Таймище (община Кичево)

Disambig.svg Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Таймище.

Таймище или Таймища (на македонска литературна норма: Тајмиште; на албански: Tajmishti) е село в Северна Македония в община Кичево.

Таймище
Тајмиште
— село —
Разрушена къща в Таймище
Разрушена къща в Таймище
North Macedonia relief location map.jpg
41.64° с. ш. 20.8586° и. д.
Таймище
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областБистра
Надм. височина1137 m
Население107 души (2002)
Пощенски код6253
Таймище в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено високо в северните поли на планината Бистра на Заяската река.

ИсторияРедактиране

 
Църквата „Света Петка“

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним -ишти от личното име Тайме, засвидетелствано в Кичевско.[1]

В XIX век Таймище е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от 1861 година.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Таймища има 600 българи християни.[3]

Цялото население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 80 сръбски патриаршистки къщи.[4] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тайлища има 640 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[5]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Таймища е самостоятелна община в Горноположкия срез и има 83 къщи с 364 жители българи.[6]

След Втората световна война край Таймище е разработен рудник за желязна руда.

Света Параскева“ е стара църква обновена в 1975/76 година, когато е и изписана от зографа Кузман Фръчкоски.[2]

Според преброяването от 2002 година селото има 107 души население – всички македонци.[7]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Заяс.

БележкиРедактиране

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 180.
  2. а б Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 26.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13