] Словения е парламентарна република[4] и е член на ЕС и НАТО.[5] Словения е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г. До 1991 г. Словения е една от съставните републики на СФР Югославия.
| Република Словения Republika Slovenija | |
|---|---|
| Химн: Zdravljica | |
 Местоположение на Словения | |
| География и население | |
| Площ | 20 271 km² (на 150-о място) |
| Води | 0,7% |
| Климат | средиземноморски континентален |
| Столица | Любляна |
| Най-голям град | Любляна |
| Официален език | словенски език[б 1] |
| Религия | 77,8% християнство —73,4% католици —3,7% православни —0,7% други християни 18,3% нерелигиозност 3,9% други |
| Демоним | словенец |
| Население (2021) | 2 108 708[1] (на 147-о място) |
| Население (2002) | 1 964 036 |
| Гъстота на нас. | 102 души/km² (на 106-о място) |
| Градско нас. | 54,5% (на 114-о място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна парламентарна република |
| Президент | Наташа Пирц Мусар |
| Министър-председател | Роберт Голоб |
| Организации | ООН, ЕС, НАТО, СЕ, „Три морета“ и др. |
| Законодат. власт | Парламент |
| Горна камара | Държавен съвет |
| Долна камара | Държавно събрание |
| История | |
| Независимост | от Югославия |
| Обявяване | 25 юни 1991 г. |
| Признаване | 22 май 1992 г. |
| Брионско споразумение | 7 юли 1991 г. |
| Конституция | 23 декември 1991 г. |
| Членство в ООН | 22 май 1992 г. |
| Влизане в ЕС | 1 май 2004 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2022) | 102,4 млрд. USD[2] (на 93-то място) |
| БВП на човек (ППС) | 48 534 USD[2] (на 34-то място) |
| БВП (ном., 2022) | 63,6 млрд. USD[2] (на 80-о място) |
| БВП на човек (ном.) | 30 159 USD[2] (на 36-о място) |
| ИЧР (2021) | 0,918 (много висок) (на 23-то място) |
| Джини (2020) | 23,5 (нисък) |
| Прод. на живота | 81,2 години (на 25-о място) |
| Детска смъртност | 2,1 (на 156-о място) |
| Грамотност | 99,7% (на 5-о място) |
| Валута | Евро (EUR) |
| Други данни | |
| Часова зона | CET (UTC+1) |
| Лятно време | CEST (UTC+2) |
| Формат на датата | дд.мм.гггг |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | SI |
| Интернет домейн | .si[б 2] |
| Телефонен код | +386 |
| ITU префикс | S5A-S5Z |
| Официален сайт | www.slovenia.si |
| |
| Република Словения в Общомедия | |
История Редактиране
Първата държава на словенците – Карантания, е образувана през VII век. През 745 г. тя губи своята самостоятелност и пада под властта на франките. През XIV век територията на съвременна Словения попада под властта на Хабсбургите, а впоследствие влиза в състава на Австро-Унгария. Повече от 1200 години словенците нямат независимост. Съвременната словенска държава възниква на 25 юни 1991 г., след десетдневна война и разпад на Югославия.
География Редактиране
Словения се слави с една от най-красивите пещери в Европа – „Постойна“ („Postojnska Jama“). От 1818 до 2003 г. вкл. пещерата е посетена от над 30 000 000 посетители.
Държавно устройство Редактиране
Словения е република с държавен глава – президент, избиран чрез общо, пряко и тайно гласуване за срок от 5 години. Изпълнителната власт се осъществява от президента и правителството (министерския кабинет), което се назначава от Държавно събрание. Законодателен орган е двукамарен парламент, състоящ се от Държавно събрание (Državni zbor Republike Slovenije), натоварен с повече функции, и Държавен съвет (Državni svet Republike Slovenije). Деветдесетчленното Държавно събрание се избира пряко, по едно място е запазено за италианското и унгарското малцинства. Четиридесетчленният Държавен съвет (изпълняващ ролята на горна камара на парламента) е съставен от пряко избирани председатели на общински, държавни, професионални и местни организации, и има ограничени съвещателни и контролни функции. Държавното събрание се избира през четири години, Държавният съвет – през пет.
Административно деление Редактиране
Словения е разделена на 210 общини. Единадесет от тях имат главен град (местна община). За статистическите показания общините са събрани в дванадесет статистически региона. Подготвя се създаването на дванадесет или четиринадесет региона.
Население Редактиране
Население: Населението на Словения към началото на 2019 г. наброява 2 084 301 души.
Етнически състав:
- Словенци (87,9%)
- Хървати (2,8%)
- Сърби (2,4%)
- Бошняци (1,4%)
- Унгарци (0,4%)
- Черногорци (0,2%)
- Македонци (0,2%)
- Албанци (0,2 %)
- Италианци (0,2%)
- Други (4,4%)
Средната гъстота на населението е 95 д/km². Приблизително половината от жителите живеят в градовете.
Официалният език е словенският. Унгарският и италианският език имат статус на официални в граничните области с Унгария и Италия.
Икономика Редактиране
Словения е развита страна и по БВП на глава от населението е на първо място сред славянските държави.[6] Почти 2/3 от работоспособното население е заето в сферата на услугите и почти 1/3 в промишлеността и строителството.
Днес Словения е най-богата от страните, които през 1990-те преминават от планова към пазарна икономика. Присъединява се към Европейския съюз през 2004 г. и приема еврото в началото на 2007 г., което допринася за големия икономически растеж. Сегашният БВП на глава от населението е 84%, което е средното ниво за ЕС. Въпреки че Словения при прехода преминава през сложен и рисков път, благодарение на тогавашните си политици и икономисти успешно се интегрира икономически с Европа и сега е най-богатата страна от бившите югославски републики.
Култура Редактиране
Филателия на Словения Редактиране
Първата словенска пощенска марка излиза на 26 юни 1991 г. Тя е издадена по повод независимостта на Словения. На нея е изобразен парламентът на Словения. Тиражът ѝ е бил около 2 000 000 броя и е струвала 5 динара. На 26 декември излиза серия от марки с герба на Словения. През 1992 г. словенската поща издава няколко серии с пощенски марки, като тази по случай XXV летни олимпийски игри в Барселона. От 18 февруари 1993 г. до 2000 г. излиза серия от марки, изобразяващи културното наследство на Словения.
Други Редактиране
Граници Редактиране
Източници Редактиране
- ↑ Статистическа служба на Словения
- ↑ а б в г World Economic Outlook Database, April 2019. // Международен валутен фонд. Посетен на 10 юни 2019.
- ↑ O Sloveniji. // www.gov.si. Government of Slovenia, Republic of Slovenia.
- ↑ Radonjić, Biljana. Political Overview. // Doing Business with Slovenia. 2005. ISBN 978-1-905050-70-3.
- ↑ Scribd. // Slovenia: South Australia Newsletter, winter 2010/2011. Посетен на 30 март 2022.
- ↑ M. Magstadt, Thomas. Eastern Europe. // Nations and Government: Comparative Politics in Regional Perspective. 6th. Cengage Learning, 2010. ISBN 978-0-495-91528-7. с. 27.
Външни препратки Редактиране
- Slovenia.si. Your gateway to information on Slovenia.
- Government of the Republic of Slovenia
- Словения – Official Tourist Guide
- Mountains of Slovenia