Тасманийски вълк
Тилацинът (Thylacinus cynocephalus) е изчезнал средно голям, подобен на вълк, хищен двуутробен бозайник. Срещал се е в близкото минало на остров Тасмания, а в по-далечното, вероятно допреди около 1000 години и в Австралия.
Тасманийски вълк | ||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||
Изчезнал (1936 г.)[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||
(Harris, 1810) | ||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||
Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||||||||||
Тасманийски вълк в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Дължината на тялото му е 100 – 130 cm, от които 50 – 65 cm се падат на опашката. От раменете започват 16 – 18 на брой тигрови шарки, които към опашката стават все по-ярко изразени.
Изчезване
редактиранеПрез 1932 г., на остров Тасмания е последното потвърдено наблюдение на тилацин на свобода. Последният екземпляр в плен е умрял на 6 септември 1936 г. в зоопарк в град Хобарт. Там са направени няколко късометражни черно-бели филма на живи екземпляри от този вид.
Оттогава периодично се появяват съобщения за наблюдения или дори снимки на тилацини на остров Тасмания, в Австралия или друго място, но никое от тези наблюдения или снимки не е потвърдено като истинско. С голяма степен на вероятност видът може да се смята за безвъзвратно изчезнал.
Вина за изчезването на тилацина имат най-вече фермерите, които го преследвали и убивали заради вредите, които носел на скотовъдството. Хората вярвали, че тилацинът както и кучето Динго в Австралия нападат овцете им, което впоследствие се оказало далеч от истината.
Той раждал по едно малко. Нарича се така заради острова, който е обитавал в Австралия (остров Тасмания). Бил е с размерите на малък вълк. Имал е твърда опашка, къса и груба кафява козина, с черни ивици на гърба. Ушите му са били къси и обли, а муцуната – издължена като на лисица. Не бива да се бърка с тасманийски дявол.
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Thylacinus cynocephalus (Harris, 1810). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
Външни препратки
редактиране- The Thylacine Museum.
- Carnivorous Nights новини и информация.
- Magnificent Survivor – The continued existence of the Tasmanian Tiger Архив на оригинала от 2006-07-20 в Wayback Machine.
- Видео на последия тасманийски вълк отварящ устата си на 120 градуса
- Черно-бели записи на последия тасманийски вълк в Хобарт Архив на оригинала от 2005-11-23 в Wayback Machine..
- Проекти за клониране
- Thylacine – Да се клонира или да не се клонира
- Announcement
- Announcement подновяване на проекта