Тарим (на китайски: 塔里木河; уйгурски: تارىم دەرياسى) е река в Западен Китай, в Синдзян-уйгурски автономен регион. Дължина 1321 km (със средната съставяща я река Яркенд 2179 km, най-дългата река в Централна Азия), площ на водосборния басейн 951 500 km² (заедно с водосборните басейни на езерата Лобнор и Карабуранкьол).[1]

Тарим
Wfm tarim basin.jpg
China Xinjiang relief location map.jpg
40.4804° с. ш. 80.945° и. д.
39.48° с. ш. 88.33° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg – начало, Blue pog.svg – устие
Общи сведения
МестоположениеFlag of the People's Republic of China.svg Китай
Синдзян-уйгурски автономен регион
Дължина1321 (2179) km
Водосб. басейн951 500 km²
Оттокmax 2500 m³/s
Начало
МястоАксу (лява съставяща)
Яркенд (средна съставяща)
Хотан (дясна съставяща)
Координати40°28′49.44″ с. ш. 80°56′41.99″ и. д. / 40.4804° с. ш. 80.945° и. д.
Надм. височина1024 m
Устие
Мястопуст. Такламакан
Координати39°28′47.99″ с. ш. 88°19′48″ и. д. / 39.48° с. ш. 88.33° и. д.
Надм. височина810 m
Тарим в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Тарим

Географска характеристикаРедактиране

Извор, течение, устиеРедактиране

За главна съставяща на Тарим обичайно се приема река Яркенд (858 km, в горното течение Раскемдаря), водеща началото си в планините на Каракорум. Голям участък от нея тече по западната и северозападната периферия на Таримската равнина, респективно пустинята Такламакан. В този долен участък на река Яркенд част от водите ѝ се губят в пясъците на пустинята. Названието Тарим реката получава след сливането на Яркенд с другите две реки Аксу (лява съставяща) и Хотан (дясна съставяща). Най-многоводна от трите е река Аксу, която осигурява около 70 – 80% от водата на Тарим. В отделни години реките Яркенд и Хотан пресъхват и не достигат до Аксу. След образуването си река Тарим тече по северната периферия на пустинята Такламакан, като голяма част от водите ѝ се губят в пясъците на пустинята или се разбиват на многочислени ръкави, образуващи безпорядъчен лабиринт от отделни корита и малки езера, разположени в ивица до 80 km, където основното корито често изменя своето местоположение. В един участък от долното си течение Тарим се сближава с течащата северно от нея река Кончедаря, с която се съединява с протоци и ръкави с периодичен отток. През годините, в които основната маса от водите на Тарим се устремяват в коритото на Кончедаря, започва запълване на пресъхващото езеро Лобнор, а в годините с обратно течение се напълва езерото Карабуранкьол, а Лобнор значително съкращава своите размери или пресъхва. В миналото в Тарим са се вливари реките Кашгар, Тизнаф и Керия, водите на които сега изцяло се отклоняват за напояване или се губят в пясъците на Такламакан.[1]

Хидроложки показателиРедактиране

Подхранването на Тарим е смесено – снежно-дъждовно, а в горното течение и ледниково. Пълноводието на реката е от май до септември. Максимален годишен отток в средното течение (в района на селището Арал) – над 2500 m³/s. Общият годишен отток при изхода ѝ от планините е около 29 km³, а в долното течение – от 4 до 8 km³. През зимата замръзва.[1]

Стопанско значениеРедактиране

Реката е богата на риба, а в долното течение, в обраслите с тръстика брегове гнездят водоплаващи птици. Водите на реката и на нейните съставящи я реки широко се използват за напояване, основно в Яркендския, Кашгарския и Аксуйския оазиси.[1]

БележкиРедактиране